Римляните празнували Коледа седем дни с небивал разгул
Римляните чествали Коледа още от IV век, обаче тяхната традиция отпреди да се наложи християнството изцяло разрушава днешния имидж на празника. 7-дневен махленски фестивал, захранван с непрекъснато пиене, когато робите стават господари, а простаците – царе.
Това е празникът Сатурналии, римската езическа Коледа. В него участва нормалната замяна на дарове, само че поръсена с антична доза блекджек и проститутки, написа БГНЕС. Като множеството езически празници на римляните, корените на Сатурналии се наблюдават до гърците. Елинската цивилизация интензивно повлиява римските божества в тяхното начало и през вековете. Например римският господ на земеделието Сатурн е директно обвързван с гръцкия господ на земеделието Кронос.
В Рим празнуването на Сатурналии започвало непретенциозно, като селскостопански празник по време на зимното слънцестоене, когато селяните събирали последната годишна продукция. Те отбелязвали деня с почести към Сатурн. Това се случвало в храма на бога на земеделието в Рим, където жреци подготвяли жертвоприношения на бикове пред погледите на всички пластове на обществото.
Религиозните лица опаковат във вълна скулптура на Сатурн като новородено и по време на ритуала я разопаковат, преди да я слагат на публично място да взе участие в идното угощение. Това символизирало прераждането и маркирало края на годината и упованието на идната. С разрастването на Рим, празникът също се разраствал и променял. За публична дата избирали 17 декември и с времето празникът се увеличен до цяла седмица.
С наближаването на празника публичните чиновници били заети с това да създадат празненствата допустимо най-паметни за хората. Наемали се хиляди служащи да трансформират Рим за случая – построявали се краткотрайни здания, улиците се изчиствали, всичко било охолно украсено. Подобна подготовка била нужна, тъй като Рим щял да бъде изправен пред голям напор от празнуващи, идващи от околните градове и села.
Имайки поради, че този празник е в респект на земеделието, а римското общество е било основно земеделско, което живее отвън града, това прави Сатурналии извънредно известен, а дали обществениците ще си запазят работата зависило значително от организацията на фестивала.
След като положителният шанс на Рим бил подсигурен посредством ритуала и жертвите в респект на Сатурн, започвали нерегламентираните публични празненства. По времето на Сатурналии публичните работи били анулирани, учениците не учели, неразрешено било да се санкционират нарушителите. Всички военни или търговски действия били спрени, а учебните заведения и съдилищата- затворени. Общата наклонност на празника е тотално катурване на римското всекидневие.
Първа смяна ставали облеклата: изящните тоги, символизиращи благосъстояние и статут, се заменяли с цветни неофициални блузи и панталони.
От сенатори до плебеи, всички носели фригийската шапка- знак на свободата, а робите били освобождавани от отговорностите си. Втора смяна е общественият ред: всяко семейство избирало “princeps ” (Лидер, първенец), който нормално е бил с невисок обществен статус, като дете или плебей, който ставал глава на фамилията по време на празника.
Робите получавали правото да изричат свободно мнението си, да подлагат на критика господарите си, да седят дружно с тях на една маса, както боговете споделяли трапезата си с хората по времето на Сатурн. А на големите пиршества всички имали достъп до екзотични храни, които всекидневно били единствено за богатите. По масите хората започвали да викат Io, Saturnalia! – възхитен зов за това по какъв начин празникът занапред започвал.
Постоянно забавление
7 дни хората се забавлявали в карнавална атмосфера по улиците на града. Всеки бил поканен, а сънят – рядко срещан. Либаний разказва настроението по този начин:
“Нощта настава, само че никой не спи, хората пеят и танцуват. Те се забавляват даже в комерсиалния квартал, викат, тряскат по вратите и се смеят. Някои не са удовлетворени от това, което чуват, само че за множеството всичко е смях и веселба. Никой не си помисля да приключи заниманието, даже и най-самоконтролиращият се човек стартира да се смее. ”
Форумът гъмжал от живот. Певци, жонгльори, укротители на змии, всекидневно противозаконните маси за хазарт, събирали стотици участници. Императорите не оставали по-назад в заниманията.
Нерон е бил прочут с това, че е предоставял голям брой безвъзмездни проститутки за цяла седмица. Октавиан Август обичал празника и раздавал разнородни и от време на време двусмислени дарове, да вземем за пример кошер с пчели, злато и сребро, облекла, антични монети, кичури коса и лъжици.
Тази традиция за замяна на дарове сигурно наподобява повече на днешната Коледа. Хората всеобщо си разменяли дарове без никакви граници, от оръжия до кукли и свещи. Това голямо количество дарове много постоянно намалявало тяхното качество, като даже най-безполезният отпадък се приемал с наслада и усмивка.
Друга известна традиция е “Царят на Сатурналии ”. Той се избирал от множеството и трябвало да му се подчиняват с единствената спогодба, че всичките му заповеди са нелепи, като да вземем за пример да заповяда на всички да спрат каквото вършат и да почнат да танцуват, да качат музикантите на конче, да изхвърлят човек или скулптура във шадраван.
Нещата прекосявали границата единствено когато се смесят прекомерно доста с действителността. Когато Цезар чествал Сатурналии, откакто спечелил гражданската война, Марк Антони му предложил короната. Това било посрещнато с яростта и освиркването на тълпата, тъй като концепцията на ролята е да е смешка и връчването ѝ на същински деспот не било занимателно.
Краят на празненствата бил отбелязван в символичното детрониране на “Царя ” и последователното завръщане на всекидневието, до момента в който всеобщият махмурлук не премине и хората не стартират да мечтаят за идната година на празненства.
Това е празникът Сатурналии, римската езическа Коледа. В него участва нормалната замяна на дарове, само че поръсена с антична доза блекджек и проститутки, написа БГНЕС. Като множеството езически празници на римляните, корените на Сатурналии се наблюдават до гърците. Елинската цивилизация интензивно повлиява римските божества в тяхното начало и през вековете. Например римският господ на земеделието Сатурн е директно обвързван с гръцкия господ на земеделието Кронос.
В Рим празнуването на Сатурналии започвало непретенциозно, като селскостопански празник по време на зимното слънцестоене, когато селяните събирали последната годишна продукция. Те отбелязвали деня с почести към Сатурн. Това се случвало в храма на бога на земеделието в Рим, където жреци подготвяли жертвоприношения на бикове пред погледите на всички пластове на обществото.
Религиозните лица опаковат във вълна скулптура на Сатурн като новородено и по време на ритуала я разопаковат, преди да я слагат на публично място да взе участие в идното угощение. Това символизирало прераждането и маркирало края на годината и упованието на идната. С разрастването на Рим, празникът също се разраствал и променял. За публична дата избирали 17 декември и с времето празникът се увеличен до цяла седмица.
С наближаването на празника публичните чиновници били заети с това да създадат празненствата допустимо най-паметни за хората. Наемали се хиляди служащи да трансформират Рим за случая – построявали се краткотрайни здания, улиците се изчиствали, всичко било охолно украсено. Подобна подготовка била нужна, тъй като Рим щял да бъде изправен пред голям напор от празнуващи, идващи от околните градове и села.
Имайки поради, че този празник е в респект на земеделието, а римското общество е било основно земеделско, което живее отвън града, това прави Сатурналии извънредно известен, а дали обществениците ще си запазят работата зависило значително от организацията на фестивала.
След като положителният шанс на Рим бил подсигурен посредством ритуала и жертвите в респект на Сатурн, започвали нерегламентираните публични празненства. По времето на Сатурналии публичните работи били анулирани, учениците не учели, неразрешено било да се санкционират нарушителите. Всички военни или търговски действия били спрени, а учебните заведения и съдилищата- затворени. Общата наклонност на празника е тотално катурване на римското всекидневие.
Първа смяна ставали облеклата: изящните тоги, символизиращи благосъстояние и статут, се заменяли с цветни неофициални блузи и панталони.
От сенатори до плебеи, всички носели фригийската шапка- знак на свободата, а робите били освобождавани от отговорностите си. Втора смяна е общественият ред: всяко семейство избирало “princeps ” (Лидер, първенец), който нормално е бил с невисок обществен статус, като дете или плебей, който ставал глава на фамилията по време на празника.
Робите получавали правото да изричат свободно мнението си, да подлагат на критика господарите си, да седят дружно с тях на една маса, както боговете споделяли трапезата си с хората по времето на Сатурн. А на големите пиршества всички имали достъп до екзотични храни, които всекидневно били единствено за богатите. По масите хората започвали да викат Io, Saturnalia! – възхитен зов за това по какъв начин празникът занапред започвал.
Постоянно забавление
7 дни хората се забавлявали в карнавална атмосфера по улиците на града. Всеки бил поканен, а сънят – рядко срещан. Либаний разказва настроението по този начин:
“Нощта настава, само че никой не спи, хората пеят и танцуват. Те се забавляват даже в комерсиалния квартал, викат, тряскат по вратите и се смеят. Някои не са удовлетворени от това, което чуват, само че за множеството всичко е смях и веселба. Никой не си помисля да приключи заниманието, даже и най-самоконтролиращият се човек стартира да се смее. ”
Форумът гъмжал от живот. Певци, жонгльори, укротители на змии, всекидневно противозаконните маси за хазарт, събирали стотици участници. Императорите не оставали по-назад в заниманията.
Нерон е бил прочут с това, че е предоставял голям брой безвъзмездни проститутки за цяла седмица. Октавиан Август обичал празника и раздавал разнородни и от време на време двусмислени дарове, да вземем за пример кошер с пчели, злато и сребро, облекла, антични монети, кичури коса и лъжици.
Тази традиция за замяна на дарове сигурно наподобява повече на днешната Коледа. Хората всеобщо си разменяли дарове без никакви граници, от оръжия до кукли и свещи. Това голямо количество дарове много постоянно намалявало тяхното качество, като даже най-безполезният отпадък се приемал с наслада и усмивка.
Друга известна традиция е “Царят на Сатурналии ”. Той се избирал от множеството и трябвало да му се подчиняват с единствената спогодба, че всичките му заповеди са нелепи, като да вземем за пример да заповяда на всички да спрат каквото вършат и да почнат да танцуват, да качат музикантите на конче, да изхвърлят човек или скулптура във шадраван.
Нещата прекосявали границата единствено когато се смесят прекомерно доста с действителността. Когато Цезар чествал Сатурналии, откакто спечелил гражданската война, Марк Антони му предложил короната. Това било посрещнато с яростта и освиркването на тълпата, тъй като концепцията на ролята е да е смешка и връчването ѝ на същински деспот не било занимателно.
Краят на празненствата бил отбелязван в символичното детрониране на “Царя ” и последователното завръщане на всекидневието, до момента в който всеобщият махмурлук не премине и хората не стартират да мечтаят за идната година на празненства.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ