Иво Христов: Съхранението на рибарските общности у нас изисква адаптирана социална политика от общините
Рибарските общности би трябвало да бъдат обект и на приспособена обществена политика от общините, тъй като те са част от културата и атмосферата на морето и би трябвало да бъдат съхранени не просто като някаква екзотика, а живи и функциониращи. Това зависи и от нашите национални институции.
Неведнъж в Европейския парламент съм застъпвал тезата, че дребните съдове не трябва да бъдат поставяни под същия режим като огромните, тъй като въвеждането на електронни устройства за мониторинг на улова е скъпо наслаждение за риболовците, които, прочее, у нас са най-вече възрастни хора и мъчно могат да възприемат новите технологии. “
Това съобщи в изявление за БНР - Радио Бургас Иво Христов, член на Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент.
По думите му, значима специфичност на Черно море е характерът на риболовния флот – той е най-вече дребномащабен.
„ У нас 95% от лодките попадат в тази категория. Това допуска приспособен метод, тъй като нашият флот не е съпоставим с испанския или с френския, да речем “, сподели Христов.
В края на месец юни Европейският парламент одобри отчет на българския евродепутат, който е член на Комисията по рибно стопанство, на тематика
„ Предизвикателства и благоприятни условия за риболовния бранш в Черно море ".
Христов напомни, че за последно риболовът в Черно море е бил обект на внимание от страна на Европейския парламент преди 10 години. В отчета си той изрече паника, че запасите в Черно море са обект на несъразмерен улов и прикани да бъдат подхванати незабавни ограничения.
„ Само един тип риба – цацата – се лови стабилно. Всички останали типове се експлоатират прекалено и запасите понижават. Обезсоляването на морето също оказва напън върху обичайните типове. Друг проблем е, че единствено две от крайбрежните страни – България и Румъния – са членки на Европейски Съюз, което значи, че риболовната политика на Съюза не ангажира останалите страни. Това допуска по-сложна съгласуваност “, счита Иво Христов.
В ефира на БНР - Радио Бургас евродепутатът разяснява и плана BlackSea4Fish на Генералната комисия по риболовство за Средиземно море и за Черно море. Проектът, датиращ от 2016 година, изследва рибните ресурси в Черно море и сплотява България, Румъния, Русия, Турция и Грузия. Той има за цел да събере информация по отношение на наличните рибни ресурси, техните миграционни пътища, особеностите на хранителната верига в Черно море, следствията от световното стопляне върху нашето море.
„ Проектът обръща особено внимание на дребномащабния лов на риба и планува разпространяване на информация и в дребните риболовен общности, които би трябвало да бъдат съхранени. Акцент в BlackSea4Fish е и по-прецизният мониторинг на улова, целящ да се избегне свръхексплоатацията на рибните ресурси в Черно море и инцидентния улов на застрашени типове.
В последните години учените установяват и положителни трендове като завръщането на паламуда в Черно море и подобряването на качеството на водите, които са по-малко нечисти от преди. Но факт е, че от 20-те типове риба, които са били експлоатирани стопански през 60-те години, през днешния ден са останали единствено 6. Затова би трябвало да изследваме морето и да предприемем съответните ограничения – и на интернационално, и на национално равнище “, уточни Христов.
„ У нас има доста способени откриватели, в Института по океанология във Варна, да вземем за пример, на които би трябвало да благодарим за напъните по опознаването на нашето море “, сподели още евродепутатът.
За контакт с Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Екологичен потенциал:
Неведнъж в Европейския парламент съм застъпвал тезата, че дребните съдове не трябва да бъдат поставяни под същия режим като огромните, тъй като въвеждането на електронни устройства за мониторинг на улова е скъпо наслаждение за риболовците, които, прочее, у нас са най-вече възрастни хора и мъчно могат да възприемат новите технологии. “
Това съобщи в изявление за БНР - Радио Бургас Иво Христов, член на Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент.
По думите му, значима специфичност на Черно море е характерът на риболовния флот – той е най-вече дребномащабен.
„ У нас 95% от лодките попадат в тази категория. Това допуска приспособен метод, тъй като нашият флот не е съпоставим с испанския или с френския, да речем “, сподели Христов.
В края на месец юни Европейският парламент одобри отчет на българския евродепутат, който е член на Комисията по рибно стопанство, на тематика
„ Предизвикателства и благоприятни условия за риболовния бранш в Черно море ".
Христов напомни, че за последно риболовът в Черно море е бил обект на внимание от страна на Европейския парламент преди 10 години. В отчета си той изрече паника, че запасите в Черно море са обект на несъразмерен улов и прикани да бъдат подхванати незабавни ограничения.
„ Само един тип риба – цацата – се лови стабилно. Всички останали типове се експлоатират прекалено и запасите понижават. Обезсоляването на морето също оказва напън върху обичайните типове. Друг проблем е, че единствено две от крайбрежните страни – България и Румъния – са членки на Европейски Съюз, което значи, че риболовната политика на Съюза не ангажира останалите страни. Това допуска по-сложна съгласуваност “, счита Иво Христов.
В ефира на БНР - Радио Бургас евродепутатът разяснява и плана BlackSea4Fish на Генералната комисия по риболовство за Средиземно море и за Черно море. Проектът, датиращ от 2016 година, изследва рибните ресурси в Черно море и сплотява България, Румъния, Русия, Турция и Грузия. Той има за цел да събере информация по отношение на наличните рибни ресурси, техните миграционни пътища, особеностите на хранителната верига в Черно море, следствията от световното стопляне върху нашето море.
„ Проектът обръща особено внимание на дребномащабния лов на риба и планува разпространяване на информация и в дребните риболовен общности, които би трябвало да бъдат съхранени. Акцент в BlackSea4Fish е и по-прецизният мониторинг на улова, целящ да се избегне свръхексплоатацията на рибните ресурси в Черно море и инцидентния улов на застрашени типове.
В последните години учените установяват и положителни трендове като завръщането на паламуда в Черно море и подобряването на качеството на водите, които са по-малко нечисти от преди. Но факт е, че от 20-те типове риба, които са били експлоатирани стопански през 60-те години, през днешния ден са останали единствено 6. Затова би трябвало да изследваме морето и да предприемем съответните ограничения – и на интернационално, и на национално равнище “, уточни Христов.
„ У нас има доста способени откриватели, в Института по океанология във Варна, да вземем за пример, на които би трябвало да благодарим за напъните по опознаването на нашето море “, сподели още евродепутатът.
За контакт с Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Екологичен потенциал:
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ