Съботно упражнение по размисъл
Размишляваме с мозъка си, а мозъкът е значимо свойство на душата. Тъй че, в случай че някаква част от нас е ангажирана в деня за размисъл преди изборите, то това е душата – с душа избираме, с душа размишляваме и с душа гласуваме.
В последните дни научихме, че сред половин и един милион българи са подготвени да продадат гласа си. Значи ли това, че са подготвени да продадат душата си? Или хората, подготвени да продадат душата си, са доста повече?
При предстоящата изборна интензивност излиза, че близо 1/3 от демократичните жители, добруващи под крилото на всеобщото изборно право, биха дали своят вот против възнаграждение, без да се интересуват от партии и мажоритарни претенденти, от политики и стратегии, от полезности и идеология, от морал и правдивост. Четох някъде, че търговията с гласове се е появила безусловно часове, откакто са се появили и самите избори. И то евентуално още през цялото време е била в сходни размери. За какво ли ще размишляват тези демократични жители в деня за размисъл? Вероятно за каквото и през всеки различен ден – за нищо. Със сигурност няма да размишляват за това, че ще пратят във властта хора, които ще пазят всевъзможни други ползи с изключение на техните. Няма да размишляват и върху това, че когато животът им стане по-окаян, отговорен ще е продаденият им избор. Е, в случай че стане напълно нетърпимо, постоянно могат да излязат на митинг, по опция още веднъж против възнаграждение. Повечето хора не са такива, за каквито ги мислим, каквито чакаме да бъдат. Тяхната сметка е напълно друга, а идеалите им не търсят реализиране през политиката и институциите. Затова постоянно споделям, че народна власт няма, не е имало и в никакъв случай няма да има. Правят се единствено плахи опити с неоснователен резултат и в никакъв случай не се реализира нищо повече от тънка фасада от думи.
Добре, разбрахме, че тези люде няма да размишляват. Но няма ли да размишляват останалите 2/3, които отхвърлят да продадат гласовете си или най-малко по този начин настояват? За какво ще размишляват те? За какво въобще се чака да размишлява някой в деня преди изборите, па бил той и най-съвестният мъдрец?
Може би преди всичко за самите избори. Утре, без значение от евентуалните балотажи на 3 ноември, локалните избори в значителната си част ще приключат. Утре ще бъдат определени общинските препоръки. Утре ще се види каква е силата на всяка партия към днешна дата. Всички ще кажат, че са победили – тук спор няма, – само че въпреки всичко ще има първи, втори, трети и така нататък Когато някой каже, че локалните избори задават тренда за парламентарните, има поради точно първия тур, когато се образуват общинските препоръки и се ревизира какво е придвижването в доверието към политическите партии.
След една седмица в пряк конфликт на безусловно мажоритарен принцип ще се изберат кметове там, където това не е съумяло да се случи на първи тур, по всяка възможност и в София. Кметовете са тези, които ще извършват решенията на посочената от първи тур нова власт и ще носят отговорността. Странно какъв брой доста хора пропущат очебийната прилика сред Народното събрание и общинския съвет, от една страна, и кмета с неговите отраслови заместници и държавното управление, от друга. От тези два института – общинския съвет и кмета – ще зависи политиката на общината през идващия мандат. Те може да се схващат, може да не се схващат, може да си вършат сечено един другиму, несъмнено ще образуват и разнообразни болшинства по разнообразни въпроси и това е напълно обикновено. И в случай че след всичко това се окажат негодни да свършат работа и за две стотинки, отговорни ще са жителите, тъй като не са размишлявали задоволително в онази събота, в която към момента се намираме. Шегувам се.
След като размишления за всичко това, решеният да не продава гласа си жител следва да премине и към други въпроси. Например: мина първи тур и класирането на политическите сили е ясно; в този момент остава да си избера кмет. Какво да избера – байчо или политик? На пръв взор кметът наподобява повече на разсилен, тъй като сменя тръби, запълва дупки, асфалтира улици, поставя лампи – все такива комунални въпроси. Ако бюджетът на обитаемото място е огромен, огромни са и въпросите, огромни са и плановете, само че все си остават комунални. Това е по този начин, в случай че кметът не е нищо повече от реализатор на волята на общинския съвет. Но в множеството случаи кметът е бил определен отпред на група съветници, които поддържат концепциите му (често персонално негови), тъй че той битува по едно и също време в две качества – и на байчо, и на политик.
И още нещо. Не знам по какъв начин е на други места, несъмнено на всички места е друго, само че в моя град – София,
предизборната акция се очерта с изключение на вяла и безинтересна
в това време и леко шизофренична. Не знам за какво за следващ път всички взеха решение, че основната дума е „ смяна “. Може би политическите им теоретици леко объркаха локалните с парламентарните избори. Всички написаха на знамената си ПРОМЯНА и се хвърлиха в битката. За зла орис обаче, когато показаха стратегиите си, видяхме, че никой не приказва за никаква смяна, всички издигат едни и същи цели с леки нюанси, всички споделят: „ Да, това, което и в този момент се прави, е нужно, би трябвало да продължи да се прави. Само че аз ще го върша по-добре от вас, дами и господа съперници, тъй като вие сте или некадърни, или корумпирани, или и двете дружно “. Тоест отново положителната остаряла история за рейса – той е един и маршрутът е един, остава да забележим единствено кой ще го кара. Всички желаят смяна и в същото време никой не я желае, тъй като какво да предложиш вместо чист въздух, градски превоз, детски градини и улици? Дори и досегашните общински и районни кметове го сториха. Само и единствено с цел да влязат в общия звук.
Как да вземе решение разсъждаващият жител в деня преди изборите?
В селища, където в действителност би трябвало да се тръгне по нов път, където в действителност би трябвало да се постави завършек на нещо остаряло, с цел да пристигна на негово място нещо ново, там е ясно – смяна. Обаче в други селища, където всички са съгласни, че посоката е вярна и че не е нужно, а дори и рисково, да се трансформира курса, и все пак където има неколцина претенденти за кмет, по какъв начин да избере размишляващият жител? На две учредения:
Първо, да изследва претендентите , да прочете на места, да се посъветва с други хора и да реши до каква степен всеки от тях познава работата, за която кандидатства, и до каква степен има благосклонност и справедлива опция да извърши програмата си.
Второ и по-важно. Да се постарае да почувства политическа, идеологическа и ценностна непосредственост с претендента, който в последна сметка ще поддържа. Не е нужно да се трансформира във движимост политолог за тази цел. Политическата непосредственост постоянно се усеща инстинктивно: „ този ми харесва, имам вяра му, добре наподобява, мисли вярно, харесва неща, които одобрявам и аз; с една дума – от нашите е “. Аз да вземем за пример имам доста явен маркер – усетя ли, че някой е безбожник, това към този момент извънредно доста ме затруднява да му дам поддръжка за каквато и да било социална изява. Сигурно всеки си има някакъв маркер, съгласно който да преценя претендентите, състезаващи се за поддръжката му.
Мисля си, че да избереш претендент по благосклонност и идеологическа непосредственост е верен метод, изключително когато всички приказват за едни и същи политики и едни и същи стратегии. Ако съм изправен пред избора либерал или реакционер да ми боядиса къщата, ще избера консерватора, тъй като го усещам по-близо до себе си. Иначе и в двата случая ще имам еднообразно добре боядисана къща. Идеологията е значимо нещо.
Е, поразмишлявахме. Никой не може да ни упрекна, че в деня за размисъл сме се изсулили по терлици да берем гъби. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
В последните дни научихме, че сред половин и един милион българи са подготвени да продадат гласа си. Значи ли това, че са подготвени да продадат душата си? Или хората, подготвени да продадат душата си, са доста повече?
При предстоящата изборна интензивност излиза, че близо 1/3 от демократичните жители, добруващи под крилото на всеобщото изборно право, биха дали своят вот против възнаграждение, без да се интересуват от партии и мажоритарни претенденти, от политики и стратегии, от полезности и идеология, от морал и правдивост. Четох някъде, че търговията с гласове се е появила безусловно часове, откакто са се появили и самите избори. И то евентуално още през цялото време е била в сходни размери. За какво ли ще размишляват тези демократични жители в деня за размисъл? Вероятно за каквото и през всеки различен ден – за нищо. Със сигурност няма да размишляват за това, че ще пратят във властта хора, които ще пазят всевъзможни други ползи с изключение на техните. Няма да размишляват и върху това, че когато животът им стане по-окаян, отговорен ще е продаденият им избор. Е, в случай че стане напълно нетърпимо, постоянно могат да излязат на митинг, по опция още веднъж против възнаграждение. Повечето хора не са такива, за каквито ги мислим, каквито чакаме да бъдат. Тяхната сметка е напълно друга, а идеалите им не търсят реализиране през политиката и институциите. Затова постоянно споделям, че народна власт няма, не е имало и в никакъв случай няма да има. Правят се единствено плахи опити с неоснователен резултат и в никакъв случай не се реализира нищо повече от тънка фасада от думи.
Добре, разбрахме, че тези люде няма да размишляват. Но няма ли да размишляват останалите 2/3, които отхвърлят да продадат гласовете си или най-малко по този начин настояват? За какво ще размишляват те? За какво въобще се чака да размишлява някой в деня преди изборите, па бил той и най-съвестният мъдрец?
Може би преди всичко за самите избори. Утре, без значение от евентуалните балотажи на 3 ноември, локалните избори в значителната си част ще приключат. Утре ще бъдат определени общинските препоръки. Утре ще се види каква е силата на всяка партия към днешна дата. Всички ще кажат, че са победили – тук спор няма, – само че въпреки всичко ще има първи, втори, трети и така нататък Когато някой каже, че локалните избори задават тренда за парламентарните, има поради точно първия тур, когато се образуват общинските препоръки и се ревизира какво е придвижването в доверието към политическите партии.
След една седмица в пряк конфликт на безусловно мажоритарен принцип ще се изберат кметове там, където това не е съумяло да се случи на първи тур, по всяка възможност и в София. Кметовете са тези, които ще извършват решенията на посочената от първи тур нова власт и ще носят отговорността. Странно какъв брой доста хора пропущат очебийната прилика сред Народното събрание и общинския съвет, от една страна, и кмета с неговите отраслови заместници и държавното управление, от друга. От тези два института – общинския съвет и кмета – ще зависи политиката на общината през идващия мандат. Те може да се схващат, може да не се схващат, може да си вършат сечено един другиму, несъмнено ще образуват и разнообразни болшинства по разнообразни въпроси и това е напълно обикновено. И в случай че след всичко това се окажат негодни да свършат работа и за две стотинки, отговорни ще са жителите, тъй като не са размишлявали задоволително в онази събота, в която към момента се намираме. Шегувам се.
След като размишления за всичко това, решеният да не продава гласа си жител следва да премине и към други въпроси. Например: мина първи тур и класирането на политическите сили е ясно; в този момент остава да си избера кмет. Какво да избера – байчо или политик? На пръв взор кметът наподобява повече на разсилен, тъй като сменя тръби, запълва дупки, асфалтира улици, поставя лампи – все такива комунални въпроси. Ако бюджетът на обитаемото място е огромен, огромни са и въпросите, огромни са и плановете, само че все си остават комунални. Това е по този начин, в случай че кметът не е нищо повече от реализатор на волята на общинския съвет. Но в множеството случаи кметът е бил определен отпред на група съветници, които поддържат концепциите му (често персонално негови), тъй че той битува по едно и също време в две качества – и на байчо, и на политик.
И още нещо. Не знам по какъв начин е на други места, несъмнено на всички места е друго, само че в моя град – София,
предизборната акция се очерта с изключение на вяла и безинтересна
в това време и леко шизофренична. Не знам за какво за следващ път всички взеха решение, че основната дума е „ смяна “. Може би политическите им теоретици леко объркаха локалните с парламентарните избори. Всички написаха на знамената си ПРОМЯНА и се хвърлиха в битката. За зла орис обаче, когато показаха стратегиите си, видяхме, че никой не приказва за никаква смяна, всички издигат едни и същи цели с леки нюанси, всички споделят: „ Да, това, което и в този момент се прави, е нужно, би трябвало да продължи да се прави. Само че аз ще го върша по-добре от вас, дами и господа съперници, тъй като вие сте или некадърни, или корумпирани, или и двете дружно “. Тоест отново положителната остаряла история за рейса – той е един и маршрутът е един, остава да забележим единствено кой ще го кара. Всички желаят смяна и в същото време никой не я желае, тъй като какво да предложиш вместо чист въздух, градски превоз, детски градини и улици? Дори и досегашните общински и районни кметове го сториха. Само и единствено с цел да влязат в общия звук.
Как да вземе решение разсъждаващият жител в деня преди изборите?
В селища, където в действителност би трябвало да се тръгне по нов път, където в действителност би трябвало да се постави завършек на нещо остаряло, с цел да пристигна на негово място нещо ново, там е ясно – смяна. Обаче в други селища, където всички са съгласни, че посоката е вярна и че не е нужно, а дори и рисково, да се трансформира курса, и все пак където има неколцина претенденти за кмет, по какъв начин да избере размишляващият жител? На две учредения:
Първо, да изследва претендентите , да прочете на места, да се посъветва с други хора и да реши до каква степен всеки от тях познава работата, за която кандидатства, и до каква степен има благосклонност и справедлива опция да извърши програмата си.
Второ и по-важно. Да се постарае да почувства политическа, идеологическа и ценностна непосредственост с претендента, който в последна сметка ще поддържа. Не е нужно да се трансформира във движимост политолог за тази цел. Политическата непосредственост постоянно се усеща инстинктивно: „ този ми харесва, имам вяра му, добре наподобява, мисли вярно, харесва неща, които одобрявам и аз; с една дума – от нашите е “. Аз да вземем за пример имам доста явен маркер – усетя ли, че някой е безбожник, това към този момент извънредно доста ме затруднява да му дам поддръжка за каквато и да било социална изява. Сигурно всеки си има някакъв маркер, съгласно който да преценя претендентите, състезаващи се за поддръжката му.
Мисля си, че да избереш претендент по благосклонност и идеологическа непосредственост е верен метод, изключително когато всички приказват за едни и същи политики и едни и същи стратегии. Ако съм изправен пред избора либерал или реакционер да ми боядиса къщата, ще избера консерватора, тъй като го усещам по-близо до себе си. Иначе и в двата случая ще имам еднообразно добре боядисана къща. Идеологията е значимо нещо.
Е, поразмишлявахме. Никой не може да ни упрекна, че в деня за размисъл сме се изсулили по терлици да берем гъби. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ