Третират царевицата с опасни за пчелите препарати
С позволение на Европейската комисия рискови за пчелите препарати за растителна отбрана от групата на неоникотиноидите ще продължат да се употребяват и през 2023 година в България. Това става ясно от проведеното заседание на парламентарната земеделска комисия в отговор на въпрос, подложен от депутата Албена Симеонова ( “Демократична България ” и " Зелено придвижване " ). Гратисът, който е извоюван от служебното държавно управление на Румен Радев, се прави в интерес на зърнопроизводителите, които ще могат да третират с тях семената от царевица. Такава пролонгация от Европейска комисия е постигнала и Румъния, оповестява mediapool.bg.
В елементи, става въпрос за препаратите “Крайцер ” и “Пикос ”, които ще могат да се употребяват единствено за отнасяне на царевица и единствено за Северна България, разяснява заместник- министърът на земеделието Крум Неделков. Това са препарати, които пазят семената на зърнените култури от вредители в почвата.
По време на полемиката зърнопроизводителите са упорствали рисковите препарати да бъдат позволени за цялата територия на страната и да се позволи с изключение на царевица с тях да се третира и слънчоглед. Впоследствие обаче е утвърдено през цялата 2023 година двата препарата да се употребяват единствено в Северна България и единствено за царевица.
Неоникотиноидите нанасят съществени вреди на медоносните и дивите пчели, сподели разбор на Европейска комисия, изработен още през 2014 година. Този тип препарати са нервни сътрудници, които водят до необятен кръг вреди при пчелите, измежду които зашеметяване, загуба на паметта и съкращаване на броя на пчелите майки.
Още през 2014 година Европейската комисия наложи възбрана, само че остави малки врати в нея. Тя разреши следена приложимост на неоникотиноиди, когато има съществено настъпление на вредители. Данните на Европейска комисия демонстрират, че в 13 от 28-те членки на съюза има такава следена приложимост, в това число и в България.
Бившият министър на земеделието Десислава Танева от ГЕРБ настоя Агенцията по храните да направи разбор дали има опция на рисковите неоникотиноиди и това изследване да бъде показано пред депутатите от парламентарната комисия по земеделие.
Отсрочката, реализирана от България, по принцип опонира със Стратегията на Европейски Съюз от " Фермата до трапезата ", която цели освен цялостен край за рисковите пестициди, само че и понижаване на цялостната приложимост на торове и препарати най-малко с 50% до 2030 г.
В елементи, става въпрос за препаратите “Крайцер ” и “Пикос ”, които ще могат да се употребяват единствено за отнасяне на царевица и единствено за Северна България, разяснява заместник- министърът на земеделието Крум Неделков. Това са препарати, които пазят семената на зърнените култури от вредители в почвата.
По време на полемиката зърнопроизводителите са упорствали рисковите препарати да бъдат позволени за цялата територия на страната и да се позволи с изключение на царевица с тях да се третира и слънчоглед. Впоследствие обаче е утвърдено през цялата 2023 година двата препарата да се употребяват единствено в Северна България и единствено за царевица.
Неоникотиноидите нанасят съществени вреди на медоносните и дивите пчели, сподели разбор на Европейска комисия, изработен още през 2014 година. Този тип препарати са нервни сътрудници, които водят до необятен кръг вреди при пчелите, измежду които зашеметяване, загуба на паметта и съкращаване на броя на пчелите майки.
Още през 2014 година Европейската комисия наложи възбрана, само че остави малки врати в нея. Тя разреши следена приложимост на неоникотиноиди, когато има съществено настъпление на вредители. Данните на Европейска комисия демонстрират, че в 13 от 28-те членки на съюза има такава следена приложимост, в това число и в България.
Бившият министър на земеделието Десислава Танева от ГЕРБ настоя Агенцията по храните да направи разбор дали има опция на рисковите неоникотиноиди и това изследване да бъде показано пред депутатите от парламентарната комисия по земеделие.
Отсрочката, реализирана от България, по принцип опонира със Стратегията на Европейски Съюз от " Фермата до трапезата ", която цели освен цялостен край за рисковите пестициди, само че и понижаване на цялостната приложимост на торове и препарати най-малко с 50% до 2030 г.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ