Роден в Сейнт-Реми-дьо-Прованс в Южна Франция през декември 1503 г.,

Роден в Сейнт-Реми-дьо-Прованс в Южна Франция през декември 1503 година, Мишел де Нострадам е наследник на търговец на зърно. Семейството му е еврейско, само че приема католицизма през предходния век.

Нострадам живее по време, когато бушува холера. Той следва медицина за известно време, само че основно работи като аптекар и негово достижение е основаването на " розово хапче ", за което се счита, че защищава от холера.

След гибелта на първата си жена и деца, повалени от чумата и многото пътувания, които подхваща, Нострадам се открива през 1547 година в Салон-дьо-Прованс, където се дами за богата вдовица на име Ан Понсард Жемел и дружно имат шест деца. След посещаване в Италия, той стартира да се отдалечава от медицината и да се интересува повече от свръхестественото. През 1550 година написва сборник, като за първи път латинизира своето име и се назовава „ Нострадамус ”.

Нострадамус разказва минимум 6338 пророчества (повечето от тях, не осъществили се прогнози), както и сформира минимум 11 годишни календара, всеки от които, започващ на 1 януари, а не, както тогава се е предполагало - през месец март. След това той написва 1000 четиристишия, които образуват пророчествата, с които е прочут в наши дни. Чувствайки се уязвим от религиозни фанатици, Нострадамус създава способ за показване на мислите си благодарение на синтаксис, игра на думи и комбинация от езици като провансалски, гръцки, латински и италиански.

Някои хора считат Нострадамус за прислужник на дявола, подправен, или вманиачен, до момента в който огромна част от елита, имат вяра че неговите четиристишия са духовно въодушевени пророчества. Благородници от всички краища идват при него за сформиране на хороскопи и да получат препоръки, само че той нормално чака от тях да дават рожденни диаграми, на които се основават неговите предсказания. Катрин де Медичи, кралицата, брачна половинка на крал Хенри II на Франция, е една от почитателките на Нострадамус. Тя го афишира за консултант и доктор на царя.

Нострадамус е осведомен с последните латински печатни издания на редица езотерични трудове, както и с астрологията. Последните проучвания обаче демонстрират, че множеството от неговите оракулски писания се основават на парафразиране на сбирките от антични пророчества (главно основани на Библията) и допълнени с познанията му за предначертаване на известни исторически събития и идентифициране антологията на поличбите. Тези обстоятелства са открити, възоснова на това, че работата му съдържа доста предсказания, включващи антични фигури като Сула, Мариус, Неро, Ханибал и така нататък, както и описания на " борби в облаците " и " жаби падащи от небето ". Предсказанието му за края на света, се е очаквало да се случи през 1800 година или 1887 година, или вероятно през 2242 година, според от признатата система.

Историческите източници, които употребява Нострадамус са елементарно идентифицируеми пасажи от Ливи, Сютониус, Плутарх и редица други типичен историци, както и от летописите на средновековните създатели като Вилехардоин и Фросар.

Много от употребяваните от Нострадамус астрологически информации, въпреки това, са взаимствани от творбите на Ричард Русат.

Основният оракулски източник на Нострадамус обаче е „ Mirabilis liber ” от 1522 година, в който се съдържат редица пророчества от Псеудо Методиус, Тибюртин Сибил, Йоахим Фиоре, Савонарола и други.

Макар да е правилно, че Нострадамус декларира през 1555 година, че при пожар са изгорели всички окултни работи в неговата библиотека, никой не може да потвърди тъкмо какви книги са били унищожени в огъня. Като се има в поради, че неговата методика, явно, е основно литературна, се смята за подозрително Нострадамус да е употребявал особени способи за нахлуване в положение на транс, разнообразни от съзерцаване, медитация и инкубация (т.е. безусловно сънуване).

През 1566 година подаграта, от която страда Нострадамус в продължение на доста години, го поразява и прави напредването му доста мъчно. В началото на юли, след изработката на наследството си, Нострадамус споделя на своя секретар Жан де Чавини, " Няма да ме намерите жив при изгрев слънце. " На идната заран той в действителност е открит мъртъв, предсказал личната си гибел.