„Чичо, бъди мой баща“, каза ми момчето, а в очите му се отразяваха и надежда, и страх
С Лиза се познаваме от дребни. Тя ми е съседка. Баща й умря като беше напълно дребна, а 6 години по-късни си отиде и майка й. В резултат на това Лиза беше изпратена в сиропиталище. В този миг разбрах, че в действителност я обичам. А когато се срещнахме, към този момент беше прекомерно късно да признаем любовта си.
Живеехме в дребен град, на нашата улица съвсем нямаше деца. Затова с Лиза станахме най-хубави другари.
Имахме традиция да вървим дружно до и от учебно заведение и постоянно я развеждах до у дома. Те непрекъснато се майтапиха и се подиграваха на Лиза, тъй като тя нямаше татко, а майка й злоупотребяваше с алкохола. И това предизвика децата, а те на тази възраст са доста жестоки. Затова аз я защитавах.
В един миг внезапно стопирах да виждам Лиза, тя не ходеше на учебно заведение, не идваше на посетители. Забелязах също, че майка й я нямаше на никое място. Тогава майка ми ми изясни, че вуйна Валя е умряла, а Лиза е отведена в сиропиталище.
Но майка ми се опита да ме успокои, че Лиза няма да е там за дълго и доста скоро положително, любящо семейство ще я вземе.
Мина време, приключих университет, отидох в армията, само че по този начин и не я срещнах. Всеки ден имах някаква дребна вяра тази среща да се състои.
В момента, в който разбрах, че са я отвели, разбрах: обичам я. Когато се прибрах вкъщи, видях, че в апартманета й свети и взех решение да я посетя.
Позвъних и вратата се отвори. Беше Лиза. Първото нещо, което притегли вниманието ми беше малко дете, вкопчено в краката й. Изведнъж се чу мъжки глас. Тя незабавно сподели, че куриерът е объркал номерата на жилищата и незабавно затвори вратата.
С тъга в сърцето разбрах, че Лиза си е намерила мъж.
Преместих се да пребивавам в различен град, където си открих работа. Опитвах се да не помни „ съседката “. Въпреки това, когато гледах други девойки, незабавно си я представях. Беше толкоз тежко.
После ужасната вест за гибелта на татко ми, майка ми ме помоли да се върна, само че не можах. Беше отвън силите ми: да виждам Лиза щастлива с различен мъж всеки ден. Но тогава нямах избор. Мама беше доста болна и имаше потребност от помощта ми.
Един ден някой почука на вратата, отворих я и видях малко момче там:
– Чичо, апелирам те, помогни ми да сглобя креватче за сестра ми.
– Разбира се, че ще ти оказа помощ, само че къде е татко ти?
– Той си отиде и няма да се върне, по този начин сподели мама.
Помогнах с огромно предпочитание. И от този момент започнахме да прекарваме от ден на ден време дружно с хлапето, вървешком си на посетители. Видях, че Лиза отново беше бременна. След време тя трябваше да отиде в болничното заведение за раждането, а през това време момчето живееше при мен.
С Андрей, по този начин е споделяше момчето, си прекареахме доста готино: разхождахме се доста, ходихме на цирк, играехме футбол и, несъмнено, посещавахме Лиза.
И в действителност, някогашният й брачен партньор по този начин и не се появи.
Веднъж се разхождахме с Андрей в парка, когато той сподели:
„ Чичо, бъди ми татко, бъди моята нежна ласка “, сподели ми момчето и ме погледна със сините си очи, в които се четеше по едно и също време вяра и боязън.
Разбира се, не можех да му откажа, тъй като през това време напряко се бях влюбил в това отлично момче.
Мина време и Лиза се прибра у дома със ужасно момиченце – новородената си щерка. Не след дълго се оженихме публично. Децата взеха моята фамилия.
Оттогава минаха 9 години и нищо не се е трансформирало. Щастливи сме както преди. След всеки работен ден се връщам в дом, изпълнен с уют и обич. Там ме посрещат моята обичана жена и нашите деца.
