Това е най-високият град в България, откъде идва името му
Разположен на 1358 метра надморска височина Доспат е най-високият град в България.
Откъде идва името му?
В европейски карти от XVIII и XIX век Родопите са маркирани като Despoto dagh, Dospada Jailasi, Dozpat Jaïlassi. Според „ Българския етимологичен речник “ името е производно от деспот с о вместо е – или под въздействие на вокалната естетика в турския език или евентуално от дêспат. Вероятно е по името на деспот Алексий Слав, владял Западните Родопи при започване на XIII век. Сравнимо е и засвидетелстваното име на Родопите Славееви гори.
Има и теории, че името на града произлиза от името на гръцкото село Доксат. През османско време се среща като „ Янъкли “ и „ Хамидие “. В други османски документи се среща и под името Доспод. Французинът доктор Ами Буе, посетил Балканите в интервала 1836 – 1838, го загатва под името Доспада-Хан.
В непосредствена непосредственост до града се намира язовир Доспат. Релефът е планински мощно кръстосан, пролетта настава късно, лятото е ветровито, а есента топла. Вследствие на беломорското въздействие по поречието на река Доспатска зимата е мека, само че се задържа сняг.
През 1895 година Доспат е опожарен, по време на т. нар. Четническа акция на Македонския комитет.[9] По време на Балканската война войниците от 9-и Пловдивски пехотен полк са изклали 40 ратаи, които служели на локален чифликчия. Ратаите били заровени в всеобщ гроб в местността „ Ратайско гробе “.
В документ от основното мюфтийство в Истанбул, изброяващ вакъфите в Княжество България, допринасяли в изгода на ислямските религиозни, просветителни и благотворителни институции в интервала 16 век – 1920 година, формиран в интервала от 15.09.1920 до 03.09.1921 година, като вакъфско село се загатва и Доспат (Dospat).
Има данни, съгласно които в предишното в Доспат са живели турци, работещи в административния уред или бойци във боен гарнизон в или край селото.[12] След Руско-турската война (1877-1878) град Татар Пазарджик, към чиято кааза спадат Доспат и близките села, попада в Източна Румелия, заради което Доспат минава към Неврокопската каза, където остава до 1912 година, а след 1912 година става община в Пашмаклийска околия.
След покръстването от края на 1912 година и експлоадирането на Междусъюзническата война през 1913 година в Доспат е проведена чета, която да противодейства на другите хайдушки дружини. Така Доспат дава своя принос към въстанието, родило т.нар. Гюмюрджинска република. Доспатската чета работи дружно с четите от селата Ваклиново, Любча, Вълкосел и Кочан. Тези чети се състояли от по 30, 50 или 60 души. В нощта на 26 против 27 септември 1913 година те правят нахлуване против заставата на граничната стража в село Чавдар. Освен това свещеникът и секретар-бирникът в селото са били убити.
Според данните от преброяванията през годините 1926, 1934, 1946, 1956 и 1965, популацията на Доспат е било надлежно 932, 1026, 1394, 1884 и 2421 души.
При прокарването на Възродителния процес властите избират да сменят имената на първо време на жителите на Барутин, защото доспатчани били по-фанатизирани. След потушаването на пристрастеностите в Барутин популацията на Доспат е изплашено и по тази причина не се стига до съществени произшествия. Операцията е ръководена от офицерите Зафиров и Касапов от Министерство на вътрешните работи в Девин.
Селото е оповестено за град с Указ 1942 на Държавния съвет на НРБ от 4 септември 1974 г.
Откъде идва името му?
В европейски карти от XVIII и XIX век Родопите са маркирани като Despoto dagh, Dospada Jailasi, Dozpat Jaïlassi. Според „ Българския етимологичен речник “ името е производно от деспот с о вместо е – или под въздействие на вокалната естетика в турския език или евентуално от дêспат. Вероятно е по името на деспот Алексий Слав, владял Западните Родопи при започване на XIII век. Сравнимо е и засвидетелстваното име на Родопите Славееви гори.
Има и теории, че името на града произлиза от името на гръцкото село Доксат. През османско време се среща като „ Янъкли “ и „ Хамидие “. В други османски документи се среща и под името Доспод. Французинът доктор Ами Буе, посетил Балканите в интервала 1836 – 1838, го загатва под името Доспада-Хан.
В непосредствена непосредственост до града се намира язовир Доспат. Релефът е планински мощно кръстосан, пролетта настава късно, лятото е ветровито, а есента топла. Вследствие на беломорското въздействие по поречието на река Доспатска зимата е мека, само че се задържа сняг.
През 1895 година Доспат е опожарен, по време на т. нар. Четническа акция на Македонския комитет.[9] По време на Балканската война войниците от 9-и Пловдивски пехотен полк са изклали 40 ратаи, които служели на локален чифликчия. Ратаите били заровени в всеобщ гроб в местността „ Ратайско гробе “.
В документ от основното мюфтийство в Истанбул, изброяващ вакъфите в Княжество България, допринасяли в изгода на ислямските религиозни, просветителни и благотворителни институции в интервала 16 век – 1920 година, формиран в интервала от 15.09.1920 до 03.09.1921 година, като вакъфско село се загатва и Доспат (Dospat).
Има данни, съгласно които в предишното в Доспат са живели турци, работещи в административния уред или бойци във боен гарнизон в или край селото.[12] След Руско-турската война (1877-1878) град Татар Пазарджик, към чиято кааза спадат Доспат и близките села, попада в Източна Румелия, заради което Доспат минава към Неврокопската каза, където остава до 1912 година, а след 1912 година става община в Пашмаклийска околия.
След покръстването от края на 1912 година и експлоадирането на Междусъюзническата война през 1913 година в Доспат е проведена чета, която да противодейства на другите хайдушки дружини. Така Доспат дава своя принос към въстанието, родило т.нар. Гюмюрджинска република. Доспатската чета работи дружно с четите от селата Ваклиново, Любча, Вълкосел и Кочан. Тези чети се състояли от по 30, 50 или 60 души. В нощта на 26 против 27 септември 1913 година те правят нахлуване против заставата на граничната стража в село Чавдар. Освен това свещеникът и секретар-бирникът в селото са били убити.
Според данните от преброяванията през годините 1926, 1934, 1946, 1956 и 1965, популацията на Доспат е било надлежно 932, 1026, 1394, 1884 и 2421 души.
При прокарването на Възродителния процес властите избират да сменят имената на първо време на жителите на Барутин, защото доспатчани били по-фанатизирани. След потушаването на пристрастеностите в Барутин популацията на Доспат е изплашено и по тази причина не се стига до съществени произшествия. Операцията е ръководена от офицерите Зафиров и Касапов от Министерство на вътрешните работи в Девин.
Селото е оповестено за град с Указ 1942 на Държавния съвет на НРБ от 4 септември 1974 г.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ