Решенията за онлайн банкиране и мобилни плащания стават все по-достъпни

Решенията за онлайн банкиране и мобилни заплащания стават все по-достъпни и гъвкави
(снимка: CC0 Public Domain)

Н агласата към възходящата роля на дигитализацията, изключително във връзка с банкиране и персонални финанси, е позитивна, сочи изследване на Mastercard за цифровите платежни услуги измежду близо 10 000 жители от 12 европейски страни.

43% от европейците показват позитивното си отношение, изключително след цялостния растеж на дигитализацията във всички сфери на живот под въздействието на COVID-19 – цифрово другарство с околните, онлайн извършване на покупки и безконтактни заплащания.

През 2020 година се следи повсеместен по-голям фокус върху достъпността и гъвкавостта на решенията за онлайн банкиране и, спрямо предходната година, когато на напред във времето са били спестяването на време и простотата на същите решения, открива изследването.

Това може да се дължи на изменящите се цели в резултат на пандемията – в този момент европейците разпореждат по-голяма тежест на достъпността, особеностите на метода на живот и успеваемостта на разноските, по отношение на 2019 година

„ Ситуацията към COVID-19 форсира процесите – доста неща, които биха лишили години, се случиха в границите на месеци. За къс интервал от време доста действия минаха в електронна среда, просто тъй като нямаше различен метод – приказваме и за бизнеси, и за нашия персонален живот ”, разяснява Ваня Манова, управител на Mastercard за България, Северна Македония, Албания и Косово.

Поредно изследване на Mastercard отличава страната ни като фактор в развиването на в Европа, акцентира Манова. „ Вярвам, че това се дължи на бързо напредващите софтуерни компании, желанието на банките да дават най-хубавата услуга на своите клиенти и положителното партньорството сред всички в тази екосистема ”.
още по тематиката
Паралелно с всепризнато възходящата роля на дигитализацията, европейците към момента се отнасят позитивно към обичайните банки и финансови институции, като четири от всеки пет от тях имат вяра, че физическите банки ще съществуват и след 10 години.

В България това е изключително мощно изразено, като страната дава най-голям % – 91% българи споделят мнението, че обичайните банки ще участват в страната ни и след десетилетие.

Като основни преимущества на решенията за и мобилни заплащания европейците акцентират, че: икономисват време (63%), лесни са за приложимост (57%) и са подобаващи за метода им на живот – мобилни, динамични, занимателни и гъвкави (33%). У нас 98% биха обмислили потребление на цифрови банкови решения: 44%, поради сигурността; 37%, поради удобството; 34%, поради по-ниски такси и привилегии.

България изпъква с най-голям % жители, които биха обмислили прекосяване към цифрова банка в бъдеще (54%) при 39% приблизително за Европа. Също по този начин, процентът на българите, които биха минали към цифрова банка в околните 12 месеца, се е нараснал повече от 2 пъти по отношение на предходната година – от 10% до 26%, при приблизително 23% за Европа.

Българите имат най-силно позитивно отношение (62%) към, които са безвредни и улесняват финансовите им интервенции, като следствие от измененията в всекидневието поради COVID-19. За съпоставяне, най-нисък е ползата към нови решения в Германия и Нидерландия (35%), като при тях е най-висока удовлетвореността от обичайното банкиране и съществуващите решения за заплащане и не желаят да трансформират нищо – 17% от германците и 18% от нидерландците показват този отговор.

Като спомагателна функционалност, от която биха се възползвали, половината българи показват единно приложение, което на едно място да демонстрира информация за сметки и спестявания от всичките им банкови сметки.

За сметка на мощно позитивното отношение към нововъведенията като цяло, европейците демонстрират ниско равнище на осведоменост по отношение на решенията към (open banking), които Европейските регулатори ползват в последните години. Това ще разреши на трети страни да достъпват информация за банкови сметки и разплащания, след категорично упълномощаване от страна на потребителя, което ще сътвори по-добро потребителско преживяване и по-лесно и бързо прекосяване от един на различен снабдител на финансови услуги.

40% от европейците не са осведомени с тези решения, като при българите този % е 32%. Като цяло, 68% от българите са чули за измененията, 26% от тях се дефинират като добре осведомени с тематиката, а 43% признават, че макар че са осведомени, не са осведомени в дълбочина.

„ За момента най-напреднали от гледна точна на open banking са Англия и пазарите в Европа, които се развиват най-бързо – Франция, Италия и Полша. Това, което се чака в България в тази посока, е че няколко банки създават артикули, които се възнамерява да започват през 2021 година Те ще бъдат фокусирани главно върху account aggregation – крайните клиенти ще получат опция да прибавят на едно място сметките от разнообразни банки ”, разяснява Найден Маречков, шеф „ Развитие на артикули ” в Mastercard.

Относно, ползата към „ банки без клон ”, т.е. към напълно цифровите банки се усилва, като склонността на европейците да употребяват такава банка нараства от 19% на 28% тази година по отношение на предходната. Безопасността и сигурността на цифровите банкови решения към този момент са с намаляваща тежест за европейците (51% през 2020 година, по отношение на 67% през 2019 г.), а в същото време се покачва ползата към отстъпки и ниските разноски (33% през тази година, по отношение на 28% през миналата).

Като главен източник на достоверна информация по отношение на ръководството на парите си, множеството хора към момента акцентират банките със 71% доверие от страна на българите и 61% от страна на европейците като цяло, а най-слабо е доверието за такава информация към сътрудниците 11% приблизително. По тематиката за доверието, българите и унгарците демонстрират най-ниско доверие към приятелите си, като 77% от тях не биха споделили банковите си елементи с тях, по отношение на 63% по отношение на за Европа.