Антон Гицов: Как се стигна до руско-украйнския конфликт и можеше ли да бъде предотвратен?
Решението на съветският президент Путин за военни дейности против Украйна провокира и редица мнения в международните и българските медии, които се свеждат до следните изводи:
Русия желае да възвърне остарелия Съветски съюз.
Русия има имперски упоритости.
Русия отхвърля правото на суверенни страни да членуват в НАТО, и на страни членки на НАТО да разполагат на свои територии войски и въоръжения на НАТО, в осъществяване на уговорките им към тази организация.
Русия окупира нелегално Крим, а с признаването на Донецката и Луганска републики лишава територии на Украйна в несъгласие на интернационалното право. Нарушен е суверенитетът и териториалната целокупност на тази страна.
По тези аргументи светът (САЩ и НАТО) следва да се опълчват на тази експанзионистична политика на Русия и да и противодействат по всевъзможен вероятен метод. Като се постановат все по-тежки наказания, които да слагат на колене съветската стопанска система, като насилствена мярка, която да я накарат да се вразуми,
За да оценим обективно тази приписвана злокобна роля на Русия, е належащо освен да се вторачваме в сегашното, само че и да се върнем обратно към предишното.
След разпадането на Съветския Съюз и на Варшавския Договор, съветските водачи с съображение си зададоха въпроса за гарантирането на националната сигурност на своята страна. НАТО, както е известно, беше основана през април 1949 година, при започване на студената война, за противопоставяне на страните от другата страна на „ желязната завеса”- Съветския Съюз и източноевропейските социалистически страни.
Варшавският контракт е основан през май 1955 година за опълчване на възприемания като опасност НАТО. На 1 юли 1991 година Варшавският контракт беше разхлабен и се предполагаше, че това ще стане и с НАТО. Но когато излиза наяве, че това няма да стане, Москва и в частност самият Горбачов показват безпокойствие НАТО да не тръгне да се уголемява на изток. Руският политолог Александър Галкин, по това време консултант на Горбачов, си спомня по какъв начин тогава Съединени американски щати са уверявали Москва, че НАТО няма желание да се уголемява на изток.
Че истината е такава се вижда от обява на немското списание „ Шпигел” от 11 февруари 2022 година под заглавие: „ Прав ли е Путин” и с подзаглавие „ Путин упорства, че Западът е измамил Русия, като е тръгнал да уголемява НАТО на изток. Прав ли е да твърди по този начин? ”
Ето обстоятелствата изнесени от немското списание:
На 31 януари 1990 година външният министър на Западна Германия Хас Дитрих Геншер произнася тирада, в която декларира, че каквото и да стане с Варшавския контракт, НАТО няма да се разширявана изток и наоколо до границите на Съветския съюз. „ Шпигел” твърди, че през февруари същата година Геншер и американският държавен секретар Джеймс Бейкър без значение един от различен са дали такова увещание на Москва. Когато Горбачов декларирал в тази връзка, че разширението на НАТО на изток е „ неприемливо” Бейкър дал отговор „ Ние сме съгласни с това”
На 12 септември 1990 година в Москва двете немски държави- Източна и Западна, и четирите велики сили Съветския Съюз, Съединени американски щати, Англия и Франция, подписват т.нар „ Две плюс Четири” съглашение за обединяване на Германия, контрактувано още през юли 1990 година сред западногерманския канцлер Хелмут Кол и руския водач Горбачов. В едно свое изказване Михаил Горбачов твърди, че Хелмут Кол го е уверил, че НАТО няма да се придвижи „ и на сантиметър на изток”. Твърдението на Горбачов се удостоверява от френският външен министър през 1990г година Роланд Дюмас, който е признал, че на Съветския съюз е дадено, че въоръжени сили на НАТО няма да приближават териториите на някогашния Съветски съюз, и от думите на Джак Малок, американският дипломат на Съединени американски щати в Москва по това време, че „ безапелационни уверения” са били дадени на Съветския Съюз, че НАТО няма да се уголемява на изток.
Съгласно разполагаема документи, твърди „ Шпигел”, след това Съединени американски щати, Англия и обединена Германия са уверявали Кремъл, че приемането на страни като Полша, Чехия и Унгария в НАТО е изключено. През март 1991г. по време на посещаване в Москва английският министър председател Джон Мейджър персонално потвърждил, че „ такова нещо няма да се случи”.
През септември 1993 година съветският президент Борис Йелцин в писмо до американския президент Бил Клинтънму припомня, че съветският народ вижда разширението на НАТО на Изток като „ неоизолация” на Русия, и упорства че, „ духът на съглашението „ Две плюс Четири” изключва експанзията на НАТО на изток”.
Според списанието излиза, че Западът съзнателно е залъгвал Светския съюз през цялото време. Американската администрация по това време е включвала неоконсервативни авторитетни политици като Дик Чейни, Пол Улфовиц и други, които са били обзети от концепцията Америка да се трансформира в единствена световна суперсила и са виждали в НАТО инструмент за въздействие в тази тенденция в Европа. Министерството на защитата на Съединени американски щати е упорствало НАТО да остави вратата за участие в НАТО „ леко отворена”. И под напън основно на републиканците, Клинтън освен, че не успокоява Йелцин, само че взема решение да разшири участието на НАТО.
От годината, когато Йелцин написа на Клинтън до през днешния ден, НАТО приема за членки 14 страни от Източна и Югоизточна Европа. Това несъмнено безпокои съветския водач Путин, който идва а на власт през декември 1999 година Членки на НАТО са станали освен всички страни от някогашния Варшавски контракт, само че и републики от някогашния Съветски съюз. С приемането на Полша, Латвия, Литва и Естония, НАТО към този момент стига до границите на Русия. Членките на НАТО Румъния и България интензивно вземат участие във военноморски маневри с антируска устременост в Черно море. Отделно, граничещите с Русия Норвегия и Турция са също членки на НАТО. А през 2002 година и Грузия показва предпочитание да бъде призната в НАТО, желание, от което не се е отказала до ден сегашен. Процесът на „ неоизолацията” на Русия е в цялостен ход.
Безспорно е, че през всичките тези години Русия демонстрира самообладание към това геополитическо развиване, което е в ущърб на националната и сигурност. Но ситуацията внезапно се трансформира през 2004 година, когато с нескрита поддръжка от страна на Съединени американски щати в Украйна е осъществен прелом и на власт идва проамериканско държавно управление.”Това е най- неприкритият прелом в историята”- декларира по-късно американският политически наблюдаващ Джордж Фридман.
Многобройното рускоезично население в Украйна и по особено в Крим и в Луганската и Донецка области не приема добре антируската политика на новото държавно управление. През 2008 година Украйна изявява предпочитание да се причисли към НАТО. По това време Франция и Германия към момента изразят противоречие Украйна, а и Грузия да бъдат признато в НАТО, заради острата реакция на Русия за такава опция. Твърди се, че още тогава Путин е предизвестил, че в случай че Украйна влезе в НАТО, Русия ще навлезе в Крим и в източните области на Украйна, където преживават обилни маси съветско население. За Русия поражда действителната заплаха, в случай че Украйна се причисли към НАТО, управляващите в Киев да прекратят съглашението за съветската база в Севастопол и тя да се трансформира в американска и натовска такава, създавайки по този метод опасност за нейната националната сигурност. Това е безспорна неприемливо за Москва, и за нея единственият излаз е да предприеме превантивни ограничения и Крим да се причисли назад към Русия.
На 16 март 2014 година в Крим се организира референдум, има и непознати наблюдаващи, няма никакво наличие на съветски войски и 95.5% от участниците в референдума гласоподават за присъединение към Русия. Същевременно на 11 май 2014 година са извършени в Донецк и Луганск, на които голямо болшинство от гласувалите са подкрепили основаването на Донецката и Луганската национални републики.
Тези референдуми са явен знак, че популацията на тези области по- скоро ще се отдели от Украйна, в сравнение с да остане като част от вероятно бъдеща натовска страна, враждебна на Русия. Това не се харесва естествено на Киев, избухва война, вследствие на която до в този момент са починали близо 14,000 души от дете страни. Русия не остана безразлична и сепаратистите получават нужната поддръжка.
Намеси се и интернационалната общественост и се стигна до подписването на така наречен Мински съглашения от 2014 и 2015 година Споразуменията предвиждаха преустановяване на бойните дейности и евакуиране на тежките въоръжения от двете страни за основаване на зона за сигурност с широчина минимум 50 километра една от друга, и осъществяване на конституционна промяна в Украйна за децентрализация на обособени региони в Донецка и Луганска област (Донецката област е част от Донбас) и осъществяване на локални избори за определяне на локално самоуправление н тази региони.
Всепризнат факт е, че режимът в Киев отхвърли да извършва Минските съглашения. За Зеленски локално самоуправление в Донецката и Луганската област значи, че те ще останат проруски настроени и ще пречат за реализирането на фантазията му - присъединение на страната му към НАТО. Затова и той явно беше решил да възвърне със мощ отделилите се територии и стартира да струпва войски, в отговор на което Русия също стартира да придвижва забележителен брой войски в този регион на границата с Украйна.
И по този начин се стигна до продължителни договаряния сред Русия от една страна и Съединени американски щати и НАТО от друга, в които Москва настояваше за съблюдаване на Минските съглашения, само че най- значимото изиска публично документирани гаранции, че Украйна няма да стане членка на НАТО.
От Съединени американски щати и НАТО отхвърлиха да дадат такива гаранции. Украйна, а и Грузия били суверенни страни и никой не можело да им наложи възбрана да членуват в която и да е организация. А що се отнася до страховете на Русия, били подготвени да дават гаранции, че на територията на Украйна няма да бъдат разполагани средства за всеобщо заличаване като нуклеарни оръжия
За Путин напълно предстоящо, поради предишното, сходни уверения не костват пукната пара. Според него, по този начин както се планува, в случай че един ден Украйна да стане член на НАТО, на територията на тази страна може да бъдат построени бази на Съединени американски щати и НАТО и да бъдат ситуирани оръжия, които да са способни да поразят всяка цел в Русия. Това е проблем, засягащ националната сигурност на страната, който не може да остане неуреден. Неговото самообладание е изчерпано и той потегля да го взема решение по единствения вероятен начин- със мощ.
Ето с какви думи той изяснява и оправдава своето решение:
„ По нашите исторически земи се основава враждебна анти-Русия.... Русия не може да се усеща в сигурност... и е оставена без различен избор, с изключение на да се пази против заканите, които идват от модерна Украйна”.
Реакцията на Съединени американски щати, НАТО, в това число и на България е предвидимо остра. Русия е агресор, нарушава интернационалното право и е опасност за мира в Европа, Путин е деспот, против Русия би трябвало и ще се наложат непоносими за стопанската система и наказания.
Решението на Путин за военна намеса в Украйна фактически има резултат на прелом, явно е, че Европа и светът към този момент няма да са към този момент същите. Решението му може да бъде оповестено като военна случка, която ще бъде съпроводена от опустошения и човешки жертви. Но Съединени американски щати и НАТО би следвало да плануват последствията от своето желание да не престават да държат вратата за участие в НАТО „ леко открехната” и да антагонизират Русия с желанието си да одобряват един ден Украйна в НАТО. Следвало е да плануват, че една велика мощ няма да одобри опасност за националната си сигурност.
Нека напомним един подобен прелом от преди близо 20 години, чието ехтене не е заглъхнало до през днешния ден. През 2003 година Съединени американски щати и Англия обявиха, че тяхната национална сигурност е застрашена от Ирак. Режимът на Садам Хюсеин разполагал с оръжия за всеобщо заличаване, които можело да бъдат приведени в бойна подготвеност за 45 минути. И макар, че нямаше никакви доказателства за такива оръжия, на 20 и 21 март американски и английски военновъздушни сили започнаха всеобщи бомбардировки и започнаха сухопътни интервенции против Ирак. Разрушенията бяха големи, починаха стотици хиляди хора, а войната роди един горчив плод- раждането на ислямската страна. Тази намеса, в намерено нарушаване на резолюции на Организация на обединените нации и на интернационалното право не беше жигосана, в нея се включи и България, която даде 13 жертви.
Или в името на отбрана на националната им сигурност Съединени американски щати, Англия и присъединилите се към тях страни от НАТО, тогава беше признато потреблението на военна мощ за превъзмогването на такава опасност, въпреки че тя не съществуваше. Така че, е видно, че във връзка с Русия, права или не в изказванието си, че интервенцията в Украйна е в отбрана на националната и сигурност, безспорно се ползва двоен стандарт.
Редица авторитетни политици и политически наблюдаващи в Съединени американски щати в друго време са осъдили политиката на разширение на НАТО на изток- политика, безспорно посяла семената на днешният руско- украински спор.Според огромният американски посланик Джордж Кенан експанзията на НАТО до съветските граници е най- огромната неточност в интервала след Студената война. На 21 декември 2021г. консервативният американският политик и коментатор Патрик Бюканан предизвести: „ Путин ясно споделя - или Съединени американски щати и НАТО ни дават юридически гаранции, че Украйна няма в никакъв случай да се причисли км НАТО и да се трансформира по този начин в база с въоръжения застрашаващи Русия или ние влизаме там и ще си осигурим такава гаранция”. И на 19 януари т.г. даде следният съвет на американския президент Байдън: ”Ако не имаме намерение да разширяваме НАТО още на изток, с цел да включим Украйна и Грузия, за какво не го заявим и по този начин да отстраним претекста Путин да нападне Украйна?”.
Сбъднало се предизвестие и умен съвет, в който Байдън и ястребите към него не са се вслушали.
На 14 февруари т.г. водещият наблюдаващ в консервативния ефирен канал „ Фокс нюз” Тъкър Карлсън упрекна демократите, че погрешно в руско- украинския спор поддържат Украйна, тъй като тази страна не е народна власт, а нейният президент е деспот, чието държавно управление е забранило опозиционните медии.
В свои мемоари за разпадането на Варшавския контракт някогашният президент на Чехия Вацлав Хавел писа: „ С разпускането на Варшавския контракт, един през днешния ден съвсем пропуснат акт, рухна дефинитивно биполярно разграниченият свят. Нашата цивилизация трябваше да стартира още веднъж сложното търсене на нов и по-добър ред. Тя по този начин и не го е намерила до през днешния ден. И няма да го откри, до момента в който политическите админи имат толкоз солидно превъзходство над мечтателите”.
Русия желае да възвърне остарелия Съветски съюз.
Русия има имперски упоритости.
Русия отхвърля правото на суверенни страни да членуват в НАТО, и на страни членки на НАТО да разполагат на свои територии войски и въоръжения на НАТО, в осъществяване на уговорките им към тази организация.
Русия окупира нелегално Крим, а с признаването на Донецката и Луганска републики лишава територии на Украйна в несъгласие на интернационалното право. Нарушен е суверенитетът и териториалната целокупност на тази страна.
По тези аргументи светът (САЩ и НАТО) следва да се опълчват на тази експанзионистична политика на Русия и да и противодействат по всевъзможен вероятен метод. Като се постановат все по-тежки наказания, които да слагат на колене съветската стопанска система, като насилствена мярка, която да я накарат да се вразуми,
За да оценим обективно тази приписвана злокобна роля на Русия, е належащо освен да се вторачваме в сегашното, само че и да се върнем обратно към предишното.
След разпадането на Съветския Съюз и на Варшавския Договор, съветските водачи с съображение си зададоха въпроса за гарантирането на националната сигурност на своята страна. НАТО, както е известно, беше основана през април 1949 година, при започване на студената война, за противопоставяне на страните от другата страна на „ желязната завеса”- Съветския Съюз и източноевропейските социалистически страни.
Варшавският контракт е основан през май 1955 година за опълчване на възприемания като опасност НАТО. На 1 юли 1991 година Варшавският контракт беше разхлабен и се предполагаше, че това ще стане и с НАТО. Но когато излиза наяве, че това няма да стане, Москва и в частност самият Горбачов показват безпокойствие НАТО да не тръгне да се уголемява на изток. Руският политолог Александър Галкин, по това време консултант на Горбачов, си спомня по какъв начин тогава Съединени американски щати са уверявали Москва, че НАТО няма желание да се уголемява на изток.
Че истината е такава се вижда от обява на немското списание „ Шпигел” от 11 февруари 2022 година под заглавие: „ Прав ли е Путин” и с подзаглавие „ Путин упорства, че Западът е измамил Русия, като е тръгнал да уголемява НАТО на изток. Прав ли е да твърди по този начин? ”
Ето обстоятелствата изнесени от немското списание:
На 31 януари 1990 година външният министър на Западна Германия Хас Дитрих Геншер произнася тирада, в която декларира, че каквото и да стане с Варшавския контракт, НАТО няма да се разширявана изток и наоколо до границите на Съветския съюз. „ Шпигел” твърди, че през февруари същата година Геншер и американският държавен секретар Джеймс Бейкър без значение един от различен са дали такова увещание на Москва. Когато Горбачов декларирал в тази връзка, че разширението на НАТО на изток е „ неприемливо” Бейкър дал отговор „ Ние сме съгласни с това”
На 12 септември 1990 година в Москва двете немски държави- Източна и Западна, и четирите велики сили Съветския Съюз, Съединени американски щати, Англия и Франция, подписват т.нар „ Две плюс Четири” съглашение за обединяване на Германия, контрактувано още през юли 1990 година сред западногерманския канцлер Хелмут Кол и руския водач Горбачов. В едно свое изказване Михаил Горбачов твърди, че Хелмут Кол го е уверил, че НАТО няма да се придвижи „ и на сантиметър на изток”. Твърдението на Горбачов се удостоверява от френският външен министър през 1990г година Роланд Дюмас, който е признал, че на Съветския съюз е дадено, че въоръжени сили на НАТО няма да приближават териториите на някогашния Съветски съюз, и от думите на Джак Малок, американският дипломат на Съединени американски щати в Москва по това време, че „ безапелационни уверения” са били дадени на Съветския Съюз, че НАТО няма да се уголемява на изток.
Съгласно разполагаема документи, твърди „ Шпигел”, след това Съединени американски щати, Англия и обединена Германия са уверявали Кремъл, че приемането на страни като Полша, Чехия и Унгария в НАТО е изключено. През март 1991г. по време на посещаване в Москва английският министър председател Джон Мейджър персонално потвърждил, че „ такова нещо няма да се случи”.
През септември 1993 година съветският президент Борис Йелцин в писмо до американския президент Бил Клинтънму припомня, че съветският народ вижда разширението на НАТО на Изток като „ неоизолация” на Русия, и упорства че, „ духът на съглашението „ Две плюс Четири” изключва експанзията на НАТО на изток”.
Според списанието излиза, че Западът съзнателно е залъгвал Светския съюз през цялото време. Американската администрация по това време е включвала неоконсервативни авторитетни политици като Дик Чейни, Пол Улфовиц и други, които са били обзети от концепцията Америка да се трансформира в единствена световна суперсила и са виждали в НАТО инструмент за въздействие в тази тенденция в Европа. Министерството на защитата на Съединени американски щати е упорствало НАТО да остави вратата за участие в НАТО „ леко отворена”. И под напън основно на републиканците, Клинтън освен, че не успокоява Йелцин, само че взема решение да разшири участието на НАТО.
От годината, когато Йелцин написа на Клинтън до през днешния ден, НАТО приема за членки 14 страни от Източна и Югоизточна Европа. Това несъмнено безпокои съветския водач Путин, който идва а на власт през декември 1999 година Членки на НАТО са станали освен всички страни от някогашния Варшавски контракт, само че и републики от някогашния Съветски съюз. С приемането на Полша, Латвия, Литва и Естония, НАТО към този момент стига до границите на Русия. Членките на НАТО Румъния и България интензивно вземат участие във военноморски маневри с антируска устременост в Черно море. Отделно, граничещите с Русия Норвегия и Турция са също членки на НАТО. А през 2002 година и Грузия показва предпочитание да бъде призната в НАТО, желание, от което не се е отказала до ден сегашен. Процесът на „ неоизолацията” на Русия е в цялостен ход.
Безспорно е, че през всичките тези години Русия демонстрира самообладание към това геополитическо развиване, което е в ущърб на националната и сигурност. Но ситуацията внезапно се трансформира през 2004 година, когато с нескрита поддръжка от страна на Съединени американски щати в Украйна е осъществен прелом и на власт идва проамериканско държавно управление.”Това е най- неприкритият прелом в историята”- декларира по-късно американският политически наблюдаващ Джордж Фридман.
Многобройното рускоезично население в Украйна и по особено в Крим и в Луганската и Донецка области не приема добре антируската политика на новото държавно управление. През 2008 година Украйна изявява предпочитание да се причисли към НАТО. По това време Франция и Германия към момента изразят противоречие Украйна, а и Грузия да бъдат признато в НАТО, заради острата реакция на Русия за такава опция. Твърди се, че още тогава Путин е предизвестил, че в случай че Украйна влезе в НАТО, Русия ще навлезе в Крим и в източните области на Украйна, където преживават обилни маси съветско население. За Русия поражда действителната заплаха, в случай че Украйна се причисли към НАТО, управляващите в Киев да прекратят съглашението за съветската база в Севастопол и тя да се трансформира в американска и натовска такава, създавайки по този метод опасност за нейната националната сигурност. Това е безспорна неприемливо за Москва, и за нея единственият излаз е да предприеме превантивни ограничения и Крим да се причисли назад към Русия.
На 16 март 2014 година в Крим се организира референдум, има и непознати наблюдаващи, няма никакво наличие на съветски войски и 95.5% от участниците в референдума гласоподават за присъединение към Русия. Същевременно на 11 май 2014 година са извършени в Донецк и Луганск, на които голямо болшинство от гласувалите са подкрепили основаването на Донецката и Луганската национални републики.
Тези референдуми са явен знак, че популацията на тези области по- скоро ще се отдели от Украйна, в сравнение с да остане като част от вероятно бъдеща натовска страна, враждебна на Русия. Това не се харесва естествено на Киев, избухва война, вследствие на която до в този момент са починали близо 14,000 души от дете страни. Русия не остана безразлична и сепаратистите получават нужната поддръжка.
Намеси се и интернационалната общественост и се стигна до подписването на така наречен Мински съглашения от 2014 и 2015 година Споразуменията предвиждаха преустановяване на бойните дейности и евакуиране на тежките въоръжения от двете страни за основаване на зона за сигурност с широчина минимум 50 километра една от друга, и осъществяване на конституционна промяна в Украйна за децентрализация на обособени региони в Донецка и Луганска област (Донецката област е част от Донбас) и осъществяване на локални избори за определяне на локално самоуправление н тази региони.
Всепризнат факт е, че режимът в Киев отхвърли да извършва Минските съглашения. За Зеленски локално самоуправление в Донецката и Луганската област значи, че те ще останат проруски настроени и ще пречат за реализирането на фантазията му - присъединение на страната му към НАТО. Затова и той явно беше решил да възвърне със мощ отделилите се територии и стартира да струпва войски, в отговор на което Русия също стартира да придвижва забележителен брой войски в този регион на границата с Украйна.
И по този начин се стигна до продължителни договаряния сред Русия от една страна и Съединени американски щати и НАТО от друга, в които Москва настояваше за съблюдаване на Минските съглашения, само че най- значимото изиска публично документирани гаранции, че Украйна няма да стане членка на НАТО.
От Съединени американски щати и НАТО отхвърлиха да дадат такива гаранции. Украйна, а и Грузия били суверенни страни и никой не можело да им наложи възбрана да членуват в която и да е организация. А що се отнася до страховете на Русия, били подготвени да дават гаранции, че на територията на Украйна няма да бъдат разполагани средства за всеобщо заличаване като нуклеарни оръжия
За Путин напълно предстоящо, поради предишното, сходни уверения не костват пукната пара. Според него, по този начин както се планува, в случай че един ден Украйна да стане член на НАТО, на територията на тази страна може да бъдат построени бази на Съединени американски щати и НАТО и да бъдат ситуирани оръжия, които да са способни да поразят всяка цел в Русия. Това е проблем, засягащ националната сигурност на страната, който не може да остане неуреден. Неговото самообладание е изчерпано и той потегля да го взема решение по единствения вероятен начин- със мощ.
Ето с какви думи той изяснява и оправдава своето решение:
„ По нашите исторически земи се основава враждебна анти-Русия.... Русия не може да се усеща в сигурност... и е оставена без различен избор, с изключение на да се пази против заканите, които идват от модерна Украйна”.
Реакцията на Съединени американски щати, НАТО, в това число и на България е предвидимо остра. Русия е агресор, нарушава интернационалното право и е опасност за мира в Европа, Путин е деспот, против Русия би трябвало и ще се наложат непоносими за стопанската система и наказания.
Решението на Путин за военна намеса в Украйна фактически има резултат на прелом, явно е, че Европа и светът към този момент няма да са към този момент същите. Решението му може да бъде оповестено като военна случка, която ще бъде съпроводена от опустошения и човешки жертви. Но Съединени американски щати и НАТО би следвало да плануват последствията от своето желание да не престават да държат вратата за участие в НАТО „ леко открехната” и да антагонизират Русия с желанието си да одобряват един ден Украйна в НАТО. Следвало е да плануват, че една велика мощ няма да одобри опасност за националната си сигурност.
Нека напомним един подобен прелом от преди близо 20 години, чието ехтене не е заглъхнало до през днешния ден. През 2003 година Съединени американски щати и Англия обявиха, че тяхната национална сигурност е застрашена от Ирак. Режимът на Садам Хюсеин разполагал с оръжия за всеобщо заличаване, които можело да бъдат приведени в бойна подготвеност за 45 минути. И макар, че нямаше никакви доказателства за такива оръжия, на 20 и 21 март американски и английски военновъздушни сили започнаха всеобщи бомбардировки и започнаха сухопътни интервенции против Ирак. Разрушенията бяха големи, починаха стотици хиляди хора, а войната роди един горчив плод- раждането на ислямската страна. Тази намеса, в намерено нарушаване на резолюции на Организация на обединените нации и на интернационалното право не беше жигосана, в нея се включи и България, която даде 13 жертви.
Или в името на отбрана на националната им сигурност Съединени американски щати, Англия и присъединилите се към тях страни от НАТО, тогава беше признато потреблението на военна мощ за превъзмогването на такава опасност, въпреки че тя не съществуваше. Така че, е видно, че във връзка с Русия, права или не в изказванието си, че интервенцията в Украйна е в отбрана на националната и сигурност, безспорно се ползва двоен стандарт.
Редица авторитетни политици и политически наблюдаващи в Съединени американски щати в друго време са осъдили политиката на разширение на НАТО на изток- политика, безспорно посяла семената на днешният руско- украински спор.Според огромният американски посланик Джордж Кенан експанзията на НАТО до съветските граници е най- огромната неточност в интервала след Студената война. На 21 декември 2021г. консервативният американският политик и коментатор Патрик Бюканан предизвести: „ Путин ясно споделя - или Съединени американски щати и НАТО ни дават юридически гаранции, че Украйна няма в никакъв случай да се причисли км НАТО и да се трансформира по този начин в база с въоръжения застрашаващи Русия или ние влизаме там и ще си осигурим такава гаранция”. И на 19 януари т.г. даде следният съвет на американския президент Байдън: ”Ако не имаме намерение да разширяваме НАТО още на изток, с цел да включим Украйна и Грузия, за какво не го заявим и по този начин да отстраним претекста Путин да нападне Украйна?”.
Сбъднало се предизвестие и умен съвет, в който Байдън и ястребите към него не са се вслушали.
На 14 февруари т.г. водещият наблюдаващ в консервативния ефирен канал „ Фокс нюз” Тъкър Карлсън упрекна демократите, че погрешно в руско- украинския спор поддържат Украйна, тъй като тази страна не е народна власт, а нейният президент е деспот, чието държавно управление е забранило опозиционните медии.
В свои мемоари за разпадането на Варшавския контракт някогашният президент на Чехия Вацлав Хавел писа: „ С разпускането на Варшавския контракт, един през днешния ден съвсем пропуснат акт, рухна дефинитивно биполярно разграниченият свят. Нашата цивилизация трябваше да стартира още веднъж сложното търсене на нов и по-добър ред. Тя по този начин и не го е намерила до през днешния ден. И няма да го откри, до момента в който политическите админи имат толкоз солидно превъзходство над мечтателите”.
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ