Зарина Филева, директор на училище „Увекинд“, пред „Труд“: Работа и резултати, а не стачки, носят престиж на учителя
С наближаването на 15 септември проблемите в българското обучение започнаха да изплават на повърхността. От Министерството на образованието внезапно откриха, че сред 2 и 4 хиляди учители не доближават – с две думи, хора няма. От друга страна синдикатите се сетиха, че у нас към този момент никой не почита специалността на учителя и заплашиха, че ще вдигнат 91 хиляди преподаватели на митинг, в случай че съгражданите ни внезапно не се изпълнят с почит към българския даскал. „ Труд “ се поинтересува по какъв начин наподобява обстановката през погледа на един притежател и шеф на учебно заведение в частния бранш – Зарина Филева.
– Заради приключването на фрагменти, ниските заплати и незадоволителния авторитет на специалността напоследък, от Министерството на образованието биха камбаната, че в България има дефицит на сред 2 и 4 хиляди учители. Този проблем визира ли и частните учебни заведения?
– Естествено, че ги визира. Трудно се намират качествени учители. Нашата специалност за жалост е „ застаряваща “ – чакам, че в идващите години ще стане още по-трудно да се намират учители, тъй като множеството от тях ще се пенсионират. А с цел да дойдат младежи, би трябвало освен да им се дават обещание повече пари, а да се работи върху смяна на публичната настройка към образованието и възвръщането на доверието на родителя в учителя. Важно е също тези младежи да се образоват целеустремено и съвременно, с цел да се реализира по-добро качество в преподаването. За да получават те наслаждение от работата си, би трябвало да разполагат с повече независимост и да разпрострат капацитета си.
– Какви учители най-трудно се намират?
– Най-трудно се намират учители по физика, математика и осведомителни технологии. По езиците и… май по всичко!
– Липсата на задоволително квалифицирани преподаватели неизбежно ще докара до спад в качеството на образованието в идващите години. Възможно ли е този проблем в действителност да ускори „ позициите “ на частните учебни заведения – т.е., очаквате ли прилив на възпитаници?
– Да, рухването на системата работи за нас. Все повече хора се обръщат към частното обучение, тъй като то е по-качествено и дава отговор на упованията и условията на родителите.
– Министър Красимир Вълчев разяснява, че един от механизмите за оправянето с кадровия недостиг е да се усилят заплатите на учителите. Това по какъв начин ще се отрази на заплатите на учителите в частните учебни заведения?
– Мога да приказвам единствено за нашето учебно заведение – ние се опитваме да поддържаме заплатите постоянно по-високи от тези в държавния бранш, а изискванията за работа са доста по-добри, най-малко в „ Увекинд“, не знам дали това важи и за останалите частни образователни заведения. Мисля, че в общ проект покачването на заплатите на учителите в държавния бранш ще докара и до качване на таксите в частните учебни заведения.
– След национална полемика за висшето обучение, проведена от „ Труд “ през юни, в Народното събрание бяха импортирани законови промени, които да регламентират опцията до 20% от хорариума да се води от изявени представители на бизнеса и практиката. Роди се и сходна концепция за междинното обучение. Според вас използвана ли е и има ли потребност от сходни промени?
– Би било ужасно хора с разнообразни специалности да влизат при децата и да им преподават понякога, само че в дълготраен проект това няма да помогне. Ценни са хората, които се преквалифицират и стартират да работят с душа и сърце като учители. Те внасят пресен лъх и нова позиция в учителстването.
– От идната година влизат в действие промени в матурите след 7 клас и учениците ще бъдат изпитвани върху материала по български и математика за 5,6 и 7 клас. Какво мислите за това ново условие? Ще затрудни ли учениците?
– Мисля, че външното оценяване след 7-ми клас във всяка от неговите разновидности вреди на децата здравословно и ментално, само че това е тематика на доста дълъг диалог.
– Все отново, бихте ли пояснили за какво смятате че матурите след 7-ми клас са нездравословни?
– Защото децата са сложени под ужасяващ напън от обществото и родителите си, и то на 13-годишна възраст. Форматът на изпита е безусловно несъответствуващ, тъй като е основан, с цел да служи на нечии ползи – за подготовката се постановат частни уроци и така нататък Схващането че изпитите след 7 клас ревизират единствено способността да се усвои и възпроизведе едно лимитирано, а и в огромна степен излишно познание, към този момент е позиция на огромна част от обществото ни. Трябва да се приказва и за това, че с две години подготовка за кандидатстване (6 и 7 клас), а след това и още една година в интензивно проучване на непознат език, ние ги лишаваме от опцията да се развиват в региона на филантропичните и точните науки или на изкуствата и, когато станат в 9 клас, отсреща имаме едни отчуждени и уплашени от тези области на познанието деца. Погледнато в вероятност това ще лиши и обществото ни от хора, които имат просвета и знания в тези области.
– В края на юли Франция стана следващата страна, в която на учениците беше неразрешено да вървят на учебно заведение със смарт телефони. Какво е вашето отношение към тази концепция? Приложима ли е в България?
– В нашето учебно заведение мобилните телефони са неразрешени до 8-ми клас. Децата ги предават на предпазване на влизане в учебно заведение и си ги вземат, когато си потеглят. Естествено децата могат да ги употребяват, в случай че са нужни за часа. Понякога те търсят информация, обвързвана с образователния час, в интернет или пресмятат с калкулатора. По-големите възпитаници могат да си ги употребяват в междучасията.
– Само 9 частни учебни заведения получават дотация за 2018 година Вашето не е измежду тях. Какви са причините частните учебни заведения да могат да аплайват за поддръжка от страната?
– Темата със дотациите също е много дълга. Аз мисля, че тези пари се поставят на родителите, а не на учебното заведение. Има разнообразни способи, които би могла да избере страната – ваучери, налози. Ние не желаеме тези пари да влизат в учебно заведение, тъй като автоматизирано ставаме виновни за тях. Ставаме подвластни от страната – по кое време ще ни ги изплатят, дали ще е в точния момент. Веднага стартира да се приказва по какъв начин би трябвало да си понижим таксите.
– В новия закон за образованието се планува като изискване за приемане на дотация учебното заведение да подсигури безвъзмезден банкет за 20% от учениците. Това изискване би ли затруднило финансово вашето учебно заведение?
– В „ Увекинд “ и в този момент имаме близо 20% стипендианти. За нас това обаче е въпрос на избор. Но ние сме огромно учебно заведение и можем да се оправим. Но нещата стоят по напълно друг метод, в случай че става въпрос за една дребна детска градина с 20 дечица…
– Кои са най-тежките проблеми, с които се сблъскват частните учебни заведения в България?
– Проблеми дал господ, само че най-вече ни тормози неналичието на независимост в преподаването и планирането. Ако желаеме да сме новаторски, не можем да влезем в тези рамки.
– „ Увекинд “ е измежду 6-те учебни заведения в България, които оферират дипломи на Международния бакалауреат (International Baccalaureate Diploma). Това какво преимущество дава на децата?
– От седем години сме оторизирано IB учебно заведение. В България към този момент има няколко такива учебни заведения, само че „ Увекинд “ е единственото, което работи в две стратегии – 6-10 клас и 11-12 клас. Това, че децата приключват освен с българска, а и с интернационална тапия, е единствено едно от преимуществата да членуваме в интернационалните организации. Всъщност най-важното е че имаме опция да споделяме и употребяваме най-съвременните стратегии и способи на работа. Учителите ни са част от международната учителска общественост и свободно черпят от непознатия опит и споделят своите хрумвания с другите. Същото е и с децата. Когато поддържат връзка с връстници от други IB учебни заведения, нашите възпитаници работят и приказват по този начин, като че ли споделят една класна стая с възпитаници от случайна страна по света. Това е и гаранцията за положително обучение – учители, които работят като сътрудниците си по света и деца, конкурентни на своите връстници.
– Синдикат „ Образование “ разгласи, че 91 000 учители са подготвени са излязат на митинг с искане да бъде непокътнат престижът на специалността. Според вас кои са факторите, довели до уронването на престижа на българския преподавател?
– Мисля, че авторитет на специалност се търси с работа и резултати, а не със стачки!
– Разбрах, че във вашето учебно заведение децата се обръщат към учителите си на малко име. Това съкратява ли дистанцията и не понижава ли престижа на учителя?
– В нашето учебно заведение децата ни приказват на „ ти “ и на малко име. Авторитет се гради с обич и доверие, а не със боязън.
– Като шеф по какъв начин се справяте с експанзията измежду подрастващите? Има ли такива случаи и в частните учебни заведения?
– С експанзията се борим с обич, схващане и доста работа с децата. Най-важно е разбирателството с родителите. Ако то не съществува, стигаме до изключване.
– Всяко учебно заведение има по-малки или по-големи проблеми с дисциплината. Вие по какъв начин решавате вашите?
– Не обичам доста думата дисциплинираност. Май всеки има друга визия какво тъкмо значи тя. Справяме се с въвеждането на доста правила, с говорене. Но децата не са роботи и имат потребност от независимост.
– Кои са по-големи калпазани – децата в предучилищна възраст, в прогимназията или в гимназията?
– Според мен най-трудни са децата в 5-7 клас. Хем порасват, хем още не го знаят. Но пък са доста сладки.
– Вярно ли е, че учениците в частните учебни заведения са по-разглезени от възпитаниците на държавните?
– Не мисля, че учениците в частните учебни заведения са по-разглезени. При нас има деца на доста стимулирани родители, които знаят какво желаят за децата си. В държавните учебни заведения има деца от богати фамилии, които постоянно парадират със имотност.
– Каква е практиката във вашето учебно заведение – имате ли решение на казуса с тежките учебници, които всяко българско дете носи ежедневно с риск от гръбначни изкривявания?
– При нас децата си носят чантите в понеделник и ги връщат в петък. Така не им се постанова да носят тежки раници. Ако в учебно заведение стартира да се работи върху умения и схващане, може би въобще няма да има потребност от толкоз тонове хартия всекидневно. Учебникът за жалост е „ свещената крава “ на българското обучение.
– Каква рекомендация бихте дали на родителите, които желаят да вложат пари в образованието на децата си, само че нямат огромни финансови благоприятни условия. Ако би трябвало да избират, дали да вложат спестяванията си в началното обучение, в прогимназията, гимназията или във висшето обучение на детето си?
– Не мога да дам рекомендация – всеки стадий в образованието е значим и приготвя детето за идващия.
– Във връзка със затлъстяването на българчетата – ние сме на 5 място в света, каква е вярната политика на учебните заведения?
– При нас учениците получават здравословна храна и съзнателно няма от кое място да си купят „ джънкфуд “ – даже е неразрешено да се внася такава храна в учебно заведение. Родителите също доста държат на вярното хранене. Другото, което е доста значимо за вярното развиване на децата, е спортът.
– Намирате ли връзка сред музикалния усет и триумфа на учениците?
– Слушането на чалга за мен е демонстрация на извънредно неприятен усет. При нас е неразрешена и учениците го знаят. Не можем да ги направляваме какво вършат след учебно заведение. Надявам се, че усетът се построява и че бидейки интелигентни хора, ще имат силата да се изправят против чалга света.
– От каква възраст едно дете би трябвало да стартира да учи непознати езици?
– Децата би трябвало да стартират езици допустимо най-рано! Това развива мозъците им и им оказва помощ в живота.
– Препоръката на Европейската комисия всяко европейче да учи два наложителни непознати езика съгласно вас рационална ли е?
– Напълно рационална е. Убедена съм, че всяко модерно дете наложително би трябвало да знае най-малко 2 езика, с изключение на майчиния.
Нашият посетител
Зарина Филева е немски ученик. Завършила е Немска лингвистика в Софийския университет “Св. Климент Охридски ”. През 1997 година с колежката си Юлия Пчеларова основават първо частна детска градина “Увекинд ”, а след това и начално учебно заведение, прогимназия и гимназия. От седем години учебното заведение става оторизирано в системата на Международния бакалауреат (IB) учебно заведение. До през днешния ден Зарина Филева и Юлия Пчеларова са съсобственици и шефове на основаното от тях учебно заведение с проучване на немски и британски език “Увекинд ”.
– Заради приключването на фрагменти, ниските заплати и незадоволителния авторитет на специалността напоследък, от Министерството на образованието биха камбаната, че в България има дефицит на сред 2 и 4 хиляди учители. Този проблем визира ли и частните учебни заведения?
– Естествено, че ги визира. Трудно се намират качествени учители. Нашата специалност за жалост е „ застаряваща “ – чакам, че в идващите години ще стане още по-трудно да се намират учители, тъй като множеството от тях ще се пенсионират. А с цел да дойдат младежи, би трябвало освен да им се дават обещание повече пари, а да се работи върху смяна на публичната настройка към образованието и възвръщането на доверието на родителя в учителя. Важно е също тези младежи да се образоват целеустремено и съвременно, с цел да се реализира по-добро качество в преподаването. За да получават те наслаждение от работата си, би трябвало да разполагат с повече независимост и да разпрострат капацитета си.
– Какви учители най-трудно се намират?
– Най-трудно се намират учители по физика, математика и осведомителни технологии. По езиците и… май по всичко!
– Липсата на задоволително квалифицирани преподаватели неизбежно ще докара до спад в качеството на образованието в идващите години. Възможно ли е този проблем в действителност да ускори „ позициите “ на частните учебни заведения – т.е., очаквате ли прилив на възпитаници?
– Да, рухването на системата работи за нас. Все повече хора се обръщат към частното обучение, тъй като то е по-качествено и дава отговор на упованията и условията на родителите.
– Министър Красимир Вълчев разяснява, че един от механизмите за оправянето с кадровия недостиг е да се усилят заплатите на учителите. Това по какъв начин ще се отрази на заплатите на учителите в частните учебни заведения?
– Мога да приказвам единствено за нашето учебно заведение – ние се опитваме да поддържаме заплатите постоянно по-високи от тези в държавния бранш, а изискванията за работа са доста по-добри, най-малко в „ Увекинд“, не знам дали това важи и за останалите частни образователни заведения. Мисля, че в общ проект покачването на заплатите на учителите в държавния бранш ще докара и до качване на таксите в частните учебни заведения.
– След национална полемика за висшето обучение, проведена от „ Труд “ през юни, в Народното събрание бяха импортирани законови промени, които да регламентират опцията до 20% от хорариума да се води от изявени представители на бизнеса и практиката. Роди се и сходна концепция за междинното обучение. Според вас използвана ли е и има ли потребност от сходни промени?
– Би било ужасно хора с разнообразни специалности да влизат при децата и да им преподават понякога, само че в дълготраен проект това няма да помогне. Ценни са хората, които се преквалифицират и стартират да работят с душа и сърце като учители. Те внасят пресен лъх и нова позиция в учителстването.
– От идната година влизат в действие промени в матурите след 7 клас и учениците ще бъдат изпитвани върху материала по български и математика за 5,6 и 7 клас. Какво мислите за това ново условие? Ще затрудни ли учениците?
– Мисля, че външното оценяване след 7-ми клас във всяка от неговите разновидности вреди на децата здравословно и ментално, само че това е тематика на доста дълъг диалог.
– Все отново, бихте ли пояснили за какво смятате че матурите след 7-ми клас са нездравословни?
– Защото децата са сложени под ужасяващ напън от обществото и родителите си, и то на 13-годишна възраст. Форматът на изпита е безусловно несъответствуващ, тъй като е основан, с цел да служи на нечии ползи – за подготовката се постановат частни уроци и така нататък Схващането че изпитите след 7 клас ревизират единствено способността да се усвои и възпроизведе едно лимитирано, а и в огромна степен излишно познание, към този момент е позиция на огромна част от обществото ни. Трябва да се приказва и за това, че с две години подготовка за кандидатстване (6 и 7 клас), а след това и още една година в интензивно проучване на непознат език, ние ги лишаваме от опцията да се развиват в региона на филантропичните и точните науки или на изкуствата и, когато станат в 9 клас, отсреща имаме едни отчуждени и уплашени от тези области на познанието деца. Погледнато в вероятност това ще лиши и обществото ни от хора, които имат просвета и знания в тези области.
– В края на юли Франция стана следващата страна, в която на учениците беше неразрешено да вървят на учебно заведение със смарт телефони. Какво е вашето отношение към тази концепция? Приложима ли е в България?
– В нашето учебно заведение мобилните телефони са неразрешени до 8-ми клас. Децата ги предават на предпазване на влизане в учебно заведение и си ги вземат, когато си потеглят. Естествено децата могат да ги употребяват, в случай че са нужни за часа. Понякога те търсят информация, обвързвана с образователния час, в интернет или пресмятат с калкулатора. По-големите възпитаници могат да си ги употребяват в междучасията.
– Само 9 частни учебни заведения получават дотация за 2018 година Вашето не е измежду тях. Какви са причините частните учебни заведения да могат да аплайват за поддръжка от страната?
– Темата със дотациите също е много дълга. Аз мисля, че тези пари се поставят на родителите, а не на учебното заведение. Има разнообразни способи, които би могла да избере страната – ваучери, налози. Ние не желаеме тези пари да влизат в учебно заведение, тъй като автоматизирано ставаме виновни за тях. Ставаме подвластни от страната – по кое време ще ни ги изплатят, дали ще е в точния момент. Веднага стартира да се приказва по какъв начин би трябвало да си понижим таксите.
– В новия закон за образованието се планува като изискване за приемане на дотация учебното заведение да подсигури безвъзмезден банкет за 20% от учениците. Това изискване би ли затруднило финансово вашето учебно заведение?
– В „ Увекинд “ и в този момент имаме близо 20% стипендианти. За нас това обаче е въпрос на избор. Но ние сме огромно учебно заведение и можем да се оправим. Но нещата стоят по напълно друг метод, в случай че става въпрос за една дребна детска градина с 20 дечица…
– Кои са най-тежките проблеми, с които се сблъскват частните учебни заведения в България?
– Проблеми дал господ, само че най-вече ни тормози неналичието на независимост в преподаването и планирането. Ако желаеме да сме новаторски, не можем да влезем в тези рамки.
– „ Увекинд “ е измежду 6-те учебни заведения в България, които оферират дипломи на Международния бакалауреат (International Baccalaureate Diploma). Това какво преимущество дава на децата?
– От седем години сме оторизирано IB учебно заведение. В България към този момент има няколко такива учебни заведения, само че „ Увекинд “ е единственото, което работи в две стратегии – 6-10 клас и 11-12 клас. Това, че децата приключват освен с българска, а и с интернационална тапия, е единствено едно от преимуществата да членуваме в интернационалните организации. Всъщност най-важното е че имаме опция да споделяме и употребяваме най-съвременните стратегии и способи на работа. Учителите ни са част от международната учителска общественост и свободно черпят от непознатия опит и споделят своите хрумвания с другите. Същото е и с децата. Когато поддържат връзка с връстници от други IB учебни заведения, нашите възпитаници работят и приказват по този начин, като че ли споделят една класна стая с възпитаници от случайна страна по света. Това е и гаранцията за положително обучение – учители, които работят като сътрудниците си по света и деца, конкурентни на своите връстници.
– Синдикат „ Образование “ разгласи, че 91 000 учители са подготвени са излязат на митинг с искане да бъде непокътнат престижът на специалността. Според вас кои са факторите, довели до уронването на престижа на българския преподавател?
– Мисля, че авторитет на специалност се търси с работа и резултати, а не със стачки!
– Разбрах, че във вашето учебно заведение децата се обръщат към учителите си на малко име. Това съкратява ли дистанцията и не понижава ли престижа на учителя?
– В нашето учебно заведение децата ни приказват на „ ти “ и на малко име. Авторитет се гради с обич и доверие, а не със боязън.
– Като шеф по какъв начин се справяте с експанзията измежду подрастващите? Има ли такива случаи и в частните учебни заведения?
– С експанзията се борим с обич, схващане и доста работа с децата. Най-важно е разбирателството с родителите. Ако то не съществува, стигаме до изключване.
– Всяко учебно заведение има по-малки или по-големи проблеми с дисциплината. Вие по какъв начин решавате вашите?
– Не обичам доста думата дисциплинираност. Май всеки има друга визия какво тъкмо значи тя. Справяме се с въвеждането на доста правила, с говорене. Но децата не са роботи и имат потребност от независимост.
– Кои са по-големи калпазани – децата в предучилищна възраст, в прогимназията или в гимназията?
– Според мен най-трудни са децата в 5-7 клас. Хем порасват, хем още не го знаят. Но пък са доста сладки.
– Вярно ли е, че учениците в частните учебни заведения са по-разглезени от възпитаниците на държавните?
– Не мисля, че учениците в частните учебни заведения са по-разглезени. При нас има деца на доста стимулирани родители, които знаят какво желаят за децата си. В държавните учебни заведения има деца от богати фамилии, които постоянно парадират със имотност.
– Каква е практиката във вашето учебно заведение – имате ли решение на казуса с тежките учебници, които всяко българско дете носи ежедневно с риск от гръбначни изкривявания?
– При нас децата си носят чантите в понеделник и ги връщат в петък. Така не им се постанова да носят тежки раници. Ако в учебно заведение стартира да се работи върху умения и схващане, може би въобще няма да има потребност от толкоз тонове хартия всекидневно. Учебникът за жалост е „ свещената крава “ на българското обучение.
– Каква рекомендация бихте дали на родителите, които желаят да вложат пари в образованието на децата си, само че нямат огромни финансови благоприятни условия. Ако би трябвало да избират, дали да вложат спестяванията си в началното обучение, в прогимназията, гимназията или във висшето обучение на детето си?
– Не мога да дам рекомендация – всеки стадий в образованието е значим и приготвя детето за идващия.
– Във връзка със затлъстяването на българчетата – ние сме на 5 място в света, каква е вярната политика на учебните заведения?
– При нас учениците получават здравословна храна и съзнателно няма от кое място да си купят „ джънкфуд “ – даже е неразрешено да се внася такава храна в учебно заведение. Родителите също доста държат на вярното хранене. Другото, което е доста значимо за вярното развиване на децата, е спортът.
– Намирате ли връзка сред музикалния усет и триумфа на учениците?
– Слушането на чалга за мен е демонстрация на извънредно неприятен усет. При нас е неразрешена и учениците го знаят. Не можем да ги направляваме какво вършат след учебно заведение. Надявам се, че усетът се построява и че бидейки интелигентни хора, ще имат силата да се изправят против чалга света.
– От каква възраст едно дете би трябвало да стартира да учи непознати езици?
– Децата би трябвало да стартират езици допустимо най-рано! Това развива мозъците им и им оказва помощ в живота.
– Препоръката на Европейската комисия всяко европейче да учи два наложителни непознати езика съгласно вас рационална ли е?
– Напълно рационална е. Убедена съм, че всяко модерно дете наложително би трябвало да знае най-малко 2 езика, с изключение на майчиния.
Нашият посетител
Зарина Филева е немски ученик. Завършила е Немска лингвистика в Софийския университет “Св. Климент Охридски ”. През 1997 година с колежката си Юлия Пчеларова основават първо частна детска градина “Увекинд ”, а след това и начално учебно заведение, прогимназия и гимназия. От седем години учебното заведение става оторизирано в системата на Международния бакалауреат (IB) учебно заведение. До през днешния ден Зарина Филева и Юлия Пчеларова са съсобственици и шефове на основаното от тях учебно заведение с проучване на немски и британски език “Увекинд ”.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ