С кръгла маса бяха отбелязани 100 години от акцията на ВМРО в Кюстендил
С кръгла маса, отдадена на събитията от началото на декември 1922 година, когато Кюстендил е окупиран от четите на Вътрешна македонска революционна организация, водени от кочанския воевода Панчо Михайлов и щипския – Йован Янев Бърльо, историци означиха 100-годишнината от това знаково събитие, което е забравено в историята.
Организатори на форума в Кюстендил бяха Институтът за исторически проучвания при Българска академия на науките, Македонският теоретичен институт и читалище „ Братство “ – Кюстендил.
В кръглата маса участваха историците проф. доктор Веселин Янчев от Софийския университет „ Св. Кл. Охридски “, доцент доктор Димитър Тюлеков от ЮЗУ „ Н. Рилски “ – Благоевград, историкът от Кюстендилския исторически музей доцент доктор Ангел Джонев, доцент доктор Георги Н. Георгиев и доктор Володя Милачков от Института за исторически проучвания при Българската академия на науките.
В Кюстендил македонското придвижване има мощен център, а градът е прочут и като „ вратата към Македония “, описа пред историкът доцент доктор Ангел Джонев. Населеното място е в пограничната зона на страната и в интервала на Третото българско царство отсам се взема решение така наречен „ македонски въпрос “.
Кюстендил не е превземан нито от паравоенна групировка, нито от вражеска войска през последните 145 години, само че окупацията тогава се прави от групировка от към 300-400 души, на 4 декември 1922 година, описа Джонев.
В града е основан първият пограничен пункт на ВМОРО през 1896 година, който съществува до 1934 година. Той е и най-дълго съществуващият пограничен пункт на вътрешната организация, като след Първата международна война, по отношение на възобновяване на границата на остарялото ѝ място и актуалността на „ македонския въпрос “ “, оборудването възвръща своята работа, а дейците му влизат в коалиция с ръководещите от Български земеделски народен съюз. Вътрешна македонска революционна организация и Български земеделски народен съюз последователно навлизат във война, която се развива по улиците на София, Кюстендилско, Дупнишко, в целия тогава Петрички окръг, което води до жертви и от двете страни, описа Джонев.
Историкът уточни, че заради нехомогенността на Вътрешна македонска революционна организация от нея последователно се откъсват разнообразни фракции и се образуват паралелни организации, като през 1921-1922 година се основава вътрешна федералистка революционна организация. За разлика от автономистите на Тодор Александров, които претендират за самостоятелна и самостоятелна Македония, те желаят да създадат Вардарска Македония част от бъдеща Югославска федерация, като си сътрудничат повече с Белград и са в услуга на Земеделския съюз.
В този интервал федералистите основават и своя конструкция от стотина членове в Кюстендил. Тези хора, с изключение на с революционна активност, стартират да се занимават и с рекет. Искат се пари от локалните каракачани, от еврейската организация, от аптекари. Гражданите стартират по-рано да затварят дюкяните си, тъй като се чуват и стрелби. Подобно разюздано държание на федералистите има и в Петричко, и Неврокопско, където тук-там Вътрешна македонска революционна организация организира акции, с цел да умиротвори ситуацията и да изтласка фракциите им. След ликвидиране на двама дейци на революционната организация в Кюстендил се стига до решението да бъде унищожена базата на федералистите в града. Със задачата е претрупан кочанският воевода Панчо Михайлов.
Първоначално той се пробва да реши нещата по законен метод, без принуждение, само че в последна сметка се стига до офанзивата на Кюстендил на 4 декември 1922 година от отряд от 300-400 индивида. Освен комити и милиция от Македония, революционери от Вътрешна македонска революционна организация, към тях има и албански четници, известни като качаци, които завладяват Кюстендил. Още до момента в който тече интервенцията, водачите на федералистите – Григор Циклев, Мите Секулички, съумяват да се измъкнат. В града е въведен примерен ред, а воеводите привикват съвещание на основните политически сили. Стига се до съглашение да бъде изпратена една делегация в столицата, която да показа настояванията на Вътрешна македонска революционна организация към държавното управление.
По разнообразни канали до София стигат сведения за кюстендилските събития, които са показани по доста по-фрапиращ метод. Александър Стамболийски по това време е в Лозана на интернационална конференция и се замества от Райко Даскалов, който смята, че в Кюстендил се прави „ вертоломеева “ нощ. Подготвя се оранжевата армия, привикват се доброволци от Северозападна България. По-здравомислещите натоварват министъра на войната Коста Томов да оглави боен отряд от 700-800 души, които да дойдат в Кюстендил. Те доближават до с. Копиловци и градът не е нападнат, защото Томов избира договаряния. На среща с воеводата Панчо Михайлов той предлага на Томов да се отстранят федералистите, държавното управление да поеме ангажимент да не преследва Вътрешна македонска революционна организация, а Александър Стамболийски да поправя отношението си по „ македонския въпрос “ пред българската и интернационалната преса.
В ранния следобяд на 5 декември Панчо Михайлов се съгласява да изтегли четата от града, с цел да не бъде усложнена ситуацията. Пред кюстендилското поданство тогава Михайлов държи тирада, оповестена в пресата и в обособена листовка със заглавие „ “. В нея той твърди, че идват от страната на безконечните сълзи – Македония, „ балканската Голгота “ и изброява аргументите за завладяването на града.
В Кюстендил е оповестено военно състояние и по този метод завършва военната част. Политическата обаче продължава. Превземането на Кюстендил води до съществени, свързани освен със ориста на града и района, само че и с цялата страна събития. След станалото земеделското държавно управление упреква министър Томов в изменничество и във висша измама, означиха историците.
Според тях последица от събитията в Кюстендил е и извършеният дребен конгрес на Български земеделски народен съюз, който изхвърля от състава на управление и от министерския съвет трима негови представители, измежду които и военния министър Коста Томов. Това води до отварянето на пътя към оранжевата земеделска или селска тирания и събитията, довели по-късно и до свалянето на Български земеделски народен съюз от власт.
Според историците „ македонския въпрос “ не може да се взема решение без Кюстендил и Кюстендилския край. Тъй като най-прекият път сред София и Скопие минава през Кюстендил, отсам би трябвало да се изградят инфраструктурата и организациите, които да заякват културните, стопанските и политическите връзки.
Организатори на форума в Кюстендил бяха Институтът за исторически проучвания при Българска академия на науките, Македонският теоретичен институт и читалище „ Братство “ – Кюстендил.
В кръглата маса участваха историците проф. доктор Веселин Янчев от Софийския университет „ Св. Кл. Охридски “, доцент доктор Димитър Тюлеков от ЮЗУ „ Н. Рилски “ – Благоевград, историкът от Кюстендилския исторически музей доцент доктор Ангел Джонев, доцент доктор Георги Н. Георгиев и доктор Володя Милачков от Института за исторически проучвания при Българската академия на науките.
В Кюстендил македонското придвижване има мощен център, а градът е прочут и като „ вратата към Македония “, описа пред историкът доцент доктор Ангел Джонев. Населеното място е в пограничната зона на страната и в интервала на Третото българско царство отсам се взема решение така наречен „ македонски въпрос “.
Кюстендил не е превземан нито от паравоенна групировка, нито от вражеска войска през последните 145 години, само че окупацията тогава се прави от групировка от към 300-400 души, на 4 декември 1922 година, описа Джонев.
В града е основан първият пограничен пункт на ВМОРО през 1896 година, който съществува до 1934 година. Той е и най-дълго съществуващият пограничен пункт на вътрешната организация, като след Първата международна война, по отношение на възобновяване на границата на остарялото ѝ място и актуалността на „ македонския въпрос “ “, оборудването възвръща своята работа, а дейците му влизат в коалиция с ръководещите от Български земеделски народен съюз. Вътрешна македонска революционна организация и Български земеделски народен съюз последователно навлизат във война, която се развива по улиците на София, Кюстендилско, Дупнишко, в целия тогава Петрички окръг, което води до жертви и от двете страни, описа Джонев.
Историкът уточни, че заради нехомогенността на Вътрешна македонска революционна организация от нея последователно се откъсват разнообразни фракции и се образуват паралелни организации, като през 1921-1922 година се основава вътрешна федералистка революционна организация. За разлика от автономистите на Тодор Александров, които претендират за самостоятелна и самостоятелна Македония, те желаят да създадат Вардарска Македония част от бъдеща Югославска федерация, като си сътрудничат повече с Белград и са в услуга на Земеделския съюз.
В този интервал федералистите основават и своя конструкция от стотина членове в Кюстендил. Тези хора, с изключение на с революционна активност, стартират да се занимават и с рекет. Искат се пари от локалните каракачани, от еврейската организация, от аптекари. Гражданите стартират по-рано да затварят дюкяните си, тъй като се чуват и стрелби. Подобно разюздано държание на федералистите има и в Петричко, и Неврокопско, където тук-там Вътрешна македонска революционна организация организира акции, с цел да умиротвори ситуацията и да изтласка фракциите им. След ликвидиране на двама дейци на революционната организация в Кюстендил се стига до решението да бъде унищожена базата на федералистите в града. Със задачата е претрупан кочанският воевода Панчо Михайлов.
Първоначално той се пробва да реши нещата по законен метод, без принуждение, само че в последна сметка се стига до офанзивата на Кюстендил на 4 декември 1922 година от отряд от 300-400 индивида. Освен комити и милиция от Македония, революционери от Вътрешна македонска революционна организация, към тях има и албански четници, известни като качаци, които завладяват Кюстендил. Още до момента в който тече интервенцията, водачите на федералистите – Григор Циклев, Мите Секулички, съумяват да се измъкнат. В града е въведен примерен ред, а воеводите привикват съвещание на основните политически сили. Стига се до съглашение да бъде изпратена една делегация в столицата, която да показа настояванията на Вътрешна македонска революционна организация към държавното управление.
По разнообразни канали до София стигат сведения за кюстендилските събития, които са показани по доста по-фрапиращ метод. Александър Стамболийски по това време е в Лозана на интернационална конференция и се замества от Райко Даскалов, който смята, че в Кюстендил се прави „ вертоломеева “ нощ. Подготвя се оранжевата армия, привикват се доброволци от Северозападна България. По-здравомислещите натоварват министъра на войната Коста Томов да оглави боен отряд от 700-800 души, които да дойдат в Кюстендил. Те доближават до с. Копиловци и градът не е нападнат, защото Томов избира договаряния. На среща с воеводата Панчо Михайлов той предлага на Томов да се отстранят федералистите, държавното управление да поеме ангажимент да не преследва Вътрешна македонска революционна организация, а Александър Стамболийски да поправя отношението си по „ македонския въпрос “ пред българската и интернационалната преса.
В ранния следобяд на 5 декември Панчо Михайлов се съгласява да изтегли четата от града, с цел да не бъде усложнена ситуацията. Пред кюстендилското поданство тогава Михайлов държи тирада, оповестена в пресата и в обособена листовка със заглавие „ “. В нея той твърди, че идват от страната на безконечните сълзи – Македония, „ балканската Голгота “ и изброява аргументите за завладяването на града.
В Кюстендил е оповестено военно състояние и по този метод завършва военната част. Политическата обаче продължава. Превземането на Кюстендил води до съществени, свързани освен със ориста на града и района, само че и с цялата страна събития. След станалото земеделското държавно управление упреква министър Томов в изменничество и във висша измама, означиха историците.
Според тях последица от събитията в Кюстендил е и извършеният дребен конгрес на Български земеделски народен съюз, който изхвърля от състава на управление и от министерския съвет трима негови представители, измежду които и военния министър Коста Томов. Това води до отварянето на пътя към оранжевата земеделска или селска тирания и събитията, довели по-късно и до свалянето на Български земеделски народен съюз от власт.
Според историците „ македонския въпрос “ не може да се взема решение без Кюстендил и Кюстендилския край. Тъй като най-прекият път сред София и Скопие минава през Кюстендил, отсам би трябвало да се изградят инфраструктурата и организациите, които да заякват културните, стопанските и политическите връзки.
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ