Промени в Конституцията и съдебна реформа – говорят експертите
Реформа в Конституцията и промяна в службите са два от огромните цели на това ръководещо болшинство в Народното събрание. А през днешния ден Делян Пеевски заприказва и за промяна на Инспектората на Висш съдебен съвет с изминал преди години мандат. Kоментар по всички тези значими тематики – от конституционния специалист доктор Орлин Колев и правния специалист в Института за пазарна стопанска система Иван Брегов.
доктор Орлин Колев:
При всяка интервенция в пълномощията на който и да е от висшите държавни органи би следвало да се пипа доста деликатно, с цел да не се наруши оня баланс, който „ бащите на Конституцията “ са открили при настоящия парламентарен модел.
Президентът има известно касателство в областта на сигурността. И е доста значимо по какъв начин неговите пълномощия ще бъдат доразвити в закона. Сигурността е подчинена на своята подчиненост и конструкция. И всяка една концентрация по начало е добра.
Конституцията урежда два метода за нейното изменение и допълнение. Единият е така наречен „ бърза писта “ – изисква поддръжката на 180 народни представители. Ако пък предлагането получи поддръжка сред 160 и 180 народни представители, тогава следва наново гласоподаване – най-рано след два и най-късно след пет месеца.
Иван Брегов:
В конституционния план, за службите за сигурност не е записано нищо. Тази тематика е уредена на законово равнище и може да бъде предмет на обособена полемика.
Нововъведение е, че президентът не може самоволно да избира кой да бъде длъжностен министър-председател. Това е много дискусионно единствено по себе си, тъй като задачата на конституционната промяна беше да се отвори главата за правосъдната власт. Всички спомагателни тематики реалокират фокуса.
Премахва се и назначението на ръководителите на висшите съдилища и основния прокурор с декрет на президента.
В Конституцията е записано, че България взе участие в построяването и развиването на Европейския съюз и това не може да бъде подложено на подозрение. Това отстрани въпроса може ли да има референдум за участието в Европейски Съюз.
Целия диалог вижте във видеото.
доктор Орлин Колев:
При всяка интервенция в пълномощията на който и да е от висшите държавни органи би следвало да се пипа доста деликатно, с цел да не се наруши оня баланс, който „ бащите на Конституцията “ са открили при настоящия парламентарен модел.
Президентът има известно касателство в областта на сигурността. И е доста значимо по какъв начин неговите пълномощия ще бъдат доразвити в закона. Сигурността е подчинена на своята подчиненост и конструкция. И всяка една концентрация по начало е добра.
Конституцията урежда два метода за нейното изменение и допълнение. Единият е така наречен „ бърза писта “ – изисква поддръжката на 180 народни представители. Ако пък предлагането получи поддръжка сред 160 и 180 народни представители, тогава следва наново гласоподаване – най-рано след два и най-късно след пет месеца.
Иван Брегов:
В конституционния план, за службите за сигурност не е записано нищо. Тази тематика е уредена на законово равнище и може да бъде предмет на обособена полемика.
Нововъведение е, че президентът не може самоволно да избира кой да бъде длъжностен министър-председател. Това е много дискусионно единствено по себе си, тъй като задачата на конституционната промяна беше да се отвори главата за правосъдната власт. Всички спомагателни тематики реалокират фокуса.
Премахва се и назначението на ръководителите на висшите съдилища и основния прокурор с декрет на президента.
В Конституцията е записано, че България взе участие в построяването и развиването на Европейския съюз и това не може да бъде подложено на подозрение. Това отстрани въпроса може ли да има референдум за участието в Европейски Съюз.
Целия диалог вижте във видеото.
Източник: euronewsbulgaria.com
КОМЕНТАРИ