Рядко се случва: Нека и американците се научат на нещо от българите
Разпасаните мъже в Капитолия против мирните хора на жълтите павета в София - място за съпоставяне няма. Да вземат и американците да се научат на нещо от българите, написа проф. Ивайло Дичев в коментар за.
Два митинга: в дребна, бедна България и в международната суперсила Америка. И двата бяха стимулирани от съмнение към институциите, и двата стигнаха до гражданско непокорство и конфликти с полицията. Но в случай че първият беше признат по света и даже от локалните си съперници като пробуждане на гражданското общество, вторият еднопосочно бе избран като срам, като злополука на демокрацията.
Въпросът за легитимността на гражданската опозиция е сложен. В демократичните общества всеки има право на митинг, само че има и освен това - от властта се чака в избрана степен да толерира и прекрачването на законите. Една тирания може напълно легално да те арестува, тъй като примерно скандираш някакви лозунги и по този метод пречиш на следобедния сън на съгражданите си.
![Тръмп и администрацията му: Насилието в Капитолия беше ужасяващо]( "Тръмп и администрацията му: Насилието в Капитолия беше ужасяващо")
Тръмп и администрацията му: Насилието в Капитолия беше ужасяващо
Доналд Тръмп осъжда " по най-категоричния вероятен метод " насилието, проявено от поддържниците му, които щурмуваха американския Капитоли...
Българските митинги блокираха пътища, счупиха по някой прозорец, думкаха по коли, а някои - може би провокатори - се посбиха с полицията. Но същинското принуждение беше овладяно. Във Вашингтон се случи нещо, което накара коментаторите да повтарят стотици пъти фразата „ в никакъв случай не съм виждал такова нещо “. Загинаха петима индивида, обезвредени бяха две самоделни бомби, тълпата принуди депутатите да се крият под седалките, вицепрезидентът беше отведен в бункер, а процедурата по избора беше спряна. С една дума: нанесен беше удар в самото сърце на институциите. Ако би трябвало да съпоставяме това, което се случи във Вашингтон, то наподобява на щурма на Партийния дом от началото на демокрацията - едно поругаване на „ храма “, типично за фрустрирани от дълги години на тирания общества.
Спомняте си и какъв брой тайни теории провокира тогава оня взлом: доста хора са уверени, че го провежда самата комунистическа партия от вътрешната страна, с цел да се отърве посредством пожара от архивите си. Подобни съмнения изникнаха в този момент и в Америка: по какъв начин по този начин най-мощната военна мощ не съумя да опази центъра на властта си? Защо при митингите на " Black lives matter " Капитолият беше обкръжен с въоръжени до зъби гвардейци, а в този момент там единствено щатните охранители на постройката няколко часа се мъчеха да удържат тълпата? Дали пък цялата работа не беше проведена от самия Тръмп, с цел да спре избора и да вкара изключително състояние?
Сравнението с нашата 1990 ме връща към онази дива нощ, когато из улиците на София тичаха хора, нарамили плячкосани компютри и факсове. Кадрите от Капитолия бяха по различен метод удивителни: революционери-тръмпианци се разхождаха сред скулптури и картини, развяваха флагове на Конфедерацията и качваха крайници по бюрата на депутатите, като от самото начало не спираха да се снимат с мобилните си телефони - малко като екскурзианти, вкусващи екзотични преживявания. И в случай че нашите мародери преди време не бяха хванати, уповавам се тези фотоси, споделени в обществените мрежи, да подкрепят американската полиция.
Протестите наподобяват законни, когато стъпват върху някакви полезности. Две трети от българите подкрепяха летните митинги у нас. За Америка още нямам числа, само че наподобява, че множеството хора там са възмутени, унизени, отвратени. Защо е по този начин ли? Нашите избухнаха поради произвол на прокуратурата, а главното им искане беше върховенството на правото и, прочее, таман по тази причина уредниците им толкоз внимаваха да не прекрачат оттатък допустимото. Обратно, тръмпианският взлом пристигна откакто десетки съдилища отхвърлиха като неоснователни оспорванията на изборния резултат - и най-после изгубилият Тръмп прикани към дейности. Затова думата „ цивилен митинг “ май не подхожда за това, което се случи - избират да го назовават протест, протест за власт на тълпата.
![Тръмп е отговорен за събитията в Капитолия, считат гласоподаватели]( "Тръмп е отговорен за събитията в Капитолия, считат гласоподаватели")
Тръмп е отговорен за събитията в Капитолия, считат гласоподаватели
Повече от 60% от гласоподавателите считат, че актуалният президент на Съединени американски щати Доналд Тръмп е най-малко отчасти виновен за събитията, довели до нах...
И въпреки всичко: кой споделя дали митингът е за полезности или за едната власт? Според нашите управници, в България всичко си е наред и единственото, което желаят Триото, Манолова, Иванов, Трифонов, е власт. Тръмп пък подкокоросва своите последователи (които му имат вяра като религиозна фракция на своя гуру), че изборите са откраднати, а законите - погазени. Всеки е прав за себе си, по този начин ли?
За да има народна власт, обществата би трябвало да удържат една трета, неутрална позиция, която да отсъжда къде е истината. Медийната радикализация прави това все по-трудно през днешния ден. И въпреки всичко в Америка се откриха хора, които да предпочетат страната пред партията си - като стартираме от вицепрезидента Пенс, който отхвърли да взе участие в заговора по анулация на избора, като минем през съдиите, генералите, някогашните президенти от двете партии и стигнем до доста републикански депутати, които взеха решение да жертват бъдещата си кариера в партията на Тръмп, с цел да изпълнят дълга си към конституцията. Дали в България има такава трета, самостоятелна позиция - в това малко се колебая. Не единствено тъй като интелигенцията ни по традиция е подвластна от трохите, които ѝ подмята властта, само че и тъй като тук просто си нямаме доверие, за каквото и да става дума. „ Всинца са маскари “ при нас важи освен за управниците, както е мислил Бая ви Ганьо, само че и за публицисти, анализатори, социолози, съдии, деятели.
За да будят състрадание, протестиращите в нашия медиен свят никога не трябва да са застрашителни. Силен би трябвало да е законът, за който се борят, не мускулите им. Разпасаните простаци в Капитолия нанесоха доста тежък удар върху престижа на Републиканската партия, която сякаш бяха пристигнали да пазят. Обратно, фамилиите с деца, излезли на жълтите павета в София, интелигентните младежи от чужбина, пристигнали да се борят за една друга България, пък и няколкото пребити момчета от полицията - всички те зададоха символните основи на гражданската опозиция за години напред. Не че и тук нямаше изкушения за взлом, за добиване на депутатите за косите, само че за благополучие ги удържаха.
Демокрация - това значи спокойно предаване на властта. Според учението на Ганди, съпротивата против неправдите почива върху „ сатяграха “: спокойно, само че настойчиво да се държиш за истината. Това незабелязано се е трансформирало в норма за актуалния свят. Гражданските митинги - неизменен детайл на демократичния ред - съумяват точно с помощта на неагресивното деяние. Мирно, само че настойчиво. Видяхме го при новата българска народна власт, само че не при остарялата американска. Да вземат и те да се научат на нещо от нас.
Два митинга: в дребна, бедна България и в международната суперсила Америка. И двата бяха стимулирани от съмнение към институциите, и двата стигнаха до гражданско непокорство и конфликти с полицията. Но в случай че първият беше признат по света и даже от локалните си съперници като пробуждане на гражданското общество, вторият еднопосочно бе избран като срам, като злополука на демокрацията.
Въпросът за легитимността на гражданската опозиция е сложен. В демократичните общества всеки има право на митинг, само че има и освен това - от властта се чака в избрана степен да толерира и прекрачването на законите. Една тирания може напълно легално да те арестува, тъй като примерно скандираш някакви лозунги и по този метод пречиш на следобедния сън на съгражданите си.
Доналд Тръмп осъжда " по най-категоричния вероятен метод " насилието, проявено от поддържниците му, които щурмуваха американския Капитоли...
Българските митинги блокираха пътища, счупиха по някой прозорец, думкаха по коли, а някои - може би провокатори - се посбиха с полицията. Но същинското принуждение беше овладяно. Във Вашингтон се случи нещо, което накара коментаторите да повтарят стотици пъти фразата „ в никакъв случай не съм виждал такова нещо “. Загинаха петима индивида, обезвредени бяха две самоделни бомби, тълпата принуди депутатите да се крият под седалките, вицепрезидентът беше отведен в бункер, а процедурата по избора беше спряна. С една дума: нанесен беше удар в самото сърце на институциите. Ако би трябвало да съпоставяме това, което се случи във Вашингтон, то наподобява на щурма на Партийния дом от началото на демокрацията - едно поругаване на „ храма “, типично за фрустрирани от дълги години на тирания общества.
Спомняте си и какъв брой тайни теории провокира тогава оня взлом: доста хора са уверени, че го провежда самата комунистическа партия от вътрешната страна, с цел да се отърве посредством пожара от архивите си. Подобни съмнения изникнаха в този момент и в Америка: по какъв начин по този начин най-мощната военна мощ не съумя да опази центъра на властта си? Защо при митингите на " Black lives matter " Капитолият беше обкръжен с въоръжени до зъби гвардейци, а в този момент там единствено щатните охранители на постройката няколко часа се мъчеха да удържат тълпата? Дали пък цялата работа не беше проведена от самия Тръмп, с цел да спре избора и да вкара изключително състояние?
Сравнението с нашата 1990 ме връща към онази дива нощ, когато из улиците на София тичаха хора, нарамили плячкосани компютри и факсове. Кадрите от Капитолия бяха по различен метод удивителни: революционери-тръмпианци се разхождаха сред скулптури и картини, развяваха флагове на Конфедерацията и качваха крайници по бюрата на депутатите, като от самото начало не спираха да се снимат с мобилните си телефони - малко като екскурзианти, вкусващи екзотични преживявания. И в случай че нашите мародери преди време не бяха хванати, уповавам се тези фотоси, споделени в обществените мрежи, да подкрепят американската полиция.
Протестите наподобяват законни, когато стъпват върху някакви полезности. Две трети от българите подкрепяха летните митинги у нас. За Америка още нямам числа, само че наподобява, че множеството хора там са възмутени, унизени, отвратени. Защо е по този начин ли? Нашите избухнаха поради произвол на прокуратурата, а главното им искане беше върховенството на правото и, прочее, таман по тази причина уредниците им толкоз внимаваха да не прекрачат оттатък допустимото. Обратно, тръмпианският взлом пристигна откакто десетки съдилища отхвърлиха като неоснователни оспорванията на изборния резултат - и най-после изгубилият Тръмп прикани към дейности. Затова думата „ цивилен митинг “ май не подхожда за това, което се случи - избират да го назовават протест, протест за власт на тълпата.
Повече от 60% от гласоподавателите считат, че актуалният президент на Съединени американски щати Доналд Тръмп е най-малко отчасти виновен за събитията, довели до нах...
И въпреки всичко: кой споделя дали митингът е за полезности или за едната власт? Според нашите управници, в България всичко си е наред и единственото, което желаят Триото, Манолова, Иванов, Трифонов, е власт. Тръмп пък подкокоросва своите последователи (които му имат вяра като религиозна фракция на своя гуру), че изборите са откраднати, а законите - погазени. Всеки е прав за себе си, по този начин ли?
За да има народна власт, обществата би трябвало да удържат една трета, неутрална позиция, която да отсъжда къде е истината. Медийната радикализация прави това все по-трудно през днешния ден. И въпреки всичко в Америка се откриха хора, които да предпочетат страната пред партията си - като стартираме от вицепрезидента Пенс, който отхвърли да взе участие в заговора по анулация на избора, като минем през съдиите, генералите, някогашните президенти от двете партии и стигнем до доста републикански депутати, които взеха решение да жертват бъдещата си кариера в партията на Тръмп, с цел да изпълнят дълга си към конституцията. Дали в България има такава трета, самостоятелна позиция - в това малко се колебая. Не единствено тъй като интелигенцията ни по традиция е подвластна от трохите, които ѝ подмята властта, само че и тъй като тук просто си нямаме доверие, за каквото и да става дума. „ Всинца са маскари “ при нас важи освен за управниците, както е мислил Бая ви Ганьо, само че и за публицисти, анализатори, социолози, съдии, деятели.
За да будят състрадание, протестиращите в нашия медиен свят никога не трябва да са застрашителни. Силен би трябвало да е законът, за който се борят, не мускулите им. Разпасаните простаци в Капитолия нанесоха доста тежък удар върху престижа на Републиканската партия, която сякаш бяха пристигнали да пазят. Обратно, фамилиите с деца, излезли на жълтите павета в София, интелигентните младежи от чужбина, пристигнали да се борят за една друга България, пък и няколкото пребити момчета от полицията - всички те зададоха символните основи на гражданската опозиция за години напред. Не че и тук нямаше изкушения за взлом, за добиване на депутатите за косите, само че за благополучие ги удържаха.
Демокрация - това значи спокойно предаване на властта. Според учението на Ганди, съпротивата против неправдите почива върху „ сатяграха “: спокойно, само че настойчиво да се държиш за истината. Това незабелязано се е трансформирало в норма за актуалния свят. Гражданските митинги - неизменен детайл на демократичния ред - съумяват точно с помощта на неагресивното деяние. Мирно, само че настойчиво. Видяхме го при новата българска народна власт, само че не при остарялата американска. Да вземат и те да се научат на нещо от нас.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ