Коледни пости - Ден 33: Някой горе те пази. Сънища, спомени и светлина
Рибата от през вчерашния ден стана доста хубава. Това си беше една класическа рецепта за, само че аз не сложих пресни домати, а консервиран доматен сок, дружно с оня, помните ли? Стана сладко, вкусно. Много одобрявам бахар в доматени ястия, придават един изострен усет, който се комбинира отлично със сладостта на лука и морковите. Щом дребната изяде съвсем до дъно половин риба, значи е било сполучливо. Те са моят ветропоказател в кухнята. А в случай че не опитат даже и хапка от нещо сладко, тихомълком си го изяждам и не дублирам рецептата.
“Причината да върша риба на вчерашната дата е, че тогава е родена баба. ”
Щеше да навърши 84 години, в случай че преди 10 години не беше починала в пътен случай на улица, която пресича всеки ден...
Всеки има безценен спомен от баба и дядо, уверена съм. Дори и да не са имали идилично детство на село, като моето, отново все нещо има, което да пази топъл спомен от тях. Някоя рецепта, някоя дреха, думи, мирис. Моята баба, единствената ми, други си нямам, е същински воин освен на личния си живот, само че и на живота на другите хора, които са я познавали.
Като млада мома била обречена на един момък от село, ходела да работи към този момент в неговата къща, на неговата равнища. Но като видяла дядо ми една по здрач, по какъв начин в пилотската униформа напето се задавал по улицата, не запомнила всичко и развалила стоманения оброк за годежа. Оженили се макар всички, само че скоро им дали прошка, тъй като били невероятна двойка. Дядо умрял обаче доста млад. Мама към този момент била на съвсем 3 години, когато той, летец- изпитател на руски самолети, един елементарен ден, просто избухнал във въздуха.
“Самолетът не издържал тестването. За разлика от баба. ”
Тя съумяла да се грижи за мама, да работи в Плевен и гледа застаряващите й родители на село. Цял живот сама. Себеотрицание и железен темперамент. Пример и ентусиазъм за всички. Сила, което не съм срещала в никакъв случай. До последния си мирис – работа в самотност и обич към нас. Нося името й и бих била щастлива, в случай че е правилно, че с името се придвижват качества.
Почина малко преди Цветница... Тогава бях студентка първи курс и завръщайки се от погребението й на село, в Търново ме заварва приветствена депеша за имения ни ден, пусната ден преди гибелта й...
Мъчно става, доста мъчително, когато губим хора, а времето минава и те като че ли към момента са измежду нас, толкоз живи са в спомените ни. Не желаеме и да ги пуснем, вкопчваме се в загатна за тях и за нас, каквито сме били тогава. Помня какъв брой груба беше ръката й от работа, помня очите й зад очилата, от дълго време изгубили нежно синьото си в сълзите по дядо, тя по този начин и не проговори за него. Тялото й прегърбено, дребно, само че жилаво като дренковица, върви по улицата с ръце на гърба, в мъжки панталони и военна шапка.
“А за какво риба, може би е въпросът? ”
Майка ми се обажда в края на ноември и споделя, че е праща риба и други неща за децата по рейса. Сънувала баба и тя й споделила аз да й подготвя риба за рождения ден, тъй като доста й се прияло. Може би не толкоз рядко се сънуват мъртви родственици, само че рядко те желаят нещо съответно от теб. Грях е да не изпълниш заръката им.
Зачетох се аз за тълкувания на такива сънища и пишеше из интернет, че да сънуваш мъртви родственици е знак, че някой ти готви нещо неприятно зад тила и по този метод те предизвестяват. Ако щете вярвайте, само че скоро по-късно майка ми затъна в невероятни служебни неприятности, които едвам в този момент, месец след съня, стартират да отшумяват. И да не го бях чела някъде това, мога ли да не извърша заръката на моята баба?
Хапнахме нощес рибка, преляхме я с глътка ракийка за „ Бог да я елементарни ” и по този начин. Извадих покривките, които тя като мома е везала чеиз. Мисля, припомням, поплаквам. Винаги съм се питала, за каквото и да е било, „ А какво би споделила баба? ”. Сега, за това начинание, което върви към своя край, напряко я слушам по какъв начин споделя: „ Е то хубаво, но внимавай да не се разболееш, каквато си слабичка. Ама пък я се виж, лицето ти какво хубаво е станало, на положително е, ще знаеш ”.
И аз по този начин, то хубаво, към този момент 33 дни си заговявам, къде по- леко, къде с повече компликации. Някой по пътя те пази, някой не те схваща, а и не желае. Някой пък желае да те вкара в калъпа на упованията си, различен ти се радва и те поддържа. Не единствено за постите, за всичко.
Но има някой, все и подобен ще се откри, като пътеводна светлина в живота ти. Ярка звезда огрява пътя ти и те грее в дългото му следване. Щастлива съм, че за мен това беше и остава да бъде баба.
Ако желаете да наблюдавате Коледните пости ден по ден,.
“Причината да върша риба на вчерашната дата е, че тогава е родена баба. ”
Щеше да навърши 84 години, в случай че преди 10 години не беше починала в пътен случай на улица, която пресича всеки ден...
Всеки има безценен спомен от баба и дядо, уверена съм. Дори и да не са имали идилично детство на село, като моето, отново все нещо има, което да пази топъл спомен от тях. Някоя рецепта, някоя дреха, думи, мирис. Моята баба, единствената ми, други си нямам, е същински воин освен на личния си живот, само че и на живота на другите хора, които са я познавали.
Като млада мома била обречена на един момък от село, ходела да работи към този момент в неговата къща, на неговата равнища. Но като видяла дядо ми една по здрач, по какъв начин в пилотската униформа напето се задавал по улицата, не запомнила всичко и развалила стоманения оброк за годежа. Оженили се макар всички, само че скоро им дали прошка, тъй като били невероятна двойка. Дядо умрял обаче доста млад. Мама към този момент била на съвсем 3 години, когато той, летец- изпитател на руски самолети, един елементарен ден, просто избухнал във въздуха.
“Самолетът не издържал тестването. За разлика от баба. ”
Тя съумяла да се грижи за мама, да работи в Плевен и гледа застаряващите й родители на село. Цял живот сама. Себеотрицание и железен темперамент. Пример и ентусиазъм за всички. Сила, което не съм срещала в никакъв случай. До последния си мирис – работа в самотност и обич към нас. Нося името й и бих била щастлива, в случай че е правилно, че с името се придвижват качества.
Почина малко преди Цветница... Тогава бях студентка първи курс и завръщайки се от погребението й на село, в Търново ме заварва приветствена депеша за имения ни ден, пусната ден преди гибелта й...
Мъчно става, доста мъчително, когато губим хора, а времето минава и те като че ли към момента са измежду нас, толкоз живи са в спомените ни. Не желаеме и да ги пуснем, вкопчваме се в загатна за тях и за нас, каквито сме били тогава. Помня какъв брой груба беше ръката й от работа, помня очите й зад очилата, от дълго време изгубили нежно синьото си в сълзите по дядо, тя по този начин и не проговори за него. Тялото й прегърбено, дребно, само че жилаво като дренковица, върви по улицата с ръце на гърба, в мъжки панталони и военна шапка.
“А за какво риба, може би е въпросът? ”
Майка ми се обажда в края на ноември и споделя, че е праща риба и други неща за децата по рейса. Сънувала баба и тя й споделила аз да й подготвя риба за рождения ден, тъй като доста й се прияло. Може би не толкоз рядко се сънуват мъртви родственици, само че рядко те желаят нещо съответно от теб. Грях е да не изпълниш заръката им.
Зачетох се аз за тълкувания на такива сънища и пишеше из интернет, че да сънуваш мъртви родственици е знак, че някой ти готви нещо неприятно зад тила и по този метод те предизвестяват. Ако щете вярвайте, само че скоро по-късно майка ми затъна в невероятни служебни неприятности, които едвам в този момент, месец след съня, стартират да отшумяват. И да не го бях чела някъде това, мога ли да не извърша заръката на моята баба?
Хапнахме нощес рибка, преляхме я с глътка ракийка за „ Бог да я елементарни ” и по този начин. Извадих покривките, които тя като мома е везала чеиз. Мисля, припомням, поплаквам. Винаги съм се питала, за каквото и да е било, „ А какво би споделила баба? ”. Сега, за това начинание, което върви към своя край, напряко я слушам по какъв начин споделя: „ Е то хубаво, но внимавай да не се разболееш, каквато си слабичка. Ама пък я се виж, лицето ти какво хубаво е станало, на положително е, ще знаеш ”.
И аз по този начин, то хубаво, към този момент 33 дни си заговявам, къде по- леко, къде с повече компликации. Някой по пътя те пази, някой не те схваща, а и не желае. Някой пък желае да те вкара в калъпа на упованията си, различен ти се радва и те поддържа. Не единствено за постите, за всичко.
Но има някой, все и подобен ще се откри, като пътеводна светлина в живота ти. Ярка звезда огрява пътя ти и те грее в дългото му следване. Щастлива съм, че за мен това беше и остава да бъде баба.
Ако желаете да наблюдавате Коледните пости ден по ден,.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ