Путин иска да поправи историята
С признаването на самообявилите се Донецка и Луганска национални републики от Русия, ситуацията в украинската рецесия се трансформира значително. Осемгодишната статукво на замразен спор в прилежаща на Русия страна е в историята. Територията на спора към този момент е съветска, там навлизат съветски войски, заплаща се с рубли, настанява се съветска администрация. Усилията статутът на двете територии да бъде организиран политически сред Киев, сепаратистите, Москва и европейските сили завършват. Т.нар. Мински съглашения и Нормандски формат, които бяха в основата на тези старания, са на боклука. Нова граница в Европа е преначертана през третото десетилетие на ХХI век.
Досегашният сепаратистки буфер сред Русия и Украйна го няма. От двете страни на линията на прикосновение са държавните сили на Москва и Киев с неведнъж превъзходство на първите. Руската догадка, че има вътрешноукраински спор, чието спокойно решение Русия търси дружно с Украйна и Европа, към този момент не е годна. Русия реши едностранно и силово този спор, мотивирайки се, че пази свои жители (800 хиляди души с съветски паспорти) от нападателните и " нацистки " управляващи в Киев. Това значи, че заплахата от експлоадиране на война доста нараства.
Западът подозира, че в този момент съветският президент Владимир Путин ще търси мотив за война, като (подобно на спора с Грузия през 2008 г.) инсценира украинско нахлуване против съветските сили. Дипломатическите диалози, които до момента са диалози сред глухи, са единствено пазаруване на време и от двете страни. Москва продължава шантажа: или приемате настояванията ни, или - война. Това ясно пролича и в снощното очебийно яростно и войнствено изказване на съветски президент. Неговият лайтмотив беше: Украйна е измислена държава; Западът я употребява като средство да заплашва и дестабилизира Русия; ние няма да поносим това повече. Особено обезпокоително звучат оценките в историческия разбор на Путин за грешките на Ленин, Сталин и Хрушчов в отделянето на Украйна от изконните съветски владения. В тях ясно прозира желание за проверка, за корекция на историята.
Надеждите за дипломатическо решение понижават, като се има поради несъвместимостта сред двете позиции. За Запада агресорът е Русия, за нея това са НАТО и Украйна като негово средство. За Запада са изцяло неприемливи настояванията на Русия да начертае линии, до които да се простре НАТО, за Русия това е част от законното ѝ право на равна и неразделна сигурност в Европа.
Какви са още опциите за пробив в тази обстановка евентуално ще забележим до края на тази седмица. Все още следва среща сред съветския външен министър Сергей Лавров и американския държавен секретар Антъни Блинкън, евентуално в четвъртък, а от нея зависи и шансът за възможна среща сред президентите на двете страни. Путин явно е избрал тактиката за непрестанно повишение на напрежението и довеждането му до точка, която да наложи нова " Ялта " или " Малта ", т.е. диалог за нова система да сигурност и ново равновесие в Европа и в света. Това, което досега съумява да провокира, са нови наказания.
Едно от нещата, които заслужават внимание тази седмица, е дали Западът незабавно ще извади най-едрокалибрените си наказателни ограничения поради Донбас или ще изчерпи до дъно опциите за дипломатически пробив и ще ускорява глобите последователно и съразмерно на съветските дейности. Също - дали трансатлантическите съдружници ще останат единни и координирани в тези ограничения.
Досегашният сепаратистки буфер сред Русия и Украйна го няма. От двете страни на линията на прикосновение са държавните сили на Москва и Киев с неведнъж превъзходство на първите. Руската догадка, че има вътрешноукраински спор, чието спокойно решение Русия търси дружно с Украйна и Европа, към този момент не е годна. Русия реши едностранно и силово този спор, мотивирайки се, че пази свои жители (800 хиляди души с съветски паспорти) от нападателните и " нацистки " управляващи в Киев. Това значи, че заплахата от експлоадиране на война доста нараства.
Западът подозира, че в този момент съветският президент Владимир Путин ще търси мотив за война, като (подобно на спора с Грузия през 2008 г.) инсценира украинско нахлуване против съветските сили. Дипломатическите диалози, които до момента са диалози сред глухи, са единствено пазаруване на време и от двете страни. Москва продължава шантажа: или приемате настояванията ни, или - война. Това ясно пролича и в снощното очебийно яростно и войнствено изказване на съветски президент. Неговият лайтмотив беше: Украйна е измислена държава; Западът я употребява като средство да заплашва и дестабилизира Русия; ние няма да поносим това повече. Особено обезпокоително звучат оценките в историческия разбор на Путин за грешките на Ленин, Сталин и Хрушчов в отделянето на Украйна от изконните съветски владения. В тях ясно прозира желание за проверка, за корекция на историята.
Надеждите за дипломатическо решение понижават, като се има поради несъвместимостта сред двете позиции. За Запада агресорът е Русия, за нея това са НАТО и Украйна като негово средство. За Запада са изцяло неприемливи настояванията на Русия да начертае линии, до които да се простре НАТО, за Русия това е част от законното ѝ право на равна и неразделна сигурност в Европа.
Какви са още опциите за пробив в тази обстановка евентуално ще забележим до края на тази седмица. Все още следва среща сред съветския външен министър Сергей Лавров и американския държавен секретар Антъни Блинкън, евентуално в четвъртък, а от нея зависи и шансът за възможна среща сред президентите на двете страни. Путин явно е избрал тактиката за непрестанно повишение на напрежението и довеждането му до точка, която да наложи нова " Ялта " или " Малта ", т.е. диалог за нова система да сигурност и ново равновесие в Европа и в света. Това, което досега съумява да провокира, са нови наказания.
Едно от нещата, които заслужават внимание тази седмица, е дали Западът незабавно ще извади най-едрокалибрените си наказателни ограничения поради Донбас или ще изчерпи до дъно опциите за дипломатически пробив и ще ускорява глобите последователно и съразмерно на съветските дейности. Също - дали трансатлантическите съдружници ще останат единни и координирани в тези ограничения.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ