Напред към 2023: Десет урока от завръщането на историята
Ричард Хаас, президент на американския Съвет за външни връзки и някогашен шеф на политическото обмисляне в Държавния департамент на Съединени американски щати (2001-2003 г.), в разбор за Project Syndicate
Изтичащата 2022 година ще липсва на малко на брой. Това беше година, характеризирана от продължителна пандемия, напредващи климатични промени, галопираща инфлация, занимателен стопански напредък и най-много от експлоадирането на скъпо струваща война в Европа, както и от терзания, че в скоро време може да се стигне до спор в Азия. Някои от тези събития бяха предстоящи, само че множеството не бяха. И всички те водят до уроци, които игнорирахме на личен риск.
Първо, войната сред страни, за която множеството университетски наблюдаващи мислеха, че е отживялост, се оказа, че изобщо не е това. В момента в Европа сме очевидци на типична имперска война, в която съветският президент Владимир Путин пробва да унищожи Украйна като суверенна и самостоятелна страна. Целта му е да подсигурява, че една демократична, пазарноориентирана нация, търсеща близки връзки със Запада, не може да съществува на границата с Русия, защато задава модел, който може да се окаже прелъстителен за руснаците .
Реклама
Разбира се, вместо да реализира бърза и лесна победа, както очакваше, Путин откри, че личната му войска не е толкоз могъща и че съперниците му са надалеч по-решителни, в сравнение с той и мнозина на Запад допускаха. Десет месеца по-късно войната продължава без изгледи за скорошно привършване.
Второ , концепцията, че икономическата причинност съставлява защитна стена против войната, защото никоя страна не би имала интерес да прекъсне взаимоизгодната търговия и капиталовите вързки, към този момент не е достоверна. Всъщност огромната взаимозависимост на Европейски Съюз от съветските енергийни доставки евентуално е повлияла на решението на Путин да нападне Украйна, защото го е навела на заключението, че Европа няма да му се опълчи.
Трето, интеграцията, която подхранваше десетилетната западна политика по отношение на Китай, също се провали. И тази тактика почиваше на схващането, че икономическите връзки, дружно с културните, университетските и другите връзки, ще доведат до политически развития, които ще предизвикат възникването на един по-отворен и по-пазарноориентиран Китай, който също по този начин е и по-умерен във външната си политика.
Нищо сходно не се случи, макар че може да се спори дали грешките са в концепцията за интеграция или в метода, по който тя бе приложена. Това, което е ясно, обаче е, че китайската политическа система става все по-репресивна, а външната политика на страната е все по-безкомпромисна.
Четвърто, икономическите наказания, които постоянно са определеният инструмент на Запада и неговите сътрудници, когато реагират на държавни нарушавания на човешките права или експанзия, рядко водят до смислена смяна на държанието. Дори експанзия, която е толкоз брутална като съветската против Украйна, не съумя да убеди доста държавни управления по света да изолират Русия в дипломатически и стопански проект. И въпреки западните наказания да подкопават съветската стопанска система, те не съумяват да убедят Путин да промени политиката си .
Реклама Китайската политическа система става все по-репресивна, а външната политика на страната е все по-безкомпромисна.
Пето , фразата " интернационална общественост " би трябвало да бъде пенсионирана . Просто няма такава. Правото на несъгласие на Русия в Съвета за сигурност обезсилва Организация на обединените нации. Мултилатерализмът остава значим, само че успеваемостта му ще зависи от правенето на по-тесни сделки сред държавните управления със сходни визии.
Шесто , демокрациите може и да са изправени пред провокации, само че проблемите за властническите системи може да са даже по-големи. Идеологията и оцеляването на режима постоянно движат процеса по взимане на решения в тези системи, а властническите водачи нормално не се отхвърлят от потвърдено неверни политики и не признават, че са сбъркали, защото това ще бъде възприето като демонстрация на уязвимост и ще докара до публични апели за смяна. Такива режими непрекъснато са под угрозата от експлоадирането на митинги, както да вземем за пример в Русия, Китай и Иран.
Седмо,потенциалът на интернет да активизира хората да се опълчват на управляващите е доста по-голям при демокрациите, в сравнение с при затворените системи . Авторитарните режими, да вземем за пример в Китай, Русия и Северна Корея, могат да управляват и цензурират онлайн наличието. Същевременно, обществените мрежи в демократичните страни са податливи на разпространяването на неистини и подправена информация, което подхранва поляризацията и прави ръководството доста по-трудно.
Авторитарни режими като този в Иран непрекъснато са под угрозата от всеобщи митинги. Източник: Reuters
Изтичащата 2022 година ще липсва на малко на брой. Това беше година, характеризирана от продължителна пандемия, напредващи климатични промени, галопираща инфлация, занимателен стопански напредък и най-много от експлоадирането на скъпо струваща война в Европа, както и от терзания, че в скоро време може да се стигне до спор в Азия. Някои от тези събития бяха предстоящи, само че множеството не бяха. И всички те водят до уроци, които игнорирахме на личен риск.
Първо, войната сред страни, за която множеството университетски наблюдаващи мислеха, че е отживялост, се оказа, че изобщо не е това. В момента в Европа сме очевидци на типична имперска война, в която съветският президент Владимир Путин пробва да унищожи Украйна като суверенна и самостоятелна страна. Целта му е да подсигурява, че една демократична, пазарноориентирана нация, търсеща близки връзки със Запада, не може да съществува на границата с Русия, защато задава модел, който може да се окаже прелъстителен за руснаците .
Реклама
Разбира се, вместо да реализира бърза и лесна победа, както очакваше, Путин откри, че личната му войска не е толкоз могъща и че съперниците му са надалеч по-решителни, в сравнение с той и мнозина на Запад допускаха. Десет месеца по-късно войната продължава без изгледи за скорошно привършване.
Второ , концепцията, че икономическата причинност съставлява защитна стена против войната, защото никоя страна не би имала интерес да прекъсне взаимоизгодната търговия и капиталовите вързки, към този момент не е достоверна. Всъщност огромната взаимозависимост на Европейски Съюз от съветските енергийни доставки евентуално е повлияла на решението на Путин да нападне Украйна, защото го е навела на заключението, че Европа няма да му се опълчи.
Трето, интеграцията, която подхранваше десетилетната западна политика по отношение на Китай, също се провали. И тази тактика почиваше на схващането, че икономическите връзки, дружно с културните, университетските и другите връзки, ще доведат до политически развития, които ще предизвикат възникването на един по-отворен и по-пазарноориентиран Китай, който също по този начин е и по-умерен във външната си политика.
Нищо сходно не се случи, макар че може да се спори дали грешките са в концепцията за интеграция или в метода, по който тя бе приложена. Това, което е ясно, обаче е, че китайската политическа система става все по-репресивна, а външната политика на страната е все по-безкомпромисна.
Четвърто, икономическите наказания, които постоянно са определеният инструмент на Запада и неговите сътрудници, когато реагират на държавни нарушавания на човешките права или експанзия, рядко водят до смислена смяна на държанието. Дори експанзия, която е толкоз брутална като съветската против Украйна, не съумя да убеди доста държавни управления по света да изолират Русия в дипломатически и стопански проект. И въпреки западните наказания да подкопават съветската стопанска система, те не съумяват да убедят Путин да промени политиката си .
Реклама Китайската политическа система става все по-репресивна, а външната политика на страната е все по-безкомпромисна.
Пето , фразата " интернационална общественост " би трябвало да бъде пенсионирана . Просто няма такава. Правото на несъгласие на Русия в Съвета за сигурност обезсилва Организация на обединените нации. Мултилатерализмът остава значим, само че успеваемостта му ще зависи от правенето на по-тесни сделки сред държавните управления със сходни визии.
Шесто , демокрациите може и да са изправени пред провокации, само че проблемите за властническите системи може да са даже по-големи. Идеологията и оцеляването на режима постоянно движат процеса по взимане на решения в тези системи, а властническите водачи нормално не се отхвърлят от потвърдено неверни политики и не признават, че са сбъркали, защото това ще бъде възприето като демонстрация на уязвимост и ще докара до публични апели за смяна. Такива режими непрекъснато са под угрозата от експлоадирането на митинги, както да вземем за пример в Русия, Китай и Иран.
Седмо,потенциалът на интернет да активизира хората да се опълчват на управляващите е доста по-голям при демокрациите, в сравнение с при затворените системи . Авторитарните режими, да вземем за пример в Китай, Русия и Северна Корея, могат да управляват и цензурират онлайн наличието. Същевременно, обществените мрежи в демократичните страни са податливи на разпространяването на неистини и подправена информация, което подхранва поляризацията и прави ръководството доста по-трудно.
Авторитарни режими като този в Иран непрекъснато са под угрозата от всеобщи митинги. Източник: Reuters
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ