“Сам юнак на коня” - звучи героично, но е формула от миналото, което Европа с основание е оставила зад гърба си
Ивайло Мирчев
Европейската концепция е концепцията, че дружно сме по-добре, в сравнение с поотделно. За нас тя е сложна. За нация от индивидуалисти и воеводи да бъде участник в общи процеси е предизвикателство. “Те ли ще ми кажат на мене?! ”. Виждаме го на всички равнища в обществото ни - от раздробения парламент, та чак до анекдотичните образци от общото заседание на всяка етажната благосъстоятелност. В днешните комплицирани времена обаче е значимо да си напомним, че “сам левент на коня ” може и да звучи героично, само че е формула от предишното, което Европа с съображение е оставила зад тила си.
Всъщност Европа е нашето учебно заведение по принадлежност. Не поетичната принадлежност към родината, с която сме привикнали, а една напълно практична принадлежност. Когато през 1950 година френският външен мистър Робер Шуман предлага Франция и Германия да обединят производството си на въглища и стомана, концепцията му е забележителна в простотата и практичността си. Ако имаме общ стопански интерес, споделя той, войната посред ни ще бъде не просто немислима, само че и невъзможна. Тази концепция е избавителна за опустошената от две международни войни Европа. Върху нея стъпва всичко, надградено в този съюз по-късно - вдигнатите граници, общите полезности, споделената грижа за човешките права…
74 години по-късно Европейският съюз има, естествено, своите тресчици за дялане (като всяка етажна собственост). Но той е без никакво подозрение най-хубавата, най-демократичната и най-работещата формула за взаимното ни битие на Стария континент. И макар че тук от време на време към момента сричаме от буквара на европейската си еднаквост, за България изгодите от участието в Евросъюза са несравнимо повече от неудобствата.
И в случай че нещо ми се желае да запомним през днешния ден, то е това - Обединена Европа е родината на мира посред ни. Обединена Европа е родината на споделения разцвет.
Европейската концепция е концепцията, че дружно сме по-добре, в сравнение с поотделно. За нас тя е сложна. За нация от индивидуалисти и воеводи да бъде участник в общи процеси е предизвикателство. “Те ли ще ми кажат на мене?! ”. Виждаме го на всички равнища в обществото ни - от раздробения парламент, та чак до анекдотичните образци от общото заседание на всяка етажната благосъстоятелност. В днешните комплицирани времена обаче е значимо да си напомним, че “сам левент на коня ” може и да звучи героично, само че е формула от предишното, което Европа с съображение е оставила зад тила си.
Всъщност Европа е нашето учебно заведение по принадлежност. Не поетичната принадлежност към родината, с която сме привикнали, а една напълно практична принадлежност. Когато през 1950 година френският външен мистър Робер Шуман предлага Франция и Германия да обединят производството си на въглища и стомана, концепцията му е забележителна в простотата и практичността си. Ако имаме общ стопански интерес, споделя той, войната посред ни ще бъде не просто немислима, само че и невъзможна. Тази концепция е избавителна за опустошената от две международни войни Европа. Върху нея стъпва всичко, надградено в този съюз по-късно - вдигнатите граници, общите полезности, споделената грижа за човешките права…
74 години по-късно Европейският съюз има, естествено, своите тресчици за дялане (като всяка етажна собственост). Но той е без никакво подозрение най-хубавата, най-демократичната и най-работещата формула за взаимното ни битие на Стария континент. И макар че тук от време на време към момента сричаме от буквара на европейската си еднаквост, за България изгодите от участието в Евросъюза са несравнимо повече от неудобствата.
И в случай че нещо ми се желае да запомним през днешния ден, то е това - Обединена Европа е родината на мира посред ни. Обединена Европа е родината на споделения разцвет.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ