Изкуството да утешаваме себе си е едно от основните жизнени умения ♥ Даниъл ГОЛМАН
Роби на пристрастеността
Самообладанието, способността на индивида да устоява на прочувствените стихии, които ориста изпраща против него, вместо да си остава „ раб на свойте пристрастености “, е всепризната добродетел още от времето на Платон. Старогръцката дума за това е „ софросюне “ - „ угриженост и мисъл за личния си живот, сдържаност и мъдрост “, съгласно превода на специалистката по класическа лингвистика Пейдж Дюбоа. Римляните и ранните християни приказват за „ temperantia “ - сдържаност на характера и възпиране на прочувствените крайности. Целта е равновесие, а не угнетяване на възприятията, защото всяко възприятие има своя стойност и значение. Живот без пристрастеност би бил сива, неутрална пустиня, откъсната от богатото многообразие на живота. Но, както е отбелязал още Аристотел, нужна ни е съответна страст, която да подхожда на събитията. Когато възприятията ни са прекомерно приглушени, те водят до нищожество и дистанцираност; когато обаче излязат отвън надзор и станат прекомерно крайни и сложни за преодоляване, те се трансформират в патология - в парализираща меланхолия, в съсипваща тревога, в неукротим яд или маниакално неспокойствие.
Способността ни да държим негативните си страсти под надзор е ключът към прочувственото благополучие. Крайностите - страсти, които са прекомерно мощни или ни държат в плен прекомерно дълго - подкопават стабилността ни. Разбира се, няма по какъв начин да изпитваме единствено едно-единствено чувство; цялостното благополучие от самото начало някак си припомня за тези значки с ужасяващо ухилени лица, които бяха на мода през седемдесетте.
Страданието също има своя конструктивен принос за креативния и нравствен живот - то може да кали душата. И възходите, и паденията придават цвят на живота, само че единствено в случай че са уравновесени. В сърдечното счетоводство точно съотношението сред позитивни и негативни страсти дефинира възприятието ни за богатство - най-малко подобен е изводът от едно проучване върху настроенията, в което стотици мъже и дами са били снабдени с апарати, които в случайно определени моменти да им припомнят да запишат това, което усещат.
Не е належащо хората да заобикалят неприятните усеща, с цел да се усещат доволни; задачата е по-скоро бурните страсти да не вилнеят на воля и да не изхвърлят от сцената всички приятни моменти. Хора с тежки пристъпи на яд или подтиснатост могат въпреки всичко да се усещат добре, в случай че претърпяват и радостни моменти. Тези проучвания потвърждават също по този начин, че прочувствената просветеност е самостоятелна от академичната, и съвсем не намират връзка сред коефициента на просветеност и прочувственото богатство на участниците.
Също както в мозъка тече непрестанен поток от „ задни “ мисли, съществува и непрестанен прочувствен декор: без значение дали ще проверим някого в шест сутринта или седем вечерта, той всякога ще бъде в някакво въодушевление. Разбира се, в две разнообразни сутрини настроенията могат да варират, само че когато претеглим междинната им стойност за седмици или месеци, те като цяло отразяват общото възприятие за богатство на дадения човек. Оказва се, че за множеството хора неудържимите усеща са рядкост; множеството от нас показват безлични стойности с дребни върхове и падове по вълните на живота.
И въпреки всичко ръководството на страстите си е тежка работа: огромна част от това, което вършим (и то най-много през свободното си време), е опит за преодоляване на обещано въодушевление. Всяко наше деяние може да се дължи на опит да се почувстваме по-добре, без значение дали става въпрос за четене, гледане на телевизия или избор на някакви действия или на хора, с които да прекараме известно време. Изкуството да утешаваме себе си е едно от главните витални умения; някои теоретици на психоанализата като Джон Боулби и Д. У. Уиникът даже считат, че то е най-важният ни душевен инструмент. Според тяхната доктрина прочувствено здравите деца се научават да се утешават, като вършат същото, което са правили и хората, които са се грижили за тях, и по този начин стават по-малко уязвими за разтърсванията в прочувствения мозък.
Както към този момент видяхме, самата конструкция на мозъка е такава, че от време на време нямаме съвсем никакъв надзор върху това по кое време ще попаднем под неумолимата власт на страстта, както и каква тъкмо ще бъде тази страст. Можем да повлияем обаче на това какъв брой дълго ще трае тя. Тук не става въпрос за нормалните усеща на горест, терзание или гняв; нормално сходни настроения отминават бързо, стига да проявим малко самообладание. Когато обаче сходни страсти са доста мощни и преминат избрана граница, те могат да се развихрят до разрушителни крайности - хронично безпокойствие, неконтролируем яд, меланхолия. В най-тежките случаи за облекчаването им може да се окажат нужни медикаменти или психотерапия, или пък и двете.
В сходни моменти - когато хроничното неспокойствие на прочувствения мозък е прекомерно мощно, с цел да се преодолее без помощта на медикаменти - даже един-единствен акт на прочувствена саморегулация може да се окаже задоволителен. Две трети от хората с маниакално-депресивни разстройства да вземем за пример по този начин и не стигат до лекуване. Само че литият, както и ред други нови лекарства, могат да прекратят присъщото за заболяването периодично повтаряне на парализираща меланхолия и маниакални епизоди, в които се смесват безреден екстаз, фикс идея за великолепие, нервност и яд. Един от проблемите при сходни пациенти е, че в маниакалната си фаза те са толкоз самоуверени, че не виждат потребност да търсят каквато и да е помощ, макар че непрестанно взимат пагубни решения. При такива тежки прочувствени разстройства психиатричните медикаменти са значим инструмент за възстановяване на качеството на живота.
Но когато се наложи да се борим с по-обичайните си неприятни настроения, можем да разчитаме само на себе си. За страдание това надалеч не постоянно оказва помощ - най-малко до това умозаключение е стигнала Даян Тайс, психолог в университета „ Кейс Уестърн Ризърв “, която е интервюирала повече от четиристотин мъже и дами за тактиките, които употребяват, с цел да победят неприятното въодушевление, и до каква степен съумяват да се оправят с това. Далеч не всички са съгласни с философската причина, че с неприятните настроения би трябвало да се води битка: Тайс открива значително „ прочувствени пуристи “ (около 5% от участниците), които споделят, че не е належащо едно въодушевление да се трансформира, защото всички страсти са „ естествени “ и би трябвало да бъдат изживявани такива, каквито са, без значение какъв брой са неприятни. Има и други участници, които преднамерено се стремят към неприятно въодушевление, само че с избрана цел: лекари, които би трябвало да са мрачни, с цел да оповестят на някой собствен пациент неприятна вест, обществени деятели, които подхранват възмущението си против несправедливостта, с цел да се борят по-ефективно с нея, та даже и един юноша, който декларирал, че преднамерено култивира гнева си, с цел да помогне на дребния си брат да се оправи с грубияните на детската площадка. Намерили се и хора, които се отнасяли изцяло опортюнистично към манипулирането на настроенията си - един съдия-изпълнител да вземем за пример непрестанно подхранвал гнева си, с цел да бъде допустимо най-твърд с неизрядните длъжници.
Но като се изключи тези редки случаи на умишлен надзор над неприятните усеща, всички останали участници се оплакали, че плуват по течението на настроенията си без път и посока. Със сигурност опитите на другите хора да овладеят настроенията си не могат да бъдат подведени под общ знаменател.
Избрано от: „ Емоционалната просветеност “, Даниъл Голман, изд. „ Изток-Запад “, 2011 година
Картини: DALL-E
