Рискът от социална изолация и бедност в целия Европейски съюз

Рискът от обществена изолираност и беднотия в целия Европейски съюз е най-голям за българите, живеещи в селата.

Колкото по-мощна е икономическата концентрация,  толкоз по-пусти откъм цивилен глас са селата, чийто поданици не могат даже да избират личния си кмет при население под 350 поданици.

Населението в селата има изразено по-малко въздействие върху политиките, които го засягат директно спрямо това в градовет. Това е дефинирал като един от проблемите на селските региони екипът на “Фабрика за хрумвания “.

Какви са аргументите за обезлюдяването на дребните обитаеми места и вероятните принадлежности за оправянето?

Темата разяснява в “Нашият ден “ Янина Танева, създател на „ Фабрика за хрумвания “.

“Вече шест години работим с нашата самодейност “Резиденция баба “ в над 30 села в страната. Свързвайки младежи от градовете с възрастните хора по селата, започнахме да виждаме, че проблемите са систематични и доста по-големи, в сравнение с дребна стратегия и организация като нашата би могла да реши.

Те са в резултат на липса на политики, които да поправят трайните трендове на обезлюдяване . В последните години няма никаква целенасочена политика, която да компенсира, протичащото се в селата.

Именно за това след шест години работа в българските села взехме решение, че би трябвало да създадем освен това от това, което вършим. Че т рябва да има по-голямо обединяване от организации, кметове, локални хора в една солидарна платформа и специалисти, с цел да може да си представим българското село в бъдеще време. Да можем да предложим разновидности за това то да бъде едно атрактивно място за младежите.



108 хиляди индивида са се върнали да живеят на село предходната година

Пандемията и обстановката, в която бяхме сложени през миналата година сигурно изведе на напред във времето истината, която доста хора знаем. К ачеството на живот в дребните обитаеми места може да бъде доста по-високо по доста аргументи – сигурност, качество на въздуха, качество на човешките взаимоотношения.

В исторически проект българското село е било постоянно една извънредно еманципирана единица. То е било извънредно саможиво. Настоящата обстановка не трябва да продължава, тъй като българското село е знак на независимост, по тази причина притегля млади фамилии, нови заселници и отдалечено работещи хора.

Но, с цел да може това да се провиди като трайна наклонност, селото би трябвало да има достъп до обществени услуги и до цивилен права, каквито сега в действителност няма.

Основните проблеми в Северозападните села

Специално Северозападът има една наклонност в медиите да бъде представян с разказа за бедността, защото е мястото, което първо се е обезлюдило. Цели села заминаваха за Валенсия да вземем за пример.

Именно в тези села има наклонност на завръщане, на оправяне на къщите.

Проектът “Право на село “ – създаване на работеща застъпническа мрежа за правата на хората в риск от беднотия в българските села.

Едно от нещата, които виждаме в нашата теренна работа в българските села е неналичието на потенциал за справяне с належащи проблеми – от инфраструктурни до юридически.

Решихме, че има потребност от доста по-широка и по-голяма експертна група, загрижена за българското село, която да работи с локалните хора на терен. Ще се опитаме да притеглен на терен специалисти от разнообразни области. Идеята е да се сътвори платформа, в която селата могат да адресират проблеми, които са набелязали .

А пък специалисти, участващи в платформата, могат да оказват помощ на тези села. Като начало има съответни села в Северозапада, в които като продължение на “Резиденция баба “ ще прекараме време с тях дружно с локалните хора, обсъждайки проблеми и вероятни решения. Тези специалисти ще работят по разнообразни решения за селата.

Чуйте Янина Танева от звуковия файл.



Темата разяснява в “Нашият ден “ Роман Иванов , кметски наместник на село Ослен Криводол.

“Проблемите ги решаваме изцяло като печелим разнообразни планове, имаме финансиране, имаме доста огромна помощ от Община Мездра.

Имам желание да направя селцето ни доста красиво и приветливо за живот. То е вид възрожденско село с доста антични корени. Имаме тракийски могили, некрополи, средновековна черква. Имаме светилище, което открихме напълно неотдавна.

Хората се изхранват най-много със земеделие. Нашето село се развива, не е със затихващи функционалности. Имаме 24 деца. Идват и доста младежи. Има и нараснал интерес към закупуването на къщи в селото.

Чуйте Роман Иванов в звуковия файл.



Има ли стопански капацитет културата в дребните обитаеми места?

Темата разяснява в “Нашият ден “ Елена Стойчева , режисьор документалист.

“Мисля, че “Резиденция баба “ имаше роля в това да стартира да се интересувам от кино. Културното завещание несъмнено има огромен стопански капацитет.

В България имаме неповторимо културно завещание. В Австрия и Германия доста дребни обитаеми места са извънредно поддържани. Това, което те имат като сграден фонд, забавни къщи, типична архитектура. Те се развиват като притегателни центрове за друг тип туристи.

С приемането на отдалечената работа от ден на ден хора и там и тук ще отидат да работя и живеят на село.

И в Австрия има доста огромен проблем с обезлюдяването, примерно в планинските региони. Но там има по-сериозни политики за това да се развиват дори периферните региони, които са приоритет на  дадени стратегии.

Чуйте Елена Стойчева в звуковия файл.

Снимки: Facebook, Незабравка Кирова