Чешкият хит Помен за баба ми спира дъха с разказ за Монголия и забравените ни корени
С романа си „ Помен за баба ми” (изд. Изида, превод Деница Дабижева) Петра Хулова (1979) се трансформира в сензация на литературната сцена. Впечатлява рецензията и читателите и печели най-престижната литературна премия в Чехия – „ Магнезия Литера”.
Червената планина е най-старата в Монголия. По-рано на всички места по света бродели великани. Само в Червената планина не стъпили, тъй като по върховете й растяли люти цветя-убийци. Затова планината останала. Единствено тя от Стария свят.
А в подножието й живее Зая дружно със своите сестри. Обича степта и гъстия кумис. Само дето един ден всичко се обърква. Тулег не й е тъкмо татко, пък и тя не е напълно монголка. Предстои й дълго пътешестване. За да осъзнае в края му, че няма нищо по-ценно от земята, на която си роден.
Увлекателно написана, книгата съставлява монолог на пет дами от едно семейство. Събитията се развиват в азиатската страна, което прави всеки ред от романа несравним. Пък и Хулова предизвика въображението на читателя си до дъно, като употребява доста достоверни монголски думи – някои от тях без въобще да изясни... Така, четейки, търсим смисъла им и когато го разберем, сме напряко очаровани!
Историята на Зая стартира в родния й гер (юрта). Лично тя ни среща с бита и философията на монголците. Качва ни на седлото и ни прави очевидци на прастари традиции. Но „ Помен за баба ми” е доста повече. Чрез родовата памет на едно монголско семейство Петра Хулова рисува облика на стремящата се към благополучие жена – от време на време жертва на мъжете, различен път на личните си разбирания, само че по предписание постоянно благородна, постоянно добра.
За огромния триумф на „ Помен за баба ми” способства и това по какъв начин е написана – късче по късче авторката прибавя монолозите на дамите от фамилията. Така виждаме като на длан вярванията и стремежите в една просвета, която обичайно считаме за любопитна. Но българският четец може да открие и доста неща, които таи в себе си от прастари времена – любовта към степта и конете, сладостта на кумиса, върховенството на Тенгрите. Защото „ Помен за баба ми” е като пъзел от доста истории. Някои от тях на хилядолетия, а други – привидно елементарни, само че пък тъкмо с тях ще запомнят своите майки и баби идващите генерации. А Петра Хулова желае с доста обич и мъничко магия да ни ги опише.
Червената планина е най-старата в Монголия. По-рано на всички места по света бродели великани. Само в Червената планина не стъпили, тъй като по върховете й растяли люти цветя-убийци. Затова планината останала. Единствено тя от Стария свят.
А в подножието й живее Зая дружно със своите сестри. Обича степта и гъстия кумис. Само дето един ден всичко се обърква. Тулег не й е тъкмо татко, пък и тя не е напълно монголка. Предстои й дълго пътешестване. За да осъзнае в края му, че няма нищо по-ценно от земята, на която си роден.
Увлекателно написана, книгата съставлява монолог на пет дами от едно семейство. Събитията се развиват в азиатската страна, което прави всеки ред от романа несравним. Пък и Хулова предизвика въображението на читателя си до дъно, като употребява доста достоверни монголски думи – някои от тях без въобще да изясни... Така, четейки, търсим смисъла им и когато го разберем, сме напряко очаровани!
Историята на Зая стартира в родния й гер (юрта). Лично тя ни среща с бита и философията на монголците. Качва ни на седлото и ни прави очевидци на прастари традиции. Но „ Помен за баба ми” е доста повече. Чрез родовата памет на едно монголско семейство Петра Хулова рисува облика на стремящата се към благополучие жена – от време на време жертва на мъжете, различен път на личните си разбирания, само че по предписание постоянно благородна, постоянно добра.
За огромния триумф на „ Помен за баба ми” способства и това по какъв начин е написана – късче по късче авторката прибавя монолозите на дамите от фамилията. Така виждаме като на длан вярванията и стремежите в една просвета, която обичайно считаме за любопитна. Но българският четец може да открие и доста неща, които таи в себе си от прастари времена – любовта към степта и конете, сладостта на кумиса, върховенството на Тенгрите. Защото „ Помен за баба ми” е като пъзел от доста истории. Някои от тях на хилядолетия, а други – привидно елементарни, само че пък тъкмо с тях ще запомнят своите майки и баби идващите генерации. А Петра Хулова желае с доста обич и мъничко магия да ни ги опише.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ