С каймак, пършута, кисели купус (кисело зеле), погачка от черно

С каймак, пършута, кисели купус (кисело зеле), погачка от черно брашно, агнешки сарми, проя, просеник (царевични питки), сладка пита, ракия, вино, сокове, мед, сладка и конфитюри, домакински чай от разнообразни локални плодове и билки гощават гостоприемните домакини в кръчмата на Старо село Сирогойно, ситуирано в прелестния планински регион в региона Стари Влах. Това е едно от най-оригиналните места в Западна Сърбия, в Златиборския край, където може да се видят присъщото строителство, обичай и занаяти отпреди два века. А названието на селото - Сирогойно, е формирано от сръбските думи сиров - недопечен, и гойно - отгледано, т.е. неща, отгледани в сурови условия.
Единственият етнографски музей навън в западната ни съседка е основан през 1979 година, на 5 хектара повърхност са ситуирани над 50 обекта, пренесени от близките златиборски села. Поставянето и реконструкцията на присъщите дървени постройки стартира през 1980 година по план на арх. Ранко Финдрич и Републиканския институт за отбрана на паметниците на културата на Сърбия и е осъществено с общите старания на държавни институции, организации, локални производители, етнолози и сътрудници.
Селището е замислено като етномузей навън с концепцията да се съберат разнообразни претекстове от поминъка на този край и метода на живот на локалните планинци и да се покажат в обединен комплекс, споделя лидерът ни Пламен Матеев, който е бил дълготраен търговски представител на България в Сърбия и чудесно познава стопанската система, историята и културата на страната, а от предходната година е и Почетен жител на град Кралево. В региона на Златибор и Черногорските планини, поради неприятните теренни условия, хората строили къщите и спомагателните към тях здания от дървен клесан материал, полят с борова смола - така наречен бръвнари (всички здания от къщите до църквите и параклисите са от дървен материал), с цел да бъдат дълготрайно устойчиви. Правени са в сглобяем тип, та в случай че се наложи да се реалокират на друго уместно място (това се влияело от наличието на турците до края на ХVІІІ век, а също и заради изменящите се метеорологични условия и сменящия се занаят в региона - отглеждане на животни, горско стопанство и други, съгласно времето), да бъдат за малко още веднъж съединени и да действат както преди. В Сирогойно сърцевината на този комплекс е да се покаже една народностна и наследствена, на фамилен принцип, традиция. Тъй като бръвнарите били разпръснати по планинските скатове и скатове и нямали обединен учредителен център, тук локалната просвета е показана по достоверен метод.
В няколко павилиона край входната арка към селището са "накацали " фамозните ръчно изплетени от фина вълна палта, жилетки, пуловери, пончо, шапки, чорапи, шалове, ръкавици, извезани от локалните майсторки с цветя, птици и други орнаменти. На метри по централната пътека се издига 250-годишната еднокорабна черква без купол на името на светите равноапостоли Петър и Павел (1764 г.). Заедно със селото-музей тя се намира под закрилата на Закона за паметниците на културата. През 1991 година Старо село Сирогойно получава статут на музей навън, а от 2013 година е прието за монумент на културата от национално значение. Църквата е включена в листата на ЮНЕСКО като културно завещание и монумент на културата с изключителна стойност. Селото се радва на голяма известност и посещаемост от туристи от Сърбия и от целия свят, които идват и в групи, само че и независимо, привлечени от чуто от другари, забелязано в обществените мрежи и друга информация. Тук се организират и разнообразни просветителни стратегии - лятно учебно заведение по изобразяване, дървообработване и демонстрации на обичайни занаяти, представления и концерти, фестивали в летния спектакъл, биеналета за художници и други
На разположение на феновете на отдиха измежду природата, тишината и селския обичай са няколко къщи за посетители в хотелската част.
Етнографският музей е експониран в две елементи: от едната страна са ситуирани постройките с по-съвременен образ - изложба, магазин за сувенири, творби на старите занаяти и натурални артикули, летен спектакъл, механа и други От другата са показани две златиборски семейства. В предишното било признато домовете да се строят на слънчевата страна на скатовете, с цел да се употребява по-дълго естествената дневна светлина. Къщите имали по два входа - през по-големия, източния, влизали гостите, булките, внасяли новородените наследници на рода, а през по-малкия, западния, изнасяли пепелта и боклука.
В сходни къщи живеели семейства с по-голям брой членове - старейшината, неговите синове и техните фамилии. В центъра на основната къща се намирало огнището, което осигурявало отопление през студените месеци, приготвяли се ястията, край него прекосявало всекидневието на жителите - дружно се хранели, разпределяли дилемите за деня, там посрещали и гостите. Като най-добре отоплена, в нея спели най-възрастните членове на семейството и децата. В няколко по-малки къщи в общия двор били спалните пространства за обособените фамилии, както и за гостите. Из двора са ситуирани хамбарите за жито, кошовете за царевица и други зърнени култури, млекарският ъгъл, където се приготвяли и сирене, масло, кашкавал. Други постройки са предопределени за обори, за предпазване на сено, дърва и други В обособени къщички са показани работилниците и старите занаяти - грънчарство, кошничарство, ковачество, тъкачество, бъчварство, дърводелство, резбарство, и принадлежности за тях, както и елементи от нематериалния обичай.
Входните билети са по 150 динара (около 2.50 лева.), има специфични цени за фамилни и групови визити, а децата до 7-годишна възраст влизат гратис.





















Снимки авторката