Доц. Симеон Василев: Визията на Олаф Шолц за геополитически Европейски съюз
С речта си в Прага в края на август немският канцлер Олаф Шолц показа своята визия за бъдещето на Европейски Съюз и изпрати няколко значими послания в съответно време, от съответно място и на съответни получатели. Времето и мястото постоянно имат значение за геополитическата стойност на една визия за бъдещето и за нуждата от дипломатическа интензивност в сегашното.
Доц. доктор Симеон Василев
Мястото Прага е европейски знак, а Карловият университет го добавя като най-старият в Централна Европа и като влиятелно средище за промени. Ние българите имаме и наше съображение да обърнем внимание на мястото, което Шолц избра за стратегическата си тирада. Възпитаник на Карловия университет е Константин Иречек, създател на първия научен труд по история на България и български министър на националното просвещение. Със сигурност доста европейски нации могат да намерят своите пътища към и от Карловия университет.
Определиха с съображение речта на Олаф Шолц като знакова, само че тя има на първо място стратегически темперамент. Първо, тя е обръщение към страните-кандидати и би следвало политически да се осмисли от тях освен като удостоверение на стратегическия европейски план – разширението, само че и като причина за него – програмата за промени. Това обръщение носи особена стойност заради доста аргументи – от така наречен „ отмалялост от разширението “ през съветската военна експанзия против Украйна до надвисналите над Европа тежки финансови и стопански облаци. В този смисъл, програмната тирада на Шолц е на първо място знак за убеденост. Някога един от строителите на Европа – французинът Жан Моне, със забележително успокоение пророкува, че Европейската общественост ще се сътвори измежду рецесии и ще съставлява общ брой от решенията, които ще се намерят за нейните рецесии. Такъв е казусът и с европейското съвремие, което изисква отвод от каквато и да е тактичност на отсрочване. Речта на Шолц е в този подтекст – сборът от решения на актуалните рецесии ще обезпечи бъдещето. За да се случи това е нужна нова тактика при доста по-сложни провокации. Едно от тях остава константна големина – разширението постоянно е зависело от способността на претендентите за промени. „ Страните-кандидатки от Западните Балкани, Украйна, Молдова и в вероятност Грузия, заслужават поредна поддръжка по пътя си към това да отговорят на условията за присъединение “, споделя в прав текст Шолц. Някога Европейски Съюз се е изграждал върху руините от Втората международна война. Сега градежът би трябвало да продължи още веднъж във военни времена, а Европейски Съюз да показа ясна тактика за следвоенен ред, в който Украйна да има своето място.
Вторият доста значим знак от речта на Олаф Шолц провокира политическите сетива на страните-членки за вътрешни промени и най-много във връзка с европейските структури за взимане на решения. Това е основен проблем за немския канцлер. Въпросът за квалифицираното болшинство при взимане на решения безспорно провокира страсти, изключително в страни-членки, които имат към този момент насъбран опит в блокирането на взаимни решения. Също по този начин безспорно е, че без отговор на този въпрос заплахата от парализа в сложни времена е извънредно огромна, а Европейски Съюз няма по какъв начин да бъде геополитически, да има стратегическа позиция и европейски суверенитет, нито укрепнали структурите на европейската външна политика и политиката за сигурност и защита.
Формулата на Шолц за превъзмогване на старите спорове са нови решения в ред области – ценностна и правова общественост, възобновяване на фискалните правила на Европейски Съюз, реалистична миграционна политика. Това последното е изключително значимо за България. Влизането й в Шенгенското пространство е колкото изстрадано от България, токова и значимо за Европейски Съюз. То е както споделя Шолц „ една празнота, която би трябвало да бъде затворена “. Българските граници на Европейския съюз и европейските граници на България се вписват във визията на Олаф Шолц за геополитически Европейски съюз, който би трябвало да е наясно с „ разграничителната линия сред свободна Европа и неоимпериалистическата автокрация “. Пълноправното участие в Шенген е още един умствен български път към и от Карловия университет, и реалистичната визия на Олаф Шолц за бъдещето на Европейския съюз. /БГНЕС
----------
Коментар на Доц. Симеон Василев във връзка речта на немския канцлер Олаф Шолц, произнесена на 29.08.2022 година в Прага.
Доц. Симеон Василев е лекар по „ Международна връзка – Журналистика “. Специализира в университета „ Мартин Лутер “, Германия и в университета в Кардиф, Уелс. Дисертацията му е на тематика „ Лидерство в световна медийна среда “. Защитава доцентура във ФЖМК с дисертационен труд на тематика „ Медийно наличие и външнополитически развой “.
София / България
Доц. доктор Симеон Василев
Мястото Прага е европейски знак, а Карловият университет го добавя като най-старият в Централна Европа и като влиятелно средище за промени. Ние българите имаме и наше съображение да обърнем внимание на мястото, което Шолц избра за стратегическата си тирада. Възпитаник на Карловия университет е Константин Иречек, създател на първия научен труд по история на България и български министър на националното просвещение. Със сигурност доста европейски нации могат да намерят своите пътища към и от Карловия университет.
Определиха с съображение речта на Олаф Шолц като знакова, само че тя има на първо място стратегически темперамент. Първо, тя е обръщение към страните-кандидати и би следвало политически да се осмисли от тях освен като удостоверение на стратегическия европейски план – разширението, само че и като причина за него – програмата за промени. Това обръщение носи особена стойност заради доста аргументи – от така наречен „ отмалялост от разширението “ през съветската военна експанзия против Украйна до надвисналите над Европа тежки финансови и стопански облаци. В този смисъл, програмната тирада на Шолц е на първо място знак за убеденост. Някога един от строителите на Европа – французинът Жан Моне, със забележително успокоение пророкува, че Европейската общественост ще се сътвори измежду рецесии и ще съставлява общ брой от решенията, които ще се намерят за нейните рецесии. Такъв е казусът и с европейското съвремие, което изисква отвод от каквато и да е тактичност на отсрочване. Речта на Шолц е в този подтекст – сборът от решения на актуалните рецесии ще обезпечи бъдещето. За да се случи това е нужна нова тактика при доста по-сложни провокации. Едно от тях остава константна големина – разширението постоянно е зависело от способността на претендентите за промени. „ Страните-кандидатки от Западните Балкани, Украйна, Молдова и в вероятност Грузия, заслужават поредна поддръжка по пътя си към това да отговорят на условията за присъединение “, споделя в прав текст Шолц. Някога Европейски Съюз се е изграждал върху руините от Втората международна война. Сега градежът би трябвало да продължи още веднъж във военни времена, а Европейски Съюз да показа ясна тактика за следвоенен ред, в който Украйна да има своето място.
Вторият доста значим знак от речта на Олаф Шолц провокира политическите сетива на страните-членки за вътрешни промени и най-много във връзка с европейските структури за взимане на решения. Това е основен проблем за немския канцлер. Въпросът за квалифицираното болшинство при взимане на решения безспорно провокира страсти, изключително в страни-членки, които имат към този момент насъбран опит в блокирането на взаимни решения. Също по този начин безспорно е, че без отговор на този въпрос заплахата от парализа в сложни времена е извънредно огромна, а Европейски Съюз няма по какъв начин да бъде геополитически, да има стратегическа позиция и европейски суверенитет, нито укрепнали структурите на европейската външна политика и политиката за сигурност и защита.
Формулата на Шолц за превъзмогване на старите спорове са нови решения в ред области – ценностна и правова общественост, възобновяване на фискалните правила на Европейски Съюз, реалистична миграционна политика. Това последното е изключително значимо за България. Влизането й в Шенгенското пространство е колкото изстрадано от България, токова и значимо за Европейски Съюз. То е както споделя Шолц „ една празнота, която би трябвало да бъде затворена “. Българските граници на Европейския съюз и европейските граници на България се вписват във визията на Олаф Шолц за геополитически Европейски съюз, който би трябвало да е наясно с „ разграничителната линия сред свободна Европа и неоимпериалистическата автокрация “. Пълноправното участие в Шенген е още един умствен български път към и от Карловия университет, и реалистичната визия на Олаф Шолц за бъдещето на Европейския съюз. /БГНЕС
----------
Коментар на Доц. Симеон Василев във връзка речта на немския канцлер Олаф Шолц, произнесена на 29.08.2022 година в Прага.
Доц. Симеон Василев е лекар по „ Международна връзка – Журналистика “. Специализира в университета „ Мартин Лутер “, Германия и в университета в Кардиф, Уелс. Дисертацията му е на тематика „ Лидерство в световна медийна среда “. Защитава доцентура във ФЖМК с дисертационен труд на тематика „ Медийно наличие и външнополитически развой “.
София / България
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ