Китай разширява енергийното и отбранително сътрудничество с Иран за сметка на Русия
Руската инвазия в Украйна оказа мощно отрицателно въздействие върху международната стопанска система и енергетика. Европейският съюз към този момент се отхвърли от вноса на съветски въглища и следва да разгласи публично шести санкционен пакет против Москва, който ще включва и поетапно петролно ембарго.
На този декор двете огромни разрастващи се стопански системи и огромни вносители на енергийни запаси в Азия – Индия и Китай избраха разнообразни тактики в енергийното си съдействие с Русия. Делхи усили вноса на съветски нефт, а Пекин, в противен случай, се стреми да го понижи и търси енергийна опция в задълбочаване на връзките с Иран.
Техеран, който е твърдо решен да се обърне на Изток, с цел да противодейства на „ унилатерализма “ на Запада, имаше мотив да тържествува предишния септември, откакто се причисли към Шанхайската организация за съдействие (ШОС), ръководена от Русия и Китай. Това отвори нови благоприятни условия пред иранската търговия, а Китай е главният търговски сътрудник на Ислямската република със стокообмен, възлизащ на 18,9 милиарда $ (над 16 милиарда евро). Освен икономическите преимущества, Иран, който от август предходната година е ръководен от ултраконсервативно държавно управление, вижда и политическо преимущество, а точно подсилване на политическите връзки с обичайните си съдружници за по-ефективно опълчване на западните наказания.
Сега Иран продава повече нефт на Китай, макар че цената на иранския нефт е по-висока от тази на съветския, отбелязва в. „ Уолстрийт джърнъл “. Изданието показва, че Техеран е нараснал износа на нефт и извлича полза от растежа на международните цени в миг, когато главният му клиент – Китай понижава вноса на „ черно злато “ от Русия поради нашествието в Украйна.
Износът на нефт от Иран отива съвсем напълно за Китай, като се изключи дребни количества за Сирия и Венецуела, и набъбна до 870 000 барела дневно през първото тримесечие на годината, което е растеж с една трета по отношение на същия интервал на 2021 година Същевременно Пекин и понижил през март вноса на нефт от Русия с 14 %, сочат данни на китайските митници.
Нарастването на вноса на ирански нефт от Китай показва по какъв начин съветската инвазия в Украйна преформатира международните енергийни доставки, а страните вносители търсят други възможности на съветския нефт и газ, с цел да избегнат западните наказания. Международната организация за енергетика (МАЕ) предвижда, че вследствие на това, производството на нефт в Русия ще спадне с повече от една четвърт.
От всички страни в Персийския залив Китай е построил най-близки стопански връзки точно с Иран, за което има голям брой учредения. Първо, Иран със своите 83 милиона души население е най-големият пазар в Персийския залив. На второ място са геополитическите съображения, по-конкретно въведените от Съединени американски щати строги наказания против Техеран, които го принуждават да търси авторитетни геополитически сътрудници, а въпреки това отстраняват конкуренцията за китайските артикули на иранския пазар. Трето, запасите от нефт и природен газ на Иран са значително едва създадени, което отваря необятни вероятности за китайско-иранско енергийно съдействие, в случай, че западните енергийни компании се изтеглят от Ислямската република. Четвърто, и Китай, и Иран се опълчват на усилването на въздействието на Съединени американски щати в Персийския залив. И на последно място, само че не по значение е, че Пекин и Техеран изпитват нужда от геополитическо и стратегическо партньорство. Укрепването на връзките на Техеран с Пекин е призвано да стане контраст против американските желания за трайно определяне в Персийския залив. Иран получи и цялостната поддръжка на Китай да бъде признат за пълновръстен член на ШОС.
Енергийният бранш е значима сфера, в която китайско-иранското съдействие се развива извънредно динамично. Китайски енергийни компании модернизираха рафинерии, изграждаха тръбопроводи и правиха инженерни действия в Иран. Компании от Китай вземат участие в създаването на газовото находище Южен Парс и на петролното находище Ядаваран в Ислямската република. Китайските вложения в енергийния бранш на Иран са посрещнати задушевно от Техеран, в миг когато останалите западни енергийни компании се изтеглят или приключват активността си в страната, под опасността от американски наказания. В резултат на дейното китайско-иранско съдействие в енергийната и отбранителната сфера, още при започване на XXI век Иран се трансформира в важен снабдител на недопечен нефт за Китай. Двустранните китайско-ирански връзки се развиват динамично във всички сфери, което дава огромни вероятности за по-нататъшно съдействие. В рамките на ШОС това всеобхватно съдействие укрепва още повече.
От друга страна, Русия и Иран имат припокриващи се ползи по цялостен набор от въпроси, в това число поддръжката за сирийския президент Башар Асад в Сирия и опълчване на „ унилатерализма “ на Съединени американски щати. На петролния пазар обаче двете страни са съперници, в това число на китайския пазар, тъй като сортовете нефт, които добиват са със сходни характерности, които прави за рафинериите елементарно взаимно да ги заменят, отбелязва в разбор „ Уолстрийт джърнъл “.
Сега Иран продава повече нефт на Китай, макар по-високата цена на иранския нефт от съветския след скока на международните цени, провокиран от съветската инвазия в Украйна. Москва прави отстъпка от 30 $ на барел от международните цени на Китай, до момента в който Техеран единствено 20 $, показва ирански чиновник. Увеличението на износа увеличи приходите от продажбата на нефт на Иран с 10 % над първичните прогнози.
Изглежда Китай се пробва да следва внимателна политика по отношение на съветската инвазия в Украйна и не чака да бъде ударен от американските наказания против Техеран, тъй като Вашингтон е напълно фокусиран върху Русия, считат анализатори, представени от „ Уолстрийт джърнъл “. Освен това Техеран употребява заобикаляща глобите тактичност при износа на нефт постоянно прехвърляйки доставките върху други кораби, с цел да се прикрие произхода им.
Китай ускорява и отбранителното си съдействие с Иран, което има дългогодишни обичаи. Техеран също се стреми да разшири военното си съдействие с Китай, съобщи предишния петък иранският президент Ебрахим Раиси в диалог с китайския министър на защитата Вей Фънхъ, който беше на посещаване в Техеран, съобщи Асошиейтед прес.
Според известията в иранските медии Раиси е споделил на китайския министър на защитата, че Техеран преглежда връзките си с Пекин като стратегически. Иранският президент е допълнил, че по-тясното съдействие би послужило за противопоставяне на това, което той дефинира като " унилатерализъм " на Съединени американски щати.
„ Противопоставянето на унилатерализма и основаването на ред и непоклатимост е допустимо посредством съдействие на самостоятелните сили, които споделят общи възгледи “, е споделил Раиси.
Вей на собствен ред е декларирал, че подобряването на връзките сред Иран и Китай ще сътвори сигурност, „ изключително в сегашната сериозна и напрегната обстановка “.
Китайският министър на защитата се е срещнал и с иранския си сътрудник, военачалник Мохамад Реза Ащинaи, и го е поканил да посети Китай дружно с други представители на иранската войска.
Едновременно заемайки неутрална позиция във връзка с съветската инвазия в Украйна, като заобикаля да осъжда Русия, само че и пази „ суверенитета и териториалната целокупност на всички страни “, Пекин наподобява стартира да води политика на разграничаване от Москва, защото по-тясното икономическо обвързване с Русия ще го изложи на ударите на американските наказания. Китай стартира да укрепва остарели съюзи и партньорства като това с Иран, с цел да понижи рисковете за себе си от един нескончаем спор в Украйна, пораждащ световни разтърсвания на енергийните пазари.
На този декор двете огромни разрастващи се стопански системи и огромни вносители на енергийни запаси в Азия – Индия и Китай избраха разнообразни тактики в енергийното си съдействие с Русия. Делхи усили вноса на съветски нефт, а Пекин, в противен случай, се стреми да го понижи и търси енергийна опция в задълбочаване на връзките с Иран.
Техеран, който е твърдо решен да се обърне на Изток, с цел да противодейства на „ унилатерализма “ на Запада, имаше мотив да тържествува предишния септември, откакто се причисли към Шанхайската организация за съдействие (ШОС), ръководена от Русия и Китай. Това отвори нови благоприятни условия пред иранската търговия, а Китай е главният търговски сътрудник на Ислямската република със стокообмен, възлизащ на 18,9 милиарда $ (над 16 милиарда евро). Освен икономическите преимущества, Иран, който от август предходната година е ръководен от ултраконсервативно държавно управление, вижда и политическо преимущество, а точно подсилване на политическите връзки с обичайните си съдружници за по-ефективно опълчване на западните наказания.
Сега Иран продава повече нефт на Китай, макар че цената на иранския нефт е по-висока от тази на съветския, отбелязва в. „ Уолстрийт джърнъл “. Изданието показва, че Техеран е нараснал износа на нефт и извлича полза от растежа на международните цени в миг, когато главният му клиент – Китай понижава вноса на „ черно злато “ от Русия поради нашествието в Украйна.
Износът на нефт от Иран отива съвсем напълно за Китай, като се изключи дребни количества за Сирия и Венецуела, и набъбна до 870 000 барела дневно през първото тримесечие на годината, което е растеж с една трета по отношение на същия интервал на 2021 година Същевременно Пекин и понижил през март вноса на нефт от Русия с 14 %, сочат данни на китайските митници.
Нарастването на вноса на ирански нефт от Китай показва по какъв начин съветската инвазия в Украйна преформатира международните енергийни доставки, а страните вносители търсят други възможности на съветския нефт и газ, с цел да избегнат западните наказания. Международната организация за енергетика (МАЕ) предвижда, че вследствие на това, производството на нефт в Русия ще спадне с повече от една четвърт.
От всички страни в Персийския залив Китай е построил най-близки стопански връзки точно с Иран, за което има голям брой учредения. Първо, Иран със своите 83 милиона души население е най-големият пазар в Персийския залив. На второ място са геополитическите съображения, по-конкретно въведените от Съединени американски щати строги наказания против Техеран, които го принуждават да търси авторитетни геополитически сътрудници, а въпреки това отстраняват конкуренцията за китайските артикули на иранския пазар. Трето, запасите от нефт и природен газ на Иран са значително едва създадени, което отваря необятни вероятности за китайско-иранско енергийно съдействие, в случай, че западните енергийни компании се изтеглят от Ислямската република. Четвърто, и Китай, и Иран се опълчват на усилването на въздействието на Съединени американски щати в Персийския залив. И на последно място, само че не по значение е, че Пекин и Техеран изпитват нужда от геополитическо и стратегическо партньорство. Укрепването на връзките на Техеран с Пекин е призвано да стане контраст против американските желания за трайно определяне в Персийския залив. Иран получи и цялостната поддръжка на Китай да бъде признат за пълновръстен член на ШОС.
Енергийният бранш е значима сфера, в която китайско-иранското съдействие се развива извънредно динамично. Китайски енергийни компании модернизираха рафинерии, изграждаха тръбопроводи и правиха инженерни действия в Иран. Компании от Китай вземат участие в създаването на газовото находище Южен Парс и на петролното находище Ядаваран в Ислямската република. Китайските вложения в енергийния бранш на Иран са посрещнати задушевно от Техеран, в миг когато останалите западни енергийни компании се изтеглят или приключват активността си в страната, под опасността от американски наказания. В резултат на дейното китайско-иранско съдействие в енергийната и отбранителната сфера, още при започване на XXI век Иран се трансформира в важен снабдител на недопечен нефт за Китай. Двустранните китайско-ирански връзки се развиват динамично във всички сфери, което дава огромни вероятности за по-нататъшно съдействие. В рамките на ШОС това всеобхватно съдействие укрепва още повече.
От друга страна, Русия и Иран имат припокриващи се ползи по цялостен набор от въпроси, в това число поддръжката за сирийския президент Башар Асад в Сирия и опълчване на „ унилатерализма “ на Съединени американски щати. На петролния пазар обаче двете страни са съперници, в това число на китайския пазар, тъй като сортовете нефт, които добиват са със сходни характерности, които прави за рафинериите елементарно взаимно да ги заменят, отбелязва в разбор „ Уолстрийт джърнъл “.
Сега Иран продава повече нефт на Китай, макар по-високата цена на иранския нефт от съветския след скока на международните цени, провокиран от съветската инвазия в Украйна. Москва прави отстъпка от 30 $ на барел от международните цени на Китай, до момента в който Техеран единствено 20 $, показва ирански чиновник. Увеличението на износа увеличи приходите от продажбата на нефт на Иран с 10 % над първичните прогнози.
Изглежда Китай се пробва да следва внимателна политика по отношение на съветската инвазия в Украйна и не чака да бъде ударен от американските наказания против Техеран, тъй като Вашингтон е напълно фокусиран върху Русия, считат анализатори, представени от „ Уолстрийт джърнъл “. Освен това Техеран употребява заобикаляща глобите тактичност при износа на нефт постоянно прехвърляйки доставките върху други кораби, с цел да се прикрие произхода им.
Китай ускорява и отбранителното си съдействие с Иран, което има дългогодишни обичаи. Техеран също се стреми да разшири военното си съдействие с Китай, съобщи предишния петък иранският президент Ебрахим Раиси в диалог с китайския министър на защитата Вей Фънхъ, който беше на посещаване в Техеран, съобщи Асошиейтед прес.
Според известията в иранските медии Раиси е споделил на китайския министър на защитата, че Техеран преглежда връзките си с Пекин като стратегически. Иранският президент е допълнил, че по-тясното съдействие би послужило за противопоставяне на това, което той дефинира като " унилатерализъм " на Съединени американски щати.
„ Противопоставянето на унилатерализма и основаването на ред и непоклатимост е допустимо посредством съдействие на самостоятелните сили, които споделят общи възгледи “, е споделил Раиси.
Вей на собствен ред е декларирал, че подобряването на връзките сред Иран и Китай ще сътвори сигурност, „ изключително в сегашната сериозна и напрегната обстановка “.
Китайският министър на защитата се е срещнал и с иранския си сътрудник, военачалник Мохамад Реза Ащинaи, и го е поканил да посети Китай дружно с други представители на иранската войска.
Едновременно заемайки неутрална позиция във връзка с съветската инвазия в Украйна, като заобикаля да осъжда Русия, само че и пази „ суверенитета и териториалната целокупност на всички страни “, Пекин наподобява стартира да води политика на разграничаване от Москва, защото по-тясното икономическо обвързване с Русия ще го изложи на ударите на американските наказания. Китай стартира да укрепва остарели съюзи и партньорства като това с Иран, с цел да понижи рисковете за себе си от един нескончаем спор в Украйна, пораждащ световни разтърсвания на енергийните пазари.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ