Валдис Домбровскис е оптимист за скорошното приемане на България в чакалнята за еврозоната
Решението за приема на страните в по този начин наречената чакалня на еврозоната (или механизма ERM 2) го взимат Европейската централна банка (ЕЦБ) и страните членки на европейския валутен съюз. Това акцентира заместник–председателят на Европейската комисия Валдис Домбровскис по време на състоялия се през днешния ден в София цивилен разговор на тематика " България в еврозоната - въпроси и отговори ".
По думите на Домбровскис Еврокомисията единствено улеснява тези полемики. След това нещата опират до точната поредност. " Присъединяването към еврозоната значи присъединение към банковия съюз и би трябвало да дискутираме в това число с ЕЦБ какво значи това в действително изражение. Смятам, че това е нещо, което е постижимо в близкото бъдеще. Предполагам, че още по време на българското европредседателство може да се включим в този развой и в рационални периоди да стигнем до това България да се причисли към ERM –2 ", уточни той.
Попитан по-късно още веднъж за времевия диапазон за влизане в чакалнята за еврозоната, той повтори, че " действително е този развой да върви още през българското председателство, само че прогнози какъв брой тъкмо месеца е мъчно да се вършат. Премиерът Борисов сподели през днешния ден, че може би в границите на година, мисля, че това е напълно рационален график и напълно постижимо ".
Позицията на Еврокомисията е, че поддържа България за ERM-2, решението зависи от ЕЦБ и в този момент би трябвало да убедите сътрудниците си, с цел да достигнете позитивно решение. Българското държавно управление работи интензивно в тази посока, уточни той.
Домбровскис изясни, че новото за България за разлика от другите членки на еврозоната е, че присъединението към валутния съюз значи и влизане в банковия съюз.
На въпрос дали има условие България първо да влезе в банковия съюз и след това в чакалнята за еврозоната, както разгласи през днешния ден Бойко Борисов, Домбровскис отговори, че точните измерения на присъединението към банковия съюз сега се дискутират с ЕЦБ, тъй като те вземат тези решения. Това е нов проблем и нов въпрос, който нямахме преди, че присъединението към еврозоната значи присъединение към банковия съюз. Не мога авансово да дефинира, добави той.
Домбровскис дефинира
еврото като котва за икономическа и парична непоклатимост.
Той акцентира, че когато неговата страна, Латвия е приела единната валута, е трябвало да преодолее доста страхове и да постави доста старания, с цел да стабилизира нещата. От позиция на стопанската система е имало очевидни изгоди и позитивно въздействие върху растежа и повишението на виталния стандарт, а от политическа позиция участието в еврозоната е сложило Латвия в центъра на Европейски Съюз. Домбровскис посочи мощните страни на България – фискалната политика, уравновесения бюджет, само че акцентира, че са нужни още доста старания. Според него в Латвия пътят към еврото е бил доста дълъг и сложен, само че си е заслужавало, тъй като е дало опция за усъвършенстване на виталния стандарт.
Вицепремиерът Томослав Дончев, който също участваше в полемиката, сподели, че е неприемливо образуването на нови критерии за участие в еврозоната, само че този въпрос има и политическо измерение.
В отговор на запитване дали след приемането на еврото ще има инфлация, той изясни, че при действителен пазар спекулативното нарастване на цените не е допустимо, то е допустимо като краткотраен резултат първоначално.
На въпрос за възможното повдигане на цените след приемането на еврото Валдис Домбровскис сподели, че това е един от резултатите и постоянно има разноски по смяната, само че изгодите са доста по-големи. Този развой би трябвало да бъде ръководен, уточни той, като изясни, че в Латвия е имало съглашение с бизнеса
еврото да не се употребява като опрощение за повдигане на цените.
Домбровскис призна, че в страната му две години след приемането на еврото хората са споделили, че цените са се нараснали, само че посочи, че стабилността на цените може да бъде действително ръководена в процеса на приемане на единната валута.
По думите му има наклонност страните с закрепени обменни курсове по-бързо да се причисляват към еврозоната спрямо тези с плаващи обменни курсове. Присъединяването към еврото не ви освобождава от виновната фискална политика, настоя Домбровскис, като още веднъж посочи фискалната дисциплинираност и благоразумната политика на България за дълъг интервал от време и настоя след приемането на единната валута тази политика да продължи.
Томислав Дончев изрази оптимизъм, че сюжетите за българската стопанска система след приемането на еврото са единствено позитивни. Той посочи, че в еврозоната има страни с дълг 10% от Брутният вътрешен продукт и такива с дълг 180% от Брутният вътрешен продукт и изясни, че няма връзка сред двете неща, а дълговата рецесия, през която мина Европа не се е дължала на еврото. Според него, в случай че не беше във валутния съюз по време на рецесията, Гърция щеше да банкрутира. Еврото обаче, по неговите думи, има връзка с доверието на пазарите и вложителите и е облекчение даже от позиция на един екскурзиант. Европа се разделя на ядро и външна страна, някои страни не желаят да са в ядрото, само че мястото на България е там, настоя Дончев.
Като
легенди за еврото
той уточни изказванието, че след приемането му България ще заплаща задълженията на Гърция, или че цените ще скочат, а приходите ще паднат.
Ние съблюдаваме всички условия за дълг и недостиг, само че не можем да се употребяваме от преимуществата на това, сподели още Дончев, като добави, че следва диалог по какъв начин да убедим еврозоната, че ще има изгоди от приемането ни в еврозоната.
Валдис Домбровскис акцентира, че до неотдавна Еврокомисията е оценявала България като стопански дисбалансирана, само че този европейски учебен срок се е решила страната да се придвижи от групата на високите несъответствия към тази на ниските несъответствия.
По думите му спрямо Латвия за България влизането в еврозоната ще е доста по-лесно, тъй като макроикономическите й индикатори са доста по-убедителни, а Латвия е минала през рецесия след приема й в ERM –2. Според него еврото ще докара до по-бързо доближаване сред България и останалите страни. Той акцентира, че единната валута не е панацея. В отговор на въпрос Домбровскис още веднъж посочи, че резултатът на нарастване на цените при въвеждането на еврото в последните включили се страни е бил доста слаб (0.1%-0.3%).
По думите на Домбровскис Еврокомисията единствено улеснява тези полемики. След това нещата опират до точната поредност. " Присъединяването към еврозоната значи присъединение към банковия съюз и би трябвало да дискутираме в това число с ЕЦБ какво значи това в действително изражение. Смятам, че това е нещо, което е постижимо в близкото бъдеще. Предполагам, че още по време на българското европредседателство може да се включим в този развой и в рационални периоди да стигнем до това България да се причисли към ERM –2 ", уточни той.
Попитан по-късно още веднъж за времевия диапазон за влизане в чакалнята за еврозоната, той повтори, че " действително е този развой да върви още през българското председателство, само че прогнози какъв брой тъкмо месеца е мъчно да се вършат. Премиерът Борисов сподели през днешния ден, че може би в границите на година, мисля, че това е напълно рационален график и напълно постижимо ".
Позицията на Еврокомисията е, че поддържа България за ERM-2, решението зависи от ЕЦБ и в този момент би трябвало да убедите сътрудниците си, с цел да достигнете позитивно решение. Българското държавно управление работи интензивно в тази посока, уточни той.
Домбровскис изясни, че новото за България за разлика от другите членки на еврозоната е, че присъединението към валутния съюз значи и влизане в банковия съюз.
На въпрос дали има условие България първо да влезе в банковия съюз и след това в чакалнята за еврозоната, както разгласи през днешния ден Бойко Борисов, Домбровскис отговори, че точните измерения на присъединението към банковия съюз сега се дискутират с ЕЦБ, тъй като те вземат тези решения. Това е нов проблем и нов въпрос, който нямахме преди, че присъединението към еврозоната значи присъединение към банковия съюз. Не мога авансово да дефинира, добави той.
Домбровскис дефинира
еврото като котва за икономическа и парична непоклатимост.
Той акцентира, че когато неговата страна, Латвия е приела единната валута, е трябвало да преодолее доста страхове и да постави доста старания, с цел да стабилизира нещата. От позиция на стопанската система е имало очевидни изгоди и позитивно въздействие върху растежа и повишението на виталния стандарт, а от политическа позиция участието в еврозоната е сложило Латвия в центъра на Европейски Съюз. Домбровскис посочи мощните страни на България – фискалната политика, уравновесения бюджет, само че акцентира, че са нужни още доста старания. Според него в Латвия пътят към еврото е бил доста дълъг и сложен, само че си е заслужавало, тъй като е дало опция за усъвършенстване на виталния стандарт.
Вицепремиерът Томослав Дончев, който също участваше в полемиката, сподели, че е неприемливо образуването на нови критерии за участие в еврозоната, само че този въпрос има и политическо измерение.
В отговор на запитване дали след приемането на еврото ще има инфлация, той изясни, че при действителен пазар спекулативното нарастване на цените не е допустимо, то е допустимо като краткотраен резултат първоначално.
На въпрос за възможното повдигане на цените след приемането на еврото Валдис Домбровскис сподели, че това е един от резултатите и постоянно има разноски по смяната, само че изгодите са доста по-големи. Този развой би трябвало да бъде ръководен, уточни той, като изясни, че в Латвия е имало съглашение с бизнеса
еврото да не се употребява като опрощение за повдигане на цените.
Домбровскис призна, че в страната му две години след приемането на еврото хората са споделили, че цените са се нараснали, само че посочи, че стабилността на цените може да бъде действително ръководена в процеса на приемане на единната валута.
По думите му има наклонност страните с закрепени обменни курсове по-бързо да се причисляват към еврозоната спрямо тези с плаващи обменни курсове. Присъединяването към еврото не ви освобождава от виновната фискална политика, настоя Домбровскис, като още веднъж посочи фискалната дисциплинираност и благоразумната политика на България за дълъг интервал от време и настоя след приемането на единната валута тази политика да продължи.
Томислав Дончев изрази оптимизъм, че сюжетите за българската стопанска система след приемането на еврото са единствено позитивни. Той посочи, че в еврозоната има страни с дълг 10% от Брутният вътрешен продукт и такива с дълг 180% от Брутният вътрешен продукт и изясни, че няма връзка сред двете неща, а дълговата рецесия, през която мина Европа не се е дължала на еврото. Според него, в случай че не беше във валутния съюз по време на рецесията, Гърция щеше да банкрутира. Еврото обаче, по неговите думи, има връзка с доверието на пазарите и вложителите и е облекчение даже от позиция на един екскурзиант. Европа се разделя на ядро и външна страна, някои страни не желаят да са в ядрото, само че мястото на България е там, настоя Дончев.
Като
легенди за еврото
той уточни изказванието, че след приемането му България ще заплаща задълженията на Гърция, или че цените ще скочат, а приходите ще паднат.
Ние съблюдаваме всички условия за дълг и недостиг, само че не можем да се употребяваме от преимуществата на това, сподели още Дончев, като добави, че следва диалог по какъв начин да убедим еврозоната, че ще има изгоди от приемането ни в еврозоната.
Валдис Домбровскис акцентира, че до неотдавна Еврокомисията е оценявала България като стопански дисбалансирана, само че този европейски учебен срок се е решила страната да се придвижи от групата на високите несъответствия към тази на ниските несъответствия.
По думите му спрямо Латвия за България влизането в еврозоната ще е доста по-лесно, тъй като макроикономическите й индикатори са доста по-убедителни, а Латвия е минала през рецесия след приема й в ERM –2. Според него еврото ще докара до по-бързо доближаване сред България и останалите страни. Той акцентира, че единната валута не е панацея. В отговор на въпрос Домбровскис още веднъж посочи, че резултатът на нарастване на цените при въвеждането на еврото в последните включили се страни е бил доста слаб (0.1%-0.3%).
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ