С достатъчно планини и особено сух климат, Йемен е известен

С задоволително планини и изключително изсъхнал климат, Йемен е прочут като територия, която има живот само в градовете. Същите са постоянно са със съществени дистанции едни от други и остават уязвими на разнообразни набези. В антични времена ще открием, че териториите ще бъдат провъзгласени за библейска земя на кралицата на Шиба. Плодовитите райони също по този начин стимулират множеството римляни да назовават тази земя „ Щастлива Арабия “. Преди обаче щастието да продължи да се популяризира, Османската империя ще се постарае да се наложи и бързо ще отнеме свободата и правото им да се разпореждат сами с територията си. Съдбата на страната се трансформира доста, когато британците идват през 1937 година и съумяват да завладяват пристанищния град Аден.

Скоро ще има определяне на нова колония, която ще резервира автономията си до 1967 година и по-късно ще бъде Южен Йемен. Британците упражняват и доста съществено въздействие върху ръководството на Оман и Мускат, като по-късно оказват помощ и за основаването на Северен Йемен. Съединени американски щати ще се намесят в политическия спор, с цел да обяснят, че всички страни в района публично принадлежат на фамилията на Саудитска Арабия и даже ще оказват помощ за събирането на една по-голяма територия. Двете зони на Йемен също ще се обединят. Въпросното събиране се случва през 1990 година и от този момент държавните управления не престават да настояват, че територията би трябвало да се ръководи като единна страна, само че против тях постоянно има задоволително съперници, които да откриват различен смисъл в ръководството и да виждат разделянето като една доста по-добра и мъдра мисъл.

Повечето сражения през последните епохи постоянно се водят в Северен Йемен, където партизанските войни са естествен феномен. Статистиката демонстрира, че всякога, когато се появи една революция, тя се провежда от съвсем едни и същи играчи, които със себе си водят и поддръжката на едни и същи страни. Хуското придвижване се поддържа от Ансар Аллах и е едно от най-активните през последния век. Тук обаче се прокрадва и една доста значима загадка. За да има война, би трябвало да бъде обезпечено оръжие, а такова може да пристигна единствено от външни сили. В случая на Хусите, главен източник на принадлежности за война е точно Иран, за предходните протести и войни от 1962-1970 година ще открием, че Северен Виетнам получава своето оръжие от Саудитска Арабия и Англия.

Така наречената Гражданска война на Северен Йемен стартира публично с опит за прелом. Новият коронован държател Мохамед ал-Бадр е свален съвсем незабавно благодарение на военните, които постоянно са желали да открият една арабска република и по-късно да последват образеца на Египет и Сирия, с цел да се обединят в една нова страна. При подготовката на преврата, множеството офицери са готови от Египет. Мохамед ал-Бадр също е е подготвен да води война, само че неговите поддръжници идват непосредствено от религиозните сили. Само седмици след първия прелом се стартира привличането на разнообразни племена в страната, които да отвърнат на агресора.

През октомври 1962 година неговите поддръжници ще извършат няколко типичен офанзиви в жанр партизанска война – бързо нахлуване и още по-бързо оттегляне. Търсейки прикритие в планинските окопи. Съпротивата също не отстъпва, тъй като от едната страна имаме Египет, само че скоро и Саудитска Арабия ще стартира да шепне безшумно в ухото на имамите, с цел да помогне за събирането на съпротива. Същата ще пораства числено и решително и ще желае да продължи кръвопролитията. Мохамед ал-Бадр също ще продължи да се крие в Саудитска Арабия с цялото държавно управление в заточение.

Освен това от границата идват пари и оръжие, които могат да подплатят съпротивата, а понякога и цели влакове с доброволци ще оказват помощ за подсилването на редиците. И до момента в който Саудитска Арабия е мощният финансов тил, от другата страна ще открием, че Египет може да помогне с хора – изпратени са близо 60 000 египетски боеца, като множеството са от специфичните елементи, съпроводени с задоволително офицери, както и още повече военни съветници. С помощта на Военновъздушни сили, египтяните стартират да прекъсват притока на хранителни запаси и хора, прекъсвайки по-често границите на Йемен. Сухопътните сражения също стават изключително кървави и жестоки. Новото бойно снаряжение показва задоволително точни и жестоки линии на нахлуване, които няма по какъв начин да бъдат разочароващи за безусловно никого. Извращенията в Северен Йемен скоро ще имат ново име – Египетският Виетнам.

Според Египет, всичко е почнало като избавителна задача, а по-късно същата е трябвало да се поддържа от близо 70 000 боеца. В един миг се оказва, че Северен Йемен е тресавище, от което никой не може да избяга, прочее по никакъв метод. Последните опити за евакуиране ще приключат с близо 10 000 жертви за Египет. Гамел Насер също ще би трябвало да брани своята аура на деспот, въпреки и към този момент да е свикнал  да води най-различни борби. Първо с Англия за установяването на надзор над Суецкия канал, тогава разполага с поддръжката на Съюз на съветските социалистически републики, а по-късно и в доста други по-дребни спорове.

Да не приказваме, че британците стартират доста съществено да се тормозят, че един Арабски съюз стартира да се оформя доста покрай техните колони в Аден и другият доста непосредствен другар – Саудитска Арабия. Въпреки голямото предпочитание, Англия би трябвало да остане под радара и да не се намесва, най-малко не и намерено. И с цел да има едно същинско развлечение на международната карта, британците импровизирано изпращат своите най-хубави ветерани и специфични сили, множеството са членове на английското SAS, които обаче би трябвало да се борят без военните си нашивки – те ще бъдат в униформи на Йемен.

С познанията от Втората Световна война, същите господа не срещат доста усложнения да се оправят с проблемите на фронта, също така са имали и опцията да изучат доста добре Арабската гражданска война от 1916-1918 година С парите на Саудитска Арабия могат да се закупят и задоволително наемници от Белгия и Франция, само че в никакъв случай не се приказва за британци на територията. Едва в края на предишния век ще бъде открит Джони Купър, който ще удостовери, че в Йемен е имало задоволително фрагменти на SAS, които отиват да се борят против египтяни, употребявайки свободни наемни контракти. Впрочем в случай че сте гледали кино лентата „ Killer Elite “ с Джейсън Стейтъм, историята се върти точно към този спор. Купър споделя, че главната задача на наемниците е била да:

„ Зареждаме арабските сили с оръжие, да ги упражняваме и да сътворяваме проблеми на египтяните като минираме техните пътища, правим засади и в допълнение разузнаване. Част от дейностите могат да се считат като война, а други – не. С помощта на тъкмо преценени засади, ние елиминирахме доставките на Египет в този спор, потискайки всевъзможни шансове за по-сериозни сражения. “

SAS бойци на патрул в Северна Африка – Втора Световна война

Бернард Милс също ще споделя, че спорът в Йемен ще бъде доста атрактивно място за всеки един наемник. Щом силите на Йемен съумеят да водят вярното стълкновение, техните благоприятни условия в действителност са извънредно високи и бързо се доближава до победа. За страдание същите господа не постоянно схващат какво се изисква от тях. И до момента в който имаме постоянната войска, която се поддържа от SAS, огромна част от жертвите падат и по време на останалите сражения, които идват благодарение на други размирен придвижвания, които обаче не са следени от британци или араби, в множеството случаи има задоволително хора, които не харесват намесата в страната и нямат нищо срещу да намерят вярната посока за нахлуване.

След Време Египет ще изпрати още сили, които би трябвало да решат казуса, само че вместо това способстват за жестоката рецесия в страната. Британците публично напущат страната през 1966 година и една година по-късно ще се наложи на Египет да отзове всички сили, с цел да се оправи с новия съперник – Израел. 6-дневната война се оказва първи приоритет и Северен Йемен към този момент няма облагите на близките, с цел да води сражения, изоставяйки всички упоритости за обеденина страна. Обединението ще се случи едвам през 1990 година благодарение на Али Абдула Салех – участник от преврата през 1962 година

Същият се е сражавал против имамското господство. От 2004 година Хуското придвижване ще притегли помощи от племената, които преди този момент е громило и ще се опита да се изправи против новите политически сили, с цел да сътвори една още по-цветна война. Салех по-късно ще избяга от страната и ще се завърне в Саудитска Арабия, като ще продължи да управлява държавно управление в заточение.

Новото държавно управление ще побърза да упрекна Иран в интервенция, обучаване и подкрепяне на хусите, които са подготвени по всяко едно време да открият някакви по-специални и даже жестоки способи за нахлуване. До 2020 година се оказва, че множеството намеси са насочени и стартирани най-вече от военачалник Сюлеймани, като същият е виновен в ръководенето на по този начин наречените външни армии, позиционирани в Сирия, Ирак, Ливан и Йемен. С помощта на Иран, множеството такива сили съумяват да водят по-сериозни борби, освен това на по-голяма повърхност.

Напрежението се покачва през 2014 година и през идната се доближава до един по-специален прелом. Тази намеса е посрещната от Салех и до 2017 година всичко наподобява доста добре, преди да се стигне до отменяне на иранската протегната ръка за гражданска война. В резултат на това ще бъде погубен малко по-късно. Настоящият спор, в който са забъркани Обединените Арабски емирства, съпроводени от Кувейт, Бахрейн и други ислямски страни, продължава да стопира Саудитска Арабия и не разрешава по-нататъшно практикуване на силите.

Това надалеч не значи, че войната не се отразява на страната и не се трансформира в филантропична рецесия, която явно няма да свърши скоро. Хусите не престават да упражняват доста по-жестока и свирепа тактичност, която да се отрази върху крайния резултат. Техният взор е ориентиран генерално към по-жестоките набези, фокусирани към огромните градове. Често точно те се считат и за една от най-силните страни в този многостранен и изключително комплициран спор и от тях се чака да продължат със своята агресия, този път няма британци, които да оказват помощ на цялата рецесия.

С помощта на Иран, придвижването разполага с балистични ракети и дронове, които елементарно могат да доближат и прескочат отбраните на избрани градове. Фокусът е към градове, които употребяват и управляват петролни рафинерии. Дрон се пробва да отстрани и целият кабинет на президента Хаби, когато каца на летището в Аден. И по този начин до през днешния ден не престават борбите и сраженията, а до момента в който една страна е разкъсвана от спорове, победител е оня, който може най-тихо и бързо да изпрати военни запаси и хора, с цел да накланя везните в своя изгода. Единствените безконечни и като че ли нестихващи сътрудници на спора не престават да бъдат Саудитска Арабия и Иран.