Ще има последици при дълго отлагане на еврото у нас
„ Решението за отсрочване въвеждането на еврото у нас беше ненапълно предстоящо, тъй като беше ясно, че не изпълняваме инфлационния аршин, и то много съществено – общо взето с 3-% протцентни пункта. Като прибавим и към това, че не бяха гласувани някои закони, по-скоро наподобява разумно това, което се случи “, сподели в изявление за старшият икономист в Института за пазарна стопанска система Петър Ганев.
Той акцентира, че не е наложително това решение да докара до съществени отрицателни резултати, само че е значима ориентацията на България за приемане на еврото в обозрими периоди.
„ Ако това е по този начин, би трябвало да няма доста сериозен отздувк, включително е измежду непознати вложители. Но в случай че в някакъв миг се откажем публично от приемането на еврото, или го отложим за след доста години, това би към този момент дало доста по-различен сигнал. Разбира се, когато от България излиза вест, че откакто не влязохме в Шенген, за следващ път нямаме държавно управление и в този момент отлагаме влизането в еврозоната, това е сигнал за неустановеност и няма по какъв начин да бъде оценено позитивно от външни сътрудници. Най-вероятно ще има записка в кредитния ни рейтинг, че това основава опасности “, сподели Ганев.
Според икономиста, в случай че след изборите на 2 април, се забави съставянето на постоянно държавно управление, това ще се отрази със забавянето на съществени процеси.
„ Освен законите, свързани с еврозоната, ние би трябвало да примем бюджет. Ние към момента нямаме бюджет. Служебният министър сподели, че ще внесе подобен в първите дни, само че там стоят въпросите, свързани с това – по какъв начин ще бъде признат от Народното събрание, кое болшинство ще го гласоподава и какъв брой ще бъде дефицитът. Има доста отворени въпроси, които могат да бъдат решени от един постоянен кабинет. Ако подобен за следващ път няма, доста мъчно можем да чакаме дълготрайни цели, каквато е еврозоната “, изясни Петър Ганев.
Той акцентира, че не е наложително това решение да докара до съществени отрицателни резултати, само че е значима ориентацията на България за приемане на еврото в обозрими периоди.
„ Ако това е по този начин, би трябвало да няма доста сериозен отздувк, включително е измежду непознати вложители. Но в случай че в някакъв миг се откажем публично от приемането на еврото, или го отложим за след доста години, това би към този момент дало доста по-различен сигнал. Разбира се, когато от България излиза вест, че откакто не влязохме в Шенген, за следващ път нямаме държавно управление и в този момент отлагаме влизането в еврозоната, това е сигнал за неустановеност и няма по какъв начин да бъде оценено позитивно от външни сътрудници. Най-вероятно ще има записка в кредитния ни рейтинг, че това основава опасности “, сподели Ганев.
Според икономиста, в случай че след изборите на 2 април, се забави съставянето на постоянно държавно управление, това ще се отрази със забавянето на съществени процеси.
„ Освен законите, свързани с еврозоната, ние би трябвало да примем бюджет. Ние към момента нямаме бюджет. Служебният министър сподели, че ще внесе подобен в първите дни, само че там стоят въпросите, свързани с това – по какъв начин ще бъде признат от Народното събрание, кое болшинство ще го гласоподава и какъв брой ще бъде дефицитът. Има доста отворени въпроси, които могат да бъдат решени от един постоянен кабинет. Ако подобен за следващ път няма, доста мъчно можем да чакаме дълготрайни цели, каквато е еврозоната “, изясни Петър Ганев.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ