Как се решава ромският въпрос?
Решаването на всеки ромски въпрос е едно от най-увлекателните и вълнуващи събития. В него има няколко страни - българи, роми и роми, т.е. политиците. Ето кои са етапите, през които драматургичният спор минава.
Фаза 1:
Предразполагаща към спор обстановка. Обикновено това е български град с ромска махала или ромски град с българска махала. Градът и махалата живеят взаимно изключени едни от други и всичко, което се знае, е че градът не трябва да върви в махалата, а махалата не трябва да върви в града. В един миг обаче - нормално през година-две, някой ром пребива българин или някой българин пребива ром. Медиите пощуряват и се минава към...
Фаза 2:
Всеки битов скандал по предписание провокира покачване на плещи и простодушно равнодушие - това, че фамилии се ръгат, колят, бесят, гърмят си децата и се самоубиват е общо взето признато, познато и безинтересно. При пердах сред роми и българи обаче ненадейно се обострят всички цивилен инстинкти, настъпват бурни алергични процеси на яд, окото се изпъстря с червени жилки, знамето се вади от раклата и се отива на война. Патриотизъм припламва в гърдите, същият национализъм, който стои приспан във всички тези дни, в които политиците те ебат, само че те имат право, тъй като са българи и тъй като си задоволително късоглед, с цел да не видиш, че ромският въпрос не се взема решение таман с тяхна " помощ ".
Фаза 3:
Събират се здрави момчета с бухалки, които изясняват пред камерите, че " това към този момент не може да се търпи " и са подготвени да нахлуят в ромската махала, с цел да сеят правдивост. През това време в ромската махала се събират братята, на места препасали хладно оръжие с мрачна увереност. Медиите пощуряват от наслада, тъй като спорът е тъкмо подобен, какъвто повеляват правилата на посредствената и всеобща драматургия - има положителни и неприятни, бели и черни, благодетели и злодеи.
Фаза 4:
Де що има политик се облизва сладко-сладко и усеща, че в този момент е момента да поизтупа закъсалия си рейтинг. Принципът е следният: тъкмо в този под напрежение миг тоя човек ще каже, че е извънредно време българската страна да вземе отношение по казуса с ромите, а единствено след пет месеца предостатъчно ще прати емисари в махалата, които да пазарят гласове с салами, сандвичи и несъмнено заветните 50 лв., които дирижират другояче дълбоките демократични процеси.
Фаза 5:
В НПО-тата царува раздвижване и наслада, че най-накрая могат да работят няколко дни в годината, вместо да подпират добре финансираните си столове. Пуска се наложително някаква декларация, в която се споделя, че се сее расизъм против малцинствата и тъпизъм измежду болшинствата и единствено ние, подплатените от мултикултурна Европа (която другояче се гърчи от същите проблеми) имаме обективно-толерантните очи да забележим избрани етнически истини, които вие - оскотели българи, не можете. В краен случай се завежда дело против един-двама публицисти, споделили нещо малко по-непремерено, тъй като най-после на годината би трябвало да се направи доклад за свършена работа, който да послужи за съображение за новия транш, който да послужи за условия за нова свършена работа. Работата обаче в никакъв случай не би трябвало да се свърши до дъно, тъй като в случай че няма ромски проблем, всички НПО-та ще спрат да действат, ерго, на тях е нужен таман ромски проблем, който да се задържи вечно, с цел да обезпечи препитанието им.
Фаза 6:
Във Фейса почват да циркулират увлекателни статуси, предпочитание за разпра, пробужда се страховита национална мощност и обединяване, които, в случай че вярно ми се коства, биха могли да пометат държавното управление единствено за няколко дни, само че защото - дано напомним, тъй като за малко да забравим - то те ебе всеки ден, на теб към този момент не ти прави усещане. Ти преживяваш персонална гражданска еуфория, казвайки гордо, че не искаш да плащаш налози, с които да издържаш ромите, което на нас доста ни харесва, единствено дето живо ни тормози това, че ти в действителност в никакъв случай не си проследявал по какъв начин твоите налози потъват в толкоз дълбока корупция и че към този момент 30 години изхранваш с тях цяла политическа класа, която - към този момент на два пъти ти го написахме, на третия се досещай...Всеки ден...
Фаза 7:
Сакралната седма фаза. Минава седмица-две и последователно се схваща, че всички са калкулирали единствено изгоди. Сред народа е изпитан гъдела и насладата от патриотичното възприятие, съобразителният политик е понапомпал рейтинг с малко агресийка на места, медиите са си създали четенията/гледанията, и е време всичко да продължи както досега и сме стигнали до там, откъдето започнахме: градът не трябва да върви в махалата, а махалата не трябва да върви назад в града.
Автор: Райко Байчев
Фаза 1:
Предразполагаща към спор обстановка. Обикновено това е български град с ромска махала или ромски град с българска махала. Градът и махалата живеят взаимно изключени едни от други и всичко, което се знае, е че градът не трябва да върви в махалата, а махалата не трябва да върви в града. В един миг обаче - нормално през година-две, някой ром пребива българин или някой българин пребива ром. Медиите пощуряват и се минава към...
Фаза 2:
Всеки битов скандал по предписание провокира покачване на плещи и простодушно равнодушие - това, че фамилии се ръгат, колят, бесят, гърмят си децата и се самоубиват е общо взето признато, познато и безинтересно. При пердах сред роми и българи обаче ненадейно се обострят всички цивилен инстинкти, настъпват бурни алергични процеси на яд, окото се изпъстря с червени жилки, знамето се вади от раклата и се отива на война. Патриотизъм припламва в гърдите, същият национализъм, който стои приспан във всички тези дни, в които политиците те ебат, само че те имат право, тъй като са българи и тъй като си задоволително късоглед, с цел да не видиш, че ромският въпрос не се взема решение таман с тяхна " помощ ".
Фаза 3:
Събират се здрави момчета с бухалки, които изясняват пред камерите, че " това към този момент не може да се търпи " и са подготвени да нахлуят в ромската махала, с цел да сеят правдивост. През това време в ромската махала се събират братята, на места препасали хладно оръжие с мрачна увереност. Медиите пощуряват от наслада, тъй като спорът е тъкмо подобен, какъвто повеляват правилата на посредствената и всеобща драматургия - има положителни и неприятни, бели и черни, благодетели и злодеи.
Фаза 4:
Де що има политик се облизва сладко-сладко и усеща, че в този момент е момента да поизтупа закъсалия си рейтинг. Принципът е следният: тъкмо в този под напрежение миг тоя човек ще каже, че е извънредно време българската страна да вземе отношение по казуса с ромите, а единствено след пет месеца предостатъчно ще прати емисари в махалата, които да пазарят гласове с салами, сандвичи и несъмнено заветните 50 лв., които дирижират другояче дълбоките демократични процеси.
Фаза 5:
В НПО-тата царува раздвижване и наслада, че най-накрая могат да работят няколко дни в годината, вместо да подпират добре финансираните си столове. Пуска се наложително някаква декларация, в която се споделя, че се сее расизъм против малцинствата и тъпизъм измежду болшинствата и единствено ние, подплатените от мултикултурна Европа (която другояче се гърчи от същите проблеми) имаме обективно-толерантните очи да забележим избрани етнически истини, които вие - оскотели българи, не можете. В краен случай се завежда дело против един-двама публицисти, споделили нещо малко по-непремерено, тъй като най-после на годината би трябвало да се направи доклад за свършена работа, който да послужи за съображение за новия транш, който да послужи за условия за нова свършена работа. Работата обаче в никакъв случай не би трябвало да се свърши до дъно, тъй като в случай че няма ромски проблем, всички НПО-та ще спрат да действат, ерго, на тях е нужен таман ромски проблем, който да се задържи вечно, с цел да обезпечи препитанието им.
Фаза 6:
Във Фейса почват да циркулират увлекателни статуси, предпочитание за разпра, пробужда се страховита национална мощност и обединяване, които, в случай че вярно ми се коства, биха могли да пометат държавното управление единствено за няколко дни, само че защото - дано напомним, тъй като за малко да забравим - то те ебе всеки ден, на теб към този момент не ти прави усещане. Ти преживяваш персонална гражданска еуфория, казвайки гордо, че не искаш да плащаш налози, с които да издържаш ромите, което на нас доста ни харесва, единствено дето живо ни тормози това, че ти в действителност в никакъв случай не си проследявал по какъв начин твоите налози потъват в толкоз дълбока корупция и че към този момент 30 години изхранваш с тях цяла политическа класа, която - към този момент на два пъти ти го написахме, на третия се досещай...Всеки ден...
Фаза 7:
Сакралната седма фаза. Минава седмица-две и последователно се схваща, че всички са калкулирали единствено изгоди. Сред народа е изпитан гъдела и насладата от патриотичното възприятие, съобразителният политик е понапомпал рейтинг с малко агресийка на места, медиите са си създали четенията/гледанията, и е време всичко да продължи както досега и сме стигнали до там, откъдето започнахме: градът не трябва да върви в махалата, а махалата не трябва да върви назад в града.
Автор: Райко Байчев
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ