Рекордьорът по мачове в националния отбор на България Стилиян Петров

Рекордьорът по мачове в националния тим на България Стилиян Петров гостува в предаването „ Код Спорт “ по ТВ+. Стенли е ухилен и волеви човек, който мина през пъкъла и оцеля, с цел да продължи да е на първа линия в огромния футбол. Във всички тимове, в които игра, бе водач и капитан. Наричаха го „ шотландският войник “. Изведе с лентата България на последния огромен конгрес, на който се класира страната ни – Евро 2004. С неговото наличие в състава на ЦСКА, „ армейците “ за финален път завоюваха шампионски дубъл през далечната 1997 година В персонален проект добре знае какъв брой е тънка границата сред живота под прожекторите и тъмния предел на небитието. Счупиха му крайници и се върна по-силен. По-късно пребори смъртоносна болест и даде кураж на всички, които се изправят на борба с рака. Представяме ви първа част от изявлението с огромния Стилиян Петров.

- Стенли, да чакаме ли изненада към теб? Подготвяш ли да рестартираш кариерата си или ще започнеш работа като старши треньор, или като шеф?

- Имам предложения и в двете сфери. Като футболист в по-долните дивизии в Англия и в други страни по света. Може би мога да продължа да играя още една година, само че по-скоро това се отдалечава, в сравнение с да се доближава. Може би треньорската кариера повече се доближава. Работя старателно и всичко става малко по малко. Много добре знаете, че нормално тези неща не стават бързо, въпреки от време на време да се случват много бързо. Не съм си сложил цели дали да стане след една-две седмици или след една-две години. Стъпка по стъпка.

- А може ли да ни станеш сътрудник?

- Защо не? Напоследък ми е като занимание. Анализирам мачове и в „ Скай “, и в Би Би Си, и в Би Ти в Англия. Имам покана да пътувам и в Катар, където също да разясня Висшата лига. Но това е по-далечна дестинация и пътуването ме стопира. Засега имам предложения, заставам към футбола. Както се споделя - не напущам футбола. Доставя ми наслаждение, само че аз си предпочитам. Правя го, когато мога и желая да разясня и проучвам.

- Идеално е, че започваш да клониш в треньорската специалност, тъй като за 100 години български футбол сме имали огромни играчи с влиятелни награди, само че още чакаме роден треньор да се осъществя в някое от топ 5 на първенствата…

- Да, уповавам се скоро да има един български треньор в тези шампионати. Може да съм аз, може да е някой различен. Надявам се да съм аз. Имам огромно предпочитание, само че сме видели, че не са доста огромните футболисти, които са станали и огромни треньори. Не се заблуждавам. Тенденциите във футбола се трансформират непрекъснато. Следя, виждам, изучавам се, което е напълно обикновено. Ако не опитвам, няма да знам дали ставам или не ставам.

- Кога взе решението да не опитваш рестарт на кариерата и мъчно ли го взе?

- Може би докторите ме принудиха да го разглася, тъй като лекуването, през което трябваше да мина беше доста дълго и мъчно. Доста хора след такива лекувания на моята възраст не са се завръщали в спорт, който е с необикновено тежки натоварвания и стрес. Лекарите ме принудиха с думите си какъв брой дълго ще бъде лекуването. Но аз в никакъв случай не съм желал да завършвам. Все отново живеех с футбола. Пътувах за националния отбор…

- Да, два пъти минаваше океана, с цел да дойдеш за мач на представителния отбор.

- Пътувах за мача без даже да се замисля. Това беше моят живот. Ставах и лягах с футбола. Чувството, че съм професионален футболист и мога да веселя хората на терена беше необикновено за мен. Трудно бе да разглася края на кариерата. Имах един дребен късмет да се върна още веднъж във футбола, само че не ми беше даден. Положих доста старания. Успях да смъква много килограми с доста труд и диети, само че не можах да се завърна. Заболя ме доста, тъй като мисля, че в случай че ми беше даден още месец или два, което в моя случай не знам за какво не се случи, щеше да е друго. Но от време на време нещата в живота не се получават, както желаеме.

- Остана ли горчиво възприятие към Роберто Ди Матео, който тогава бе управител на Астън Вила? Той не ти даде шанс…

- Не мога да го обвинявам, само че в мен остана горчиво възприятие. Ди Матео е взел това решение, само че можеше и да е някой различен. Просто мисля, че можеше да се подходи доста по-деликатно в тази обстановка. Все отново преборих рака, прекосих през доста сложен интервал на лекуване и съумях да се завърна. Не приказвам за качества, а да си върна мускулатурата и фитнеса. Нямах никакви финансови искания към Вила. Просто желаех да се завърна като футболист. Може би от време на време, когато се предлагаш без пари, не става. Може би трябваше да желая нещо. (смее се) Не стана. Положих доста старания. Важното бе, че не пропуснах нито една секунда от подготвителния развой в цялата подготовка. Имаше двуразови и триразови тренировки при температура от 40 градуса в Австрия. В стаята ми нямаше климатик, потях се 24 часа. Но беше необикновено премеждие. Приемах всичко с усмивка – всяка тежка подготовка, всеки миг, тъй като към момента имах шанса да пребивавам. Момчетата се учудваха, тъй като тренировките бяха доста тежки на такива температури, само че бях благополучен, че още веднъж мога да играя футбол и да съм на терена. Явно това не го схванаха. Заболя ме в действителност доста, само че както споделих – в живота не всичко се получава по този начин, както желаеме.

- До кой лиценз се придвижи в треньорските курсове и имаш ли проект на деяние на „ Мистър треньор “?

- Да, имам проект на деяние. За мен е доста значимо. Вече взех „ А “ лиценза. Следващият, който е и финален, е „ Про “ лиценз. Започвам го след шест месеца. Когато вземеш „ Б “ и „ А “ лиценза би трябвало да направиш избрани часове в някой клуб, с цел да преминеш. Имаш изпити, моите минаха доста добре. Показах нещо по-различно. Но в треньорската кариера нещата са много по-различни – работиш с доста характери, с президенти. Имам моя тактика, само че много хора ми споделиха, че тактиката се трансформира доста бързо, когато навлезеш в същинския футбол, а освен да го гледаш в профил. Готов съм, само че за мен е най-важно да образувам екип. Водя диалози с доста хора – и с по-млади, и с опитни. Мисля, че би трябвало да има умел треньор до мен. Все отново аз съм млад. Това, че в профил разбираме футбола, не значи, че можем да го практикуваме, както би трябвало. Спрял съм се на няколко индивида. Екипът би трябвало да има същите визии и мислене като теб. Това е доста мъчно, само че към този момент опипвам нещата.

- Всички споделят, че си потвърдено „ самоуверено сърце “. Но има едно тестване, което би трябвало да преминеш, с цел да се докажеш в тази тенденция – да поемеш български тим. Това може ли да се случи?

- Защо не? В момента нямам тази концепция, само че ще се веселя. Коментирал съм го също със фамилията ми. Треньорската кариера е непредвидима, не знаеш къде можеш да започнеш. Но сега това не е на дневен ред. Все отново фамилията ми е устроено в Англия. Повечето неща минават в чужбина. Засега не е фикс-идея, само че за какво не?

- Не желаеме да те лишаваме от следобедния чай в 17 часа...

- Да, и от следобедния сън. (смее се)

- Знаем, че гледаш мачове от нашето състезание. Отлепяме ли ютията, както преди време споделяше Любо Пенев или дълбаем дъното?

- Имам напълно друго мнение. Мисля, че ние българите сме малко към двете крайности – или възхваляваме, или закопаваме някой. Стават доста хубави мачове, имаме доста положителни и надарени млади футболисти. Може би би трябвало да работят малко по-здраво и по-усърдно. Вижда се, че отстъпваме физически. Идват доста задгранични фитнес треньори. Специалистите се пробват да сравнят часовниците си с сътрудниците си по света. Леко напредваме. Надявам се, че националният тим ще усъвършенства играта си, тъй като всички желаеме това. Трябва да се даде време на Петър Хубчев, тъй като видяхме, че честата промяна на треньори не води до нищо хубаво. Но продължаваме да го вършим и не знам за какво и какво чакаме. За селекцията – би трябвало да се дава повече късмет на по-младите футболисти, даже и да не са подготвени. Ще пристигна денят, когато ще бъдат подготвени, само че без късмет, няма по какъв начин да стане. Как знаеш, че някой не е подготвен, когато не е получил опция? На мен по този начин ми беше даден късмет. Може би и аз не бях подготвен, само че имаше треньори, които бяха търпеливи към мен. И Димитър Пенев, и Стойчо Младенов, и Димитър Димитров – много треньори, които бяха търпеливи и с мен, и с Мартин, Бербатов, Христо Йовов, Илиян Стоянов. Те бяха търпеливи към нас, дадоха ни късмет и ни защитаваха, само че сега това не го виждам и е разочароващо.

- Всички тези имена, които загатна, се потвърдиха в чужбина. Сега нямаме нито един футболист, който играе в топ шампионатите на Европа.

- Така е, не го отхвърлям. Но това не значи, че би трябвало да се спре да се работи, да се дава късмет и да бъдем търпеливи да изградим футболистите си в България. Ето, давам образец – излезе вест, че Димитър Бербатов, който е добър другар и имам огромен почит към него, има късмет да играе в България. Това щеше да е огромна реклама за всички нас. Това име още веднъж да е тук, да притегли вниманието към българския футбол. А ние какво направихме? За това, че щял да избере Берое, незабавно се нахвърлиха към него. Нека някой различен да му предложи, както той сподели в изявление. Виждаме, че други огромни звезди се прибират в страните си и играят. Всички ги одобряват с уважение. Ние какво направихме – изгонихме го. Сега ще върви в Индия. Защо да е в Индия, а не в България?

- Сам върна лентата обратно за младите играчи. Спомняш ли си датата 10 януари 1997 година? Между другото на тази дата тук недоволни жители нападнаха Народното събрание, само че ти си имал други страсти на „ Българска войска “. Сещаш ли се?

- Не, в случай че може да ми припомните.

- Това е първият ти ден в ЦСКА.

- Не съм доста добре с датите. Беше необикновен ден и за мен, и за Мартин Петров. Тогава двамата отидохме в ЦСКА. Беше студено, тренирахме в балона на „ Армията “. Бяха доста имена – Ивайло Андонов, Филип Филипов, Зафиров… И двамата бяхме доста нервни. Помня, че на първата подготовка Марто беше необикновен, а аз единствено се криех – единствено взимах топката и я подавах на два метра. Мартин беше страховит с бързината, с агресивността си. Всички го заобичаха. Но нещата по този начин се получиха, че аз играх първи мач, а Марто стартира по-късно. Но и двамата работехме доста старателно. Осъзнахме какъв късмет ни е даден да сме в тим като ЦСКА. Аз идвах от Монтана, а той от Враца.

- Таланти от Северозапада.

- Да, живеехме дружно, споделяхме всичко. За нас беше началото на една приказка, която не знаехме по какъв начин ще приключи. Но не щеш ли през днешния ден си приказваме за тези дати, които не си припомням, само че е хубаво да се връщам към тези мемоари. - Дойде при Георги Василев, където макар ранната възраст, бе покрай титулярния състав, наложи се обаче при Димитър Пенев. През годините работи, както самичък загатна, със Стойчо Младенов, Димитър Димитров, Христо Стоичков, Станимир Стоилов. Не е ли казусът, че имената в родния футбол не работят в него към сегашния миг, като се изключи Димитров, който пое Лудогорец?

- Тези имена са постигнали доста и е разочароващо, че не са в България. Могат да дадат доста на футбола. Специално Ицо - доста добре знаем самата негова поява какво провокира на всички места по света. Станимир Стоилов сега се оправя необикновено, само че не е в България, тъй като ние постоянно сме недоволни от тези, които се оправят добре. Радвам се, че Херо се завърна. Да се надяваме, че ще покаже това, от което Лудогорец се нуждае и ще донесе доста триумфи. Радвам се, че Домусчиев гласоподава доверие на българин и това е доста хубаво. Надявам се тези хора още веднъж да се завърнат тук и да са част от българския футбол.

- Кое може да ги накара да се завърнат? Трябва да работиш с президенти, които заран са на едно мнение, а вечер – на друго.

- Може би търпението. Ние сме малко нетърпеливи. Очакваме, че когато пристигна Ицо, ще направи всичко необикновено и ще промени безусловно всичко за един момент. Или Мъри Стоилов, или Стойчо Младенов... Мислим, че от през днешния ден за на следващия ден ще трансформират всичко. Трябва самообладание и поддръжка. Не се поддържаме както би трябвало, а търпението е най-важното нещо. Може би през днешния ден в живота търпението се е изчерпало във всяка една сфера – и във футбола, и в бизнеса. Всички желаят бързо да се развиват.

- Как са постигнали англичаните тази класификация във футбола?

- С самообладание, дисциплинираност, почит. Те почитат личното. Когато става дума за трансфер на британски футболист – няма подобен под 20 милиона. Те си държат цената, както и на заплати и прехвърляния. В България, когато би трябвало да платиш за български футболист е по-малко, само че за непознат състезател е доста повече. Това е неверно.

- Имаше тежки моменти в България. Как се минава през загуби 0:8 от Литекс и 0:5 от Левски?

- Много мъчно, изключително когато не обичаш да губиш. Може би в този момент щях да ги приема по доста по-различен метод. Когато бяхме млади, по-опитните футболисти ги одобряваха неприятно, а ние бяхме на по-заден проект. Може би това доста ни защищити. Все отново, когато загубихме с 0:8, в ЦСКА играеха доста огромни футболисти - Милен Петков, Вальо Станчев, Здравко Радев, Бог да го елементарни, Гошо Йорданов – Ламята. Може би тези имена ни защитиха при тези резултати. Но беше по-различно, когато загубихме от Чехия с 0:6. Тогава ние бяхме на напред във времето и осъзнах какво е било на опитните футболисти, когато паднахме с 0:8 от Литекс. Винаги опитните играчи носят кръста и би трябвало да са подготвени да поемат рецензиите при една такава загуба.

- ЦСКА изживя тежки години. Търсили ли са те да помагаш и по какъв начин виждаш обстановката сега?

- Не знам дали би трябвало да го загатвам, само че ме търсиха. Имах диалози, когато Ицо Янев беше отпред на тима. Проведох два диалога с Янев за някакъв пост в ЦСКА, само че не се стигна до нищо повече, тъй като след няколко месеца последва неговото уволняване. Говорил съм и с други български клубове.

- Преминаваме към Селтик – славни времена за теб, само че малко на брой знаят, че в първия месец куфарът ти е бил събран и си бил пред завръщане в България. Игнорирал ли си този миг или още го помниш?

- Разбира се, че го помня. Това беше преломен миг в моята кариера. Беше доста тежко за мен. Спомням си, че когато Марто напусна, всички плачеха на летището. Аз му се смеех, а по-късно му се обадих и го питах за какво всички плачат, в това число и той. Аз бях същият. Тогава осъзнах какъв брой тежко. Заминах самичък без да знам и дума на британски. Летях през Брюксел, кацнах на летището в Глазгоу. Имаше медии, всички чакаха, а аз не приказвам, пътувам самичък. Некомфортна обстановка. Започнах в тим също с доста огромни имена – Любо Моравчик, Марк Видука… Не разбирах нищо, живеех самичък. Първата ми сметка за телефон беше толкоз огромна, че трябваше да я заплащам идващите шест месеца. Бях подготвен да си потегли, не го укривам. Но съумях да го преборя и да продължа. В тези моменти осъзнаваш какво можеш да изгубиш. Осъзнах, че целият труд, който съм положил от момента, когато съм почнал в Монтана и дядо ми ме е водил на стадиона, оправял ми е багажа, прибирал ме е, отново ме е водил на тренировка… Може би тези моменти ме задържаха там. Казах си, че не може всеки един да съумява, а аз да не мога. Стиснах зъби, ходех три пъти дневно на кино единствено и единствено да науча британски, работих във ван за хамбургери, с цел да се науча по какъв начин се поръчва, по какъв начин се връща ресто. Трябваше да го направя и не ме е позор.

- А клубът знаеше ли за това?

- Не, клубът го разбра, когато написах книгата. Тогава те не подхождаха доста добре към футболистите от чужбина. Не се отделяше внимание върху тези неща, само че когато излезе моята книга и подписаха няколко бразилци, осъзнаха грешката си. Назначиха жена, която се справяше доста добре с организацията и обясненията по какъв начин се живее в Англия – налози, сметки, безусловно всичко. Това и досега го има в Селтик и в доста други клубове в Англия, а може би към този момент и по света. Това е доста значимо. Един футболист отива в нова страна, има нова просвета и друг език. Отначало не го осъзнаваха. Мислеха, че когато се заплаща огромна сума пари за някой, той е подготвен, идва и стартира, не му би трябвало време за акомодация.

- Имаше един асистент...

- Да, Брайън. Един от защитата на стадиона. Нашето запознанство беше доста необичайно. На един от мачовете паднах и не можех да обясня какво ми е. Когато тръгнахме, той ме дръпна настрани. С моя негоден британски, започнахме да си приказваме. Той сподели, че на другия ден ще ме вземе от нас и започнахме да учим всеки ден в колата – по какъв начин се споделя на британски рамо, ръка, крак… Цялата анатомия на тялото, с цел да знам по какъв начин да се изразя идващия път. Така стартира нашето другарство.

- Познаваме тази колоритна фигура. Чувате ли се всеки ден?

- Не всеки ден. Животът се промени – аз съм в Англия, а той в Шотландия. Чуваме се и се виждаме. Той има апартамент в България. Когато се прибирам в Шотландия, се виждаме и постоянно е хубаво.

- Селтик е един от международните клубове, има магнетична аура. На какво се дължи това?

- Може би на почитателите. Те основават нещо необикновено. Следват този клуб на всички места, на всяка точка по света. Те са едно семейство. Радвам се, че съм имал опцията да бъда част от него. Всеки един футболист, играл на „ Селтик Парк “ споделя, че това е най-незабравимата атмосфера, необикновено прекарване. Казват го даже огромните Роналдо, Меси и Зидан. Абсолютно всички, които са играли на този стадион. Много е мъчно да се играе там при тази страхотна нажежена атмосфера. Всички желаят да играят там, само че и ги е боязън от този стадион.