Експерти: Китай идва като инвеститор и не желае да разделя ЕС
Ректорът на УНСС професор Стати Статев и някогашният заместник-министър на стопанската система Милен Керемедчиев разясниха пред БНР срещата „ 16+1 “ връзката сред китайската и европейската стопанска система.
„ Китай има извънредно дълга доларова позиция - 540 милиарда. Това, че се взе решение 40 да обслужват самодейността „ Пътя на коприната “ и да бъдат в голямата си част и най-вече ориентирани към формата „ 16 + 1 “, че Китай желае да заеме своите позиции в Източна Европа и ние би трябвало да използваме своя късмет. Те по този начин или другояче ще дойдат. Просто не би трябвало да пречим на този развой, тъй като има какво да представим.
На формата „ 16+1 “ се видя, че те са извънредно доброжелателни, само че най-много, че са доста добре осведомени със положението и структурата на нашата стопанска система. Самият факт, че китайски предприемач сподели, че те от 2 години деликатно изследват плана АЕЦ „ Белене “, без значение че ние от 2-3 месеца приказваме, че бихме го размразили, демонстрира, че в действителност интереса не е куртоазен, и не е просто логистичен “, сподели ректорът на УНСС професор Стати Статев.
„ Трябва да се намерения за разкриване на консулства, които да издават бизнес и туристически визи при съответна покана от наша страна и закупуване на пакет на място. Нашата банкова система би трябвало да вкара системата Юнион пей, тъй като Мastercard и Visa не са изключително известни измежду елементарните китайци “, добави той.
„ Темата е доста дълга, само че Китай е взел решение да навлиза в Източна Европа и да я насища с вложения. Това е нашия късмет - да създадем оптимално положителни условия, с цел да можем оптимално да се възползваме от тази обстановка “, сподели още той.
Китай не идва единствено като производител, който желае да постанова своите артикули в Европейски Съюз, а като вложител, който желае да се настани на тази територия, която за него към момента е свободна, разяснява ученият: „ Цялата концепция на Пътя на коприната е да може и те да дойдат и да се настанят капиталовото – да провеждат свои производства. Естествено, преди този момент ще би трябвало да решат и казуса проблемите с логистиката, само че тук не става въпрос за пазари. Основната концепция е те да се настанят капиталовото, да стартират да създават тук и да връщат назад тази продукция в Китай. Статистически ясно е, че сред 75 и 80% от контейнерите, които идват със артикули от Китай в Европа, се връщат празни. Тоест, тук съществува един извънредно сериозен запас за запалване да може и ние да върнем нашите артикули там “.
„ Трябва да помислим кои са евентуалните потоци на трудов запас към нашата страна и навреме да ги отворим, посочи ученият, съгласно който на пазара на труда у нас просто няма задоволително хора. Икономиката ни може да поеме вложения и има потребност от тях, с цел да проработи “, безапелационен е той.
„ Приемането на еврото и влизането в Еврозоната към този момент се е трансформирало във въпрос на авторитет. Вече не е въпрос на стопански индикатори, това е въпрос на политическо решение. Мисля, че България политически е потвърдила своята преданост към Европейски Съюз, непоклатимост. Оттук нататък е несериозно, в случай че този развой се отсрочва “, добави икономистът.
Бившият заместник-министър на стопанската система Милен Керемедчиев разяснява, че първите 6 месеца на годината и председателството на Европейския съвет са толкоз значими за страната ни, колкото и тази среща: „ Фокусът на Китай се измества от Западна Европа към Източна и това е очевидно дори и от дипломатическа позиция. Изтеглянето на формата „ 16 + 1 “ напред - единствено 7 месеца след срещата в Будапеща и няколко седмици преди срещата Европейски Съюз – Китай, демонстрира съответния забавна на китайската страна “.
„ За първи път Китай и България имаме идентични политически пристрастия към района, тъй като България употребява тези шест месеца на Европредседателството да сложи в центъра на говоренето в Европейския съюз тематиката Западни Балкани и развиването на района. В момента имаме опция - с това този формат 16 + 1 да насочим китайския интерес, който съответствува с нашия, за икономическо развиване - стопански и планове, трансгранични планове, инфраструктурни планове които да подкрепят към този момент и финансово региона “, уточни той.
Има големи благоприятни условия за привличане на китайски вложения в България. Със основаването на световен център за подкрепяне на търговията, страната ни навлиза в пъзела на китайските стратегически ползи, добави той.
„ За разлика от Русия, която употребява енергийните си запаси и икономическите си лостове за основаване на избрани механизми за въздействие, Китай няма съответни политически стремежи. Тук приказваме в действителност за икономическа агресия и затваряне на цялостната карта на китайските вложения, тъй като досега това беше едно бяло леке. След като Китай запълниха Африка с големи вложения, ние сме последното парче от пъзела на главния китайски бизнес. Подчертавам дебело, чу тук не приказваме за действителна политическа интервенция във вътрешните работи на Европейски Съюз. Това беше очебийно и от китайския министър председател. Китай не желае да разделя Европейския съюз. Европейски Съюз е нужен на Китай в цялата своята целокупност на идната комерсиална война със Съединените Щати “, счита Керемедчиев.
Досега китайските планове в Източна Европа са били най-вече инфраструктурни, което „ е напълно в интереса и на политиката на България, която организираше в последните 6 месеца за интеграция на Западните Балкани от ден на ден в Европа “, разяснява още той: „ Това, че китайски образец е 4 дни в България е невиждан дипломатически знак. Досега китайски министър председател не е посещавал за повече от няколко часа България. Четири дни на дипломатически език значи доста съществено внимание към страната ни “.
Керемедчиев също е безапелационен, че сме подготвени и за двете последни трудности пред същинското пълноправно участие в Европейски Съюз – еврото и Шенген: „ Това към този момент е имиджов проблем, тъй като задграничните вложения в България започнаха своята възходяща последователност след приемането в НАТО и преди приемането в Европейски Съюз, тъй като приемането в НАТО сътвори успокоение в вложителите за една предсказуемост и непоклатимост на политическата система в района. Членството в Европейския съюз увеличи още веднъж доверието на вложителите. Но, от позиция вложителите, това че България извършва всички критерии за участие, само че не ни одобряват, дава отрицателен имиджов резултат “.
Въпросът е 100% политически, безапелационен е Керемедчиев, съгласно който Европейски Съюз в никакъв случай не е бил толкоз разлъчен поради национализми и популизъм.
„ Китай има извънредно дълга доларова позиция - 540 милиарда. Това, че се взе решение 40 да обслужват самодейността „ Пътя на коприната “ и да бъдат в голямата си част и най-вече ориентирани към формата „ 16 + 1 “, че Китай желае да заеме своите позиции в Източна Европа и ние би трябвало да използваме своя късмет. Те по този начин или другояче ще дойдат. Просто не би трябвало да пречим на този развой, тъй като има какво да представим.
На формата „ 16+1 “ се видя, че те са извънредно доброжелателни, само че най-много, че са доста добре осведомени със положението и структурата на нашата стопанска система. Самият факт, че китайски предприемач сподели, че те от 2 години деликатно изследват плана АЕЦ „ Белене “, без значение че ние от 2-3 месеца приказваме, че бихме го размразили, демонстрира, че в действителност интереса не е куртоазен, и не е просто логистичен “, сподели ректорът на УНСС професор Стати Статев.
„ Трябва да се намерения за разкриване на консулства, които да издават бизнес и туристически визи при съответна покана от наша страна и закупуване на пакет на място. Нашата банкова система би трябвало да вкара системата Юнион пей, тъй като Мastercard и Visa не са изключително известни измежду елементарните китайци “, добави той.
„ Темата е доста дълга, само че Китай е взел решение да навлиза в Източна Европа и да я насища с вложения. Това е нашия късмет - да създадем оптимално положителни условия, с цел да можем оптимално да се възползваме от тази обстановка “, сподели още той.
Китай не идва единствено като производител, който желае да постанова своите артикули в Европейски Съюз, а като вложител, който желае да се настани на тази територия, която за него към момента е свободна, разяснява ученият: „ Цялата концепция на Пътя на коприната е да може и те да дойдат и да се настанят капиталовото – да провеждат свои производства. Естествено, преди този момент ще би трябвало да решат и казуса проблемите с логистиката, само че тук не става въпрос за пазари. Основната концепция е те да се настанят капиталовото, да стартират да създават тук и да връщат назад тази продукция в Китай. Статистически ясно е, че сред 75 и 80% от контейнерите, които идват със артикули от Китай в Европа, се връщат празни. Тоест, тук съществува един извънредно сериозен запас за запалване да може и ние да върнем нашите артикули там “.
„ Трябва да помислим кои са евентуалните потоци на трудов запас към нашата страна и навреме да ги отворим, посочи ученият, съгласно който на пазара на труда у нас просто няма задоволително хора. Икономиката ни може да поеме вложения и има потребност от тях, с цел да проработи “, безапелационен е той.
„ Приемането на еврото и влизането в Еврозоната към този момент се е трансформирало във въпрос на авторитет. Вече не е въпрос на стопански индикатори, това е въпрос на политическо решение. Мисля, че България политически е потвърдила своята преданост към Европейски Съюз, непоклатимост. Оттук нататък е несериозно, в случай че този развой се отсрочва “, добави икономистът.
Бившият заместник-министър на стопанската система Милен Керемедчиев разяснява, че първите 6 месеца на годината и председателството на Европейския съвет са толкоз значими за страната ни, колкото и тази среща: „ Фокусът на Китай се измества от Западна Европа към Източна и това е очевидно дори и от дипломатическа позиция. Изтеглянето на формата „ 16 + 1 “ напред - единствено 7 месеца след срещата в Будапеща и няколко седмици преди срещата Европейски Съюз – Китай, демонстрира съответния забавна на китайската страна “.
„ За първи път Китай и България имаме идентични политически пристрастия към района, тъй като България употребява тези шест месеца на Европредседателството да сложи в центъра на говоренето в Европейския съюз тематиката Западни Балкани и развиването на района. В момента имаме опция - с това този формат 16 + 1 да насочим китайския интерес, който съответствува с нашия, за икономическо развиване - стопански и планове, трансгранични планове, инфраструктурни планове които да подкрепят към този момент и финансово региона “, уточни той.
Има големи благоприятни условия за привличане на китайски вложения в България. Със основаването на световен център за подкрепяне на търговията, страната ни навлиза в пъзела на китайските стратегически ползи, добави той.
„ За разлика от Русия, която употребява енергийните си запаси и икономическите си лостове за основаване на избрани механизми за въздействие, Китай няма съответни политически стремежи. Тук приказваме в действителност за икономическа агресия и затваряне на цялостната карта на китайските вложения, тъй като досега това беше едно бяло леке. След като Китай запълниха Африка с големи вложения, ние сме последното парче от пъзела на главния китайски бизнес. Подчертавам дебело, чу тук не приказваме за действителна политическа интервенция във вътрешните работи на Европейски Съюз. Това беше очебийно и от китайския министър председател. Китай не желае да разделя Европейския съюз. Европейски Съюз е нужен на Китай в цялата своята целокупност на идната комерсиална война със Съединените Щати “, счита Керемедчиев.
Досега китайските планове в Източна Европа са били най-вече инфраструктурни, което „ е напълно в интереса и на политиката на България, която организираше в последните 6 месеца за интеграция на Западните Балкани от ден на ден в Европа “, разяснява още той: „ Това, че китайски образец е 4 дни в България е невиждан дипломатически знак. Досега китайски министър председател не е посещавал за повече от няколко часа България. Четири дни на дипломатически език значи доста съществено внимание към страната ни “.
Керемедчиев също е безапелационен, че сме подготвени и за двете последни трудности пред същинското пълноправно участие в Европейски Съюз – еврото и Шенген: „ Това към този момент е имиджов проблем, тъй като задграничните вложения в България започнаха своята възходяща последователност след приемането в НАТО и преди приемането в Европейски Съюз, тъй като приемането в НАТО сътвори успокоение в вложителите за една предсказуемост и непоклатимост на политическата система в района. Членството в Европейския съюз увеличи още веднъж доверието на вложителите. Но, от позиция вложителите, това че България извършва всички критерии за участие, само че не ни одобряват, дава отрицателен имиджов резултат “.
Въпросът е 100% политически, безапелационен е Керемедчиев, съгласно който Европейски Съюз в никакъв случай не е бил толкоз разлъчен поради национализми и популизъм.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ