Да гръмнеш или да не гръмнеш престъпника?
Разширяване на параметрите на самоотбраната – това се случи на първо четене с промени в Наказателния кодекс, препоръчани от " Обединени патриоти ".
Коментар на редактора
Промяната, като съвсем всяка смяна в България, въобще не се одобри еднопосочно. Моментално избран кръг медии, отвън този на Пеевски, акцентираха на следното – с новите текстове се ускорява заплахата от неоправдани убийства. И точно поради тази позиция пиша и идващите редове.
На първо място – един закон в никакъв случай не може да бъде идеален. Никога! Това е главен принцип в нормотворчеството. И повода е, че животът е толкоз богат и цветен, че няма по какъв начин да бъде вкаран безусловно и напълно в който и да е закон или кодекс. Затова и всякакви образци на защитаващи тезата по какъв начин не би трябвало въобще да има промени, защото ще тръгне в този момент една върволяк от убийства – да вземем за пример тъй като мъж и жена се скарват през нощта, мъжът излиза сърдит от у дома, дамата го догонва и му лепва пестник и благоверният ѝ не устоя и я прострелва – самозащита е, не вървят. Не вървят, защото незабавно идва взаимен противоположен образец – връщам се у дома с детето от разходка, вътре влезнали двама-трима да тарашат, единият реагира по-бързо от мен, хваща детето и заплашва да го удуши, в случай че гъкна. Никой от неканените посетители няма оръжие, само че пък аз имам револвер и съм си у дома – в този момент в случай че го употребявам, какво ще стане в съда?
Затова във всяка законотворческа активност следва да се проучва какъв принцип се залага. В случая правилото е неприкосновеността на персоналното жилище и личността. По отношение на персоналното жилище, всеки прекален демократ да си намерения по какъв начин е в Съединени американски щати, преди да тръгне да приказва.
По отношение на личността е малко по-различно – уточнението в смяната, че приказваме за неизбежна защита когато ни атакуван нощем е безусловно безумство. Значи в случай че е през деня не може да си употребявам револвера, но нощем може?! Що за логичност е това? И друго - " нападението е от две или повече лица ". Представете си по какъв начин три деца на по 13-14 години пробват да оказват помощ на собствен връстник, който е унизен от мъж на 30 години, ходещ постоянно " да блъска " и поназнайващ това-онова за бойните спортове и оръжията, поради което носи и огнестрелно такова. Неизбежна защита?! Друг образец – жена на 24-25 години чака на автобусна спирка по здрач, сама е, само че носи в себе си оръжие. При нея идва мъж на 35-40 години, с към 10-15 кг по-тежък и 10-15 сантиметра по-висок, който взема решение, че му се желае нещо – дали да ѝ посегне на половата или имуществена цялост. Един на един са – неизбежна защита?!
Идеята за неизбежната защита е доста хубава. Заложените сега параметри за реализирането ѝ – не напълно. Трябва да има ремонти сигурно. Трябва и друго – да не забравяме, че който и да е закон работи единствено тогава, когато има институции, които пазят използването му и го поясняват съответно. И да пожелаваме такива институции!
Коментар на редактора
Промяната, като съвсем всяка смяна в България, въобще не се одобри еднопосочно. Моментално избран кръг медии, отвън този на Пеевски, акцентираха на следното – с новите текстове се ускорява заплахата от неоправдани убийства. И точно поради тази позиция пиша и идващите редове.
На първо място – един закон в никакъв случай не може да бъде идеален. Никога! Това е главен принцип в нормотворчеството. И повода е, че животът е толкоз богат и цветен, че няма по какъв начин да бъде вкаран безусловно и напълно в който и да е закон или кодекс. Затова и всякакви образци на защитаващи тезата по какъв начин не би трябвало въобще да има промени, защото ще тръгне в този момент една върволяк от убийства – да вземем за пример тъй като мъж и жена се скарват през нощта, мъжът излиза сърдит от у дома, дамата го догонва и му лепва пестник и благоверният ѝ не устоя и я прострелва – самозащита е, не вървят. Не вървят, защото незабавно идва взаимен противоположен образец – връщам се у дома с детето от разходка, вътре влезнали двама-трима да тарашат, единият реагира по-бързо от мен, хваща детето и заплашва да го удуши, в случай че гъкна. Никой от неканените посетители няма оръжие, само че пък аз имам револвер и съм си у дома – в този момент в случай че го употребявам, какво ще стане в съда?
Затова във всяка законотворческа активност следва да се проучва какъв принцип се залага. В случая правилото е неприкосновеността на персоналното жилище и личността. По отношение на персоналното жилище, всеки прекален демократ да си намерения по какъв начин е в Съединени американски щати, преди да тръгне да приказва.
По отношение на личността е малко по-различно – уточнението в смяната, че приказваме за неизбежна защита когато ни атакуван нощем е безусловно безумство. Значи в случай че е през деня не може да си употребявам револвера, но нощем може?! Що за логичност е това? И друго - " нападението е от две или повече лица ". Представете си по какъв начин три деца на по 13-14 години пробват да оказват помощ на собствен връстник, който е унизен от мъж на 30 години, ходещ постоянно " да блъска " и поназнайващ това-онова за бойните спортове и оръжията, поради което носи и огнестрелно такова. Неизбежна защита?! Друг образец – жена на 24-25 години чака на автобусна спирка по здрач, сама е, само че носи в себе си оръжие. При нея идва мъж на 35-40 години, с към 10-15 кг по-тежък и 10-15 сантиметра по-висок, който взема решение, че му се желае нещо – дали да ѝ посегне на половата или имуществена цялост. Един на един са – неизбежна защита?!
Идеята за неизбежната защита е доста хубава. Заложените сега параметри за реализирането ѝ – не напълно. Трябва да има ремонти сигурно. Трябва и друго – да не забравяме, че който и да е закон работи единствено тогава, когато има институции, които пазят използването му и го поясняват съответно. И да пожелаваме такива институции!
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ