Рекордните 1,32 млрд. евро са изпратили българите, работещи в чужбина
Рекордните 1,32 милиарда евро са изпратили българите, работещи в чужбина на роднините си у нас за 2023 година Това демонстрира статистиката на Българската национална банка. Така всеки месец в потреблението са влизали приблизително по над 100 млн. евро извън.
Сравнението с 2022 година демонстрира растеж от 25%, а общата сума е повече от тази преди пандемията, когато работещите на открито изпратиха 1,2 милиарда евро. През 2020 година обаче поради затварянето на стопанските системи те се сринаха до 400 млн. евро, а през 2021-а до символичните 161,5 млн. евро.
Традиционно парите от работещите в чужбина сънародници преди пандемията се движеха към 1 милиард евро на година, което прави под 100 млн. на месец. Тези пари на процедура бяха сравними с директните непознати вложения у нас. За 2023 година обаче
се чака тази наклонност да се обърне, тъй като инвестиците ще надскочат 3,3 милиарда евро
Сумите, пристигнали извън, за всяка от годините действително са по-големи, защото формалната статистика на централната банка обгръща единствено преводи над 2500 евро, и то изпратени през банка, финтех компания или посредством такива за парични преводи.
Не се регистрират парите в брой и преводите под 2500 евро. Според някои специалисти към 25% от влезлите в оборот у нас емигрантски пари не се регистрират, тъй като се носят на ръка.
В географията на преводите от години няма основни промени. По данни на Българска народна банка най-вече пари идват от Германия - към 230 млн. евро. Следват Съединени американски щати (209 млн.), Испания (114 млн.), Англия (109 млн.) и Гърция (71 млн.).
Инфлацията усилва преводите от работещите в чужбина към българските им родственици. От една страна поради нея има растеж в приходите на работещите, от друга, с цел да компенсират по-скъпия живот, хората изпращат по-големи суми на околните си.
Приблизително 2 милиона семейства разчитат на емигрантските пари.
Финансисти пресмятат, че междинните месечни суми за едно семейство се движат сред 500 и 600 лева За 2022 година да вземем за пример са 570 лв., а през предходната година се подвигат на 610.
Тези пари конкурират бързите заеми, като се употребяват главно за заплащане на битови сметки, поправки, разноски за храна. Някои семейства с тях погасяват и вноски по заеми. По данни на централната банка в края на 2023 г.
По данни на централната банка в края на 2023 година бързите заеми към този момент са стигнали 5,524 милиарда лева, като за година са се нараснали с повече от 1 милиарда лева От общата сума на заемите на семействата се падат 3,774 милиарда Необслужваните заеми са 362,7 млн., като те нарастват с 19,8% на годишна база.
Според статистиката на Евростат страните от Източна Европа се измежду най-силно подвластните от емигрантските пари, в случай че те се пресмятат като дял от брутния вътрешен артикул. За България са малко над 2% от Брутният вътрешен продукт, което ни слага на шесто място в Европейски Съюз.
Има обаче страни, в които делът е надалеч по-голям. Рекордьор е Хърватия с над 7% от Брутният вътрешен продукт, а с близко, само че по-високо от нашето равнище са Латвия, Румъния, Люксембург и Белгия. Средно в Европейски Съюз емигрантските пари са 0,8% от Брутният вътрешен продукт.
Сравнението с 2022 година демонстрира растеж от 25%, а общата сума е повече от тази преди пандемията, когато работещите на открито изпратиха 1,2 милиарда евро. През 2020 година обаче поради затварянето на стопанските системи те се сринаха до 400 млн. евро, а през 2021-а до символичните 161,5 млн. евро.
Традиционно парите от работещите в чужбина сънародници преди пандемията се движеха към 1 милиард евро на година, което прави под 100 млн. на месец. Тези пари на процедура бяха сравними с директните непознати вложения у нас. За 2023 година обаче
се чака тази наклонност да се обърне, тъй като инвестиците ще надскочат 3,3 милиарда евро
Сумите, пристигнали извън, за всяка от годините действително са по-големи, защото формалната статистика на централната банка обгръща единствено преводи над 2500 евро, и то изпратени през банка, финтех компания или посредством такива за парични преводи.
Не се регистрират парите в брой и преводите под 2500 евро. Според някои специалисти към 25% от влезлите в оборот у нас емигрантски пари не се регистрират, тъй като се носят на ръка.
В географията на преводите от години няма основни промени. По данни на Българска народна банка най-вече пари идват от Германия - към 230 млн. евро. Следват Съединени американски щати (209 млн.), Испания (114 млн.), Англия (109 млн.) и Гърция (71 млн.).
Инфлацията усилва преводите от работещите в чужбина към българските им родственици. От една страна поради нея има растеж в приходите на работещите, от друга, с цел да компенсират по-скъпия живот, хората изпращат по-големи суми на околните си.
Приблизително 2 милиона семейства разчитат на емигрантските пари.
Финансисти пресмятат, че междинните месечни суми за едно семейство се движат сред 500 и 600 лева За 2022 година да вземем за пример са 570 лв., а през предходната година се подвигат на 610.
Тези пари конкурират бързите заеми, като се употребяват главно за заплащане на битови сметки, поправки, разноски за храна. Някои семейства с тях погасяват и вноски по заеми. По данни на централната банка в края на 2023 г.
По данни на централната банка в края на 2023 година бързите заеми към този момент са стигнали 5,524 милиарда лева, като за година са се нараснали с повече от 1 милиарда лева От общата сума на заемите на семействата се падат 3,774 милиарда Необслужваните заеми са 362,7 млн., като те нарастват с 19,8% на годишна база.
Според статистиката на Евростат страните от Източна Европа се измежду най-силно подвластните от емигрантските пари, в случай че те се пресмятат като дял от брутния вътрешен артикул. За България са малко над 2% от Брутният вътрешен продукт, което ни слага на шесто място в Европейски Съюз.
Има обаче страни, в които делът е надалеч по-голям. Рекордьор е Хърватия с над 7% от Брутният вътрешен продукт, а с близко, само че по-високо от нашето равнище са Латвия, Румъния, Люксембург и Белгия. Средно в Европейски Съюз емигрантските пари са 0,8% от Брутният вътрешен продукт.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ