Историята на Ролан Гарос или откъде идва името на турнира?
Ролан Гарос се е трансформирал в институция в света на тенис шампионатите, само че знаете ли от кое място в действителност идва наименованието на една от най-значимите съревнования в историята? Изненадващото е, че индивидът, изравен зад въпросното име, в действителност няма съвсем нищо общо с този спорт, само че сигурно заслужава своето място в учебниците по история. Гарос е измежду най-известните летци по времето на Първата международна война, където се отличава като един от пионерите в своята специалност и се трансформира в същински воин. Французинът е бил прочут с любовта си към спорта, единствено че е наблягал на футбола, колоезденето и ръгбито, до момента в който ракетата не му е била изключително предпочитана. Точно карането на велосипед му оказва помощ да пребори пневмонията, когато е едвам 12-годишен и тази му активност възвръща напълно респираторната му система.
Ранен живот:
Ролан е роден в Сен Дени на 6 октомври през 1888-а година и приключва бизнес учебно заведение с отличен триумф, което му оказва помощ да основе своя компания за пласиране на коли едвам на 21-годишна възраст. Животът му обаче придобива напълно нова посока, когато посещава първото си авиационно шоу и се влюбва мощно в летящите машини. Оттогава нищо с изключение на самолетите не е интересувало Гарос, който скоропостижно взема своя лиценз на водач и посвещава остатъка от дните си на това. Младият мъж напредва в новото си начинание със забележителни темпове, като единствено две години по-късно издига машината си на рекордните 3910 метра над въздуха и взе участие в редица шоу стратегии, в които смайва с невероятни трикове и по този начин става същински любим на публиката. Хиляди хора приказват за уменията на Гарос и пътуват, с цел да го следят из целия свят.
Амбициите му не свършват дотук и той взема решение да прекоси Средиземно море. Полетът лишава осем часа, като Ролан потегля от Сен Рафаел и би трябвало да доближи до тунизийския град Бизерте. Два от моторите обаче се повреждат прибързано, а в резеровара остават едвам пет литра гориво, но това не може да го спре да приключи сполучливо своето премеждие.
Участие във войната:
Скоро по-късно се разразила Първата международната война, в която Гарос бил един от водачите на френската авиация. По това време военното съоръжение на самолетите е извънредно едва развито и основният воин в историята ни надалеч не се е чувствал спокоен да се бори при сходни условия. Тези условия го подтикват към това да изобрети първия едноместен военен аероплан, оборудван с бордова картечница, която стреля през витлото, създавайки същинска гражданска война за времето си.
Новооткритието на Ролан му оказва помощ да изведе сънародниците си до победи в три следващи сражения, но в идващото такова бива ударен от немски аероплан при отбраната на Белгия. Французинът е взет за военнопленник и изобретението му пада в ръцете на врага, който го употребява за да укрепи личните си редици.
Гарос намира сили да избяга три години по-късно, разчитайки на нескопосано прикритие, с което съумява да се показа за военачалник от армията на Германия и да напусне пандиза си. През това време обаче здравословното положение на водача се утежнява доста, като наранено остава и неговото зрение. Той бива посъветван да остане вкъщи и да дава препоръки оттова, само че упоритият деец се завръща на фронта, където води още една сполучлива борба, единствено че незабавно по-късно бива погубен наоколо до Арден на 5 октомври през 1918-а година.
Наследство:
Ролан Гарос остава в паметта на сънародниците си дълго след гибелта си и 10 години по-късно се снабдява със стадион, кръстен на самия него. По това време националният отбор би трябвало да отбрани триумфа си на Купа " Дейвис ", което става безпроблемно и Франция покорява международния тенис връх.
Това реализират Жан Боротра, Анри Куше, Жак Брюньон и Рене Лакост, които са т.нар " мускетари " на спорта и навръх тях е кръстена купата в Париж, а името на Гарос седи компактно прилепено към тях, спечелвайки си реномето на едно от най-разпознаеваемите за всеки последовател на тениса.
Любимият откъс на Ролан Гарос гласи: " Победата принадлежи на този, който е най-упорит ", а тази мисъл на Наполеон Бонапарт важи с цялостна мощ за втория шампионат от Големия шлем през сезона, където тъкмо упоритостта е едно от главните качества по пътя към величието.
Ранен живот:
Ролан е роден в Сен Дени на 6 октомври през 1888-а година и приключва бизнес учебно заведение с отличен триумф, което му оказва помощ да основе своя компания за пласиране на коли едвам на 21-годишна възраст. Животът му обаче придобива напълно нова посока, когато посещава първото си авиационно шоу и се влюбва мощно в летящите машини. Оттогава нищо с изключение на самолетите не е интересувало Гарос, който скоропостижно взема своя лиценз на водач и посвещава остатъка от дните си на това. Младият мъж напредва в новото си начинание със забележителни темпове, като единствено две години по-късно издига машината си на рекордните 3910 метра над въздуха и взе участие в редица шоу стратегии, в които смайва с невероятни трикове и по този начин става същински любим на публиката. Хиляди хора приказват за уменията на Гарос и пътуват, с цел да го следят из целия свят.
Амбициите му не свършват дотук и той взема решение да прекоси Средиземно море. Полетът лишава осем часа, като Ролан потегля от Сен Рафаел и би трябвало да доближи до тунизийския град Бизерте. Два от моторите обаче се повреждат прибързано, а в резеровара остават едвам пет литра гориво, но това не може да го спре да приключи сполучливо своето премеждие.
Участие във войната:
Скоро по-късно се разразила Първата международната война, в която Гарос бил един от водачите на френската авиация. По това време военното съоръжение на самолетите е извънредно едва развито и основният воин в историята ни надалеч не се е чувствал спокоен да се бори при сходни условия. Тези условия го подтикват към това да изобрети първия едноместен военен аероплан, оборудван с бордова картечница, която стреля през витлото, създавайки същинска гражданска война за времето си.
Новооткритието на Ролан му оказва помощ да изведе сънародниците си до победи в три следващи сражения, но в идващото такова бива ударен от немски аероплан при отбраната на Белгия. Французинът е взет за военнопленник и изобретението му пада в ръцете на врага, който го употребява за да укрепи личните си редици.
Гарос намира сили да избяга три години по-късно, разчитайки на нескопосано прикритие, с което съумява да се показа за военачалник от армията на Германия и да напусне пандиза си. През това време обаче здравословното положение на водача се утежнява доста, като наранено остава и неговото зрение. Той бива посъветван да остане вкъщи и да дава препоръки оттова, само че упоритият деец се завръща на фронта, където води още една сполучлива борба, единствено че незабавно по-късно бива погубен наоколо до Арден на 5 октомври през 1918-а година.
Наследство:
Ролан Гарос остава в паметта на сънародниците си дълго след гибелта си и 10 години по-късно се снабдява със стадион, кръстен на самия него. По това време националният отбор би трябвало да отбрани триумфа си на Купа " Дейвис ", което става безпроблемно и Франция покорява международния тенис връх.
Това реализират Жан Боротра, Анри Куше, Жак Брюньон и Рене Лакост, които са т.нар " мускетари " на спорта и навръх тях е кръстена купата в Париж, а името на Гарос седи компактно прилепено към тях, спечелвайки си реномето на едно от най-разпознаеваемите за всеки последовател на тениса.
Любимият откъс на Ролан Гарос гласи: " Победата принадлежи на този, който е най-упорит ", а тази мисъл на Наполеон Бонапарт важи с цялостна мощ за втория шампионат от Големия шлем през сезона, където тъкмо упоритостта е едно от главните качества по пътя към величието.
Източник: tennis.bg
КОМЕНТАРИ