Патладжанът – историята на един плод
Родом от района на Индия, обработен преди към 4000 години, през днешния ден патладжанът е публикуван в съвсем всяка страна, където климатът е топъл.
В ботаниката в действителност, обратно на кулинарните ни упования, патладжаните не са зеленчуци, а плодове. (Наред с доматите и чушките).
От Индия и земите на сегашен Пакистан, патладжанът скоро се популяризирал и в Египет и Турция. Арабски мемоари от 9, 10 и 12 вeк демонстрират, че патладжанът е бил значима част от Арабската, Турската и Персийката кухня.
От 4 до 7 в сл.Хр, маврите популяризирали плода в Испания, а от там доста бързо се популяризирал в цяла Европа. Интересно е да се означи, че първоначално европейците считали, че потреблението на патладжан може да те докара до полуда.
Има стотици типове растящи в разнообразни краища на света, с всевъзможни цветове и форми. Бял, ален, пурпурно-черен, зелен, оранжево-червен даже и на раета може да бъде цветът на патладжана.
Формите му варират: крушовидна, кръгла, издължена и тънка. В България най публикуван е крушовидният в пурпурно-черен или казано по нашенски: виолетов цвят.
Светло зелени и раирания патладжан са култивирани в Индия и Тайланд.
Снежно белият патладжан е отглеждан в Азия преди хиляди години, само че през днешния ден се култивира и на Запад.
Един от забавните типове е Тайландският патладжан, който наподобява на грозде и се готви цялостен.
Патладжанените усетите на другите страни:
В Индия обичаното ядене от патладжан е. Като технология може би бих споделила, че е близо до познатото ни " кьопалу ", само че в него участва страхотна комбинация от подправки.
В Турция е особено потреблението на кубчета патладжан на шиш кебап с агнешко в. А да не приказваме за класическата Имам баялдъ - без която аз персонално не си представям турската кухня.
В Гърция патладжанът също е на респект и в случай че си поръчате, ще установите изобилното му наличие, класическата им салата Melitzanosalata me Karythia също е на основата на този зарзават, който изпечен се смила с орехи и чесън.
Арабската кухня пък е немислима без Baba ghanoush - разядка от патладжан, тахан, чесън и лимонен сок.
В Китай най-често се нарязва на неправилни форми и запържва с босилек, или пък се подготвя Пикантен патладжан в Сечуански жанр. По-голяма част от рецептите с патладжан са в завещание от кухнята на монасите будисти, които са прецизни вегетарианци.
В Япония патладжанът е главен зарзават в класическата Японска темпура - ядене в което главните артикули се потапят в панировка от яйца и брашно за доста малко в лой, създавайки хрупкава коричка и сочна сърцевина /Japanese Tempura Plate./
В Италия класическо патладжанено ястие е Caponata - тип топла салата с добавка на целина, каперси и други вкусотии. Характерна е също и Eggplant Parmigiana
Във Франция, обичано ядене е Рататуя - прелестно ядене с добавка на тиквички, домати, лук, пипер и подправки.
В България, най-често подготвяме патладжана, нарязан на кръгчета, овалян в брашно и изпържен. Може би второто най-правено ядене е пълнения патладжан-тип лодка. Все отново мое мнение не участва задоволително постоянно на масата ни. Което е тъпо.
Разбира се, в никакъв случай не е късно да променим това.
В ботаниката в действителност, обратно на кулинарните ни упования, патладжаните не са зеленчуци, а плодове. (Наред с доматите и чушките).
От Индия и земите на сегашен Пакистан, патладжанът скоро се популяризирал и в Египет и Турция. Арабски мемоари от 9, 10 и 12 вeк демонстрират, че патладжанът е бил значима част от Арабската, Турската и Персийката кухня.
От 4 до 7 в сл.Хр, маврите популяризирали плода в Испания, а от там доста бързо се популяризирал в цяла Европа. Интересно е да се означи, че първоначално европейците считали, че потреблението на патладжан може да те докара до полуда.
Има стотици типове растящи в разнообразни краища на света, с всевъзможни цветове и форми. Бял, ален, пурпурно-черен, зелен, оранжево-червен даже и на раета може да бъде цветът на патладжана.
Формите му варират: крушовидна, кръгла, издължена и тънка. В България най публикуван е крушовидният в пурпурно-черен или казано по нашенски: виолетов цвят.
Светло зелени и раирания патладжан са култивирани в Индия и Тайланд.
Снежно белият патладжан е отглеждан в Азия преди хиляди години, само че през днешния ден се култивира и на Запад.
Един от забавните типове е Тайландският патладжан, който наподобява на грозде и се готви цялостен.
Патладжанените усетите на другите страни:
В Индия обичаното ядене от патладжан е. Като технология може би бих споделила, че е близо до познатото ни " кьопалу ", само че в него участва страхотна комбинация от подправки.
В Турция е особено потреблението на кубчета патладжан на шиш кебап с агнешко в. А да не приказваме за класическата Имам баялдъ - без която аз персонално не си представям турската кухня.
В Гърция патладжанът също е на респект и в случай че си поръчате, ще установите изобилното му наличие, класическата им салата Melitzanosalata me Karythia също е на основата на този зарзават, който изпечен се смила с орехи и чесън.
Арабската кухня пък е немислима без Baba ghanoush - разядка от патладжан, тахан, чесън и лимонен сок.
В Китай най-често се нарязва на неправилни форми и запържва с босилек, или пък се подготвя Пикантен патладжан в Сечуански жанр. По-голяма част от рецептите с патладжан са в завещание от кухнята на монасите будисти, които са прецизни вегетарианци.
В Япония патладжанът е главен зарзават в класическата Японска темпура - ядене в което главните артикули се потапят в панировка от яйца и брашно за доста малко в лой, създавайки хрупкава коричка и сочна сърцевина /Japanese Tempura Plate./
В Италия класическо патладжанено ястие е Caponata - тип топла салата с добавка на целина, каперси и други вкусотии. Характерна е също и Eggplant Parmigiana
Във Франция, обичано ядене е Рататуя - прелестно ядене с добавка на тиквички, домати, лук, пипер и подправки.
В България, най-често подготвяме патладжана, нарязан на кръгчета, овалян в брашно и изпържен. Може би второто най-правено ядене е пълнения патладжан-тип лодка. Все отново мое мнение не участва задоволително постоянно на масата ни. Което е тъпо.
Разбира се, в никакъв случай не е късно да променим това.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ