Д-р Иван Чомаков: Пловдивският панаир се превърна в битпазар
Разрухата на Пловдивския панаир стартира още от началото на тези 30 година, в които започнаха измененията със забавянето на българската стопанска система, на българската промишленост. Загубата на пазари на България в Европейски Съюз и отвън него. Може би си спомняте доста добре какво представляваше Пловдивският панаир преди 10 ноември, като стартираме от Американската и стигнем до Руската палата, 4 покои, свързани с българската стопанска система и българското селско стопанство.
След това Пловдивският панаир се трансформира в едно леговище на партийни ползи, без значение коя партия идваше на власт, там бяха освобождавани и назначавани хора от съответната партия, която беше на власт. И по този начин последователно се трансформира в един битпазар. В България нямаше експерти, които да ръководят такава благосъстоятелност, с такива мащаби. Това сподели в утринния блок " Добро утро, България “ на Радио " Фокус " доктор Иван Чомаков, кмет на Пловдив в интервала 1999 до 2007 година
" Може би концепцията като начало беше добра. Беше основано сдружението " Пълдин Туринвест “, в който влизаха частните капитали на господин Гергов и благосъстоятелност на Община Пловдив. Това бяха парцели, към които нямаше никакъв интерес. И с решение на Общинския съвет беше основано това сдружение за възобновяване и поддържане на тези парцели. По-късно обаче с това сдружение участваше в преструктуриране на капитала на Пловдивския интернационален панаир “, добави Чомаков.
Според доктор Чомаков много вложения са се създали след основаването на тази връзка сред Пловдивския панаир и " Пълдин Туринвест “, само че за жалост не и в мениджмънта, което е едно от най-сложните неща.
Отказах да съм шеф на Пловдивския панаир, тъй като всеки човек тежи на мястото си със знанията и образованието, което има, добави Чомаков. " Аз съм давал съвет примерно да се направи един интернационален конкурс за ръководство на Панаира. Първият опит да бъде приватизиран Панаирът беше изработен по времето на Национална движение „Симеон Втори". Тук би трябвало да загатна името на господин Гиньо Ганев, който пристигна и ни предизвести, тъй като Панаирът беше квалифициран за приватизация. В тези диалози тогава и на конференции, моята концепция беше да се направи подобен конкурс за външен мениджмънт с хора, които познават особеностите на ръководство на такива структури, даже посетихме град Лайпциг, който е побратимен град на Пловдив, посетихме техния нов панаир, само че за жалост моят мандат изтече и тези връзки, сякаш не бяха продължени. “
2006 година облагата на Панаира беше към 6 милиона лв. единствено от Есенния интернационален панаир, само че с измененията в ръководството на страната, ние не бяхме готови да управляваме такива структури в условия на пазарна стопанска система и частна благосъстоятелност, изясни доктор Чомаков. " Мисля, че и в този момент няма готови такива фрагменти “.
Въпрос на предпочитание и на схващане е, и на това какъв брой се чувстваш пловдивчанин, с цел да запазиш нещо, което е емблема на град Пловдив. И на България, несъмнено, това е национална горделивост, в умозаключение сподели доктор Чомаков.
След това Пловдивският панаир се трансформира в едно леговище на партийни ползи, без значение коя партия идваше на власт, там бяха освобождавани и назначавани хора от съответната партия, която беше на власт. И по този начин последователно се трансформира в един битпазар. В България нямаше експерти, които да ръководят такава благосъстоятелност, с такива мащаби. Това сподели в утринния блок " Добро утро, България “ на Радио " Фокус " доктор Иван Чомаков, кмет на Пловдив в интервала 1999 до 2007 година
" Може би концепцията като начало беше добра. Беше основано сдружението " Пълдин Туринвест “, в който влизаха частните капитали на господин Гергов и благосъстоятелност на Община Пловдив. Това бяха парцели, към които нямаше никакъв интерес. И с решение на Общинския съвет беше основано това сдружение за възобновяване и поддържане на тези парцели. По-късно обаче с това сдружение участваше в преструктуриране на капитала на Пловдивския интернационален панаир “, добави Чомаков.
Според доктор Чомаков много вложения са се създали след основаването на тази връзка сред Пловдивския панаир и " Пълдин Туринвест “, само че за жалост не и в мениджмънта, което е едно от най-сложните неща.
Отказах да съм шеф на Пловдивския панаир, тъй като всеки човек тежи на мястото си със знанията и образованието, което има, добави Чомаков. " Аз съм давал съвет примерно да се направи един интернационален конкурс за ръководство на Панаира. Първият опит да бъде приватизиран Панаирът беше изработен по времето на Национална движение „Симеон Втори". Тук би трябвало да загатна името на господин Гиньо Ганев, който пристигна и ни предизвести, тъй като Панаирът беше квалифициран за приватизация. В тези диалози тогава и на конференции, моята концепция беше да се направи подобен конкурс за външен мениджмънт с хора, които познават особеностите на ръководство на такива структури, даже посетихме град Лайпциг, който е побратимен град на Пловдив, посетихме техния нов панаир, само че за жалост моят мандат изтече и тези връзки, сякаш не бяха продължени. “
2006 година облагата на Панаира беше към 6 милиона лв. единствено от Есенния интернационален панаир, само че с измененията в ръководството на страната, ние не бяхме готови да управляваме такива структури в условия на пазарна стопанска система и частна благосъстоятелност, изясни доктор Чомаков. " Мисля, че и в този момент няма готови такива фрагменти “.
Въпрос на предпочитание и на схващане е, и на това какъв брой се чувстваш пловдивчанин, с цел да запазиш нещо, което е емблема на град Пловдив. И на България, несъмнено, това е национална горделивост, в умозаключение сподели доктор Чомаков.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ