„Звуци и други истории“, том I от рускоезичните разкази на Владимир Набоков (предложение за четене)
Различни са нишките, които свързват разказите, намерили място в „ Звуци и други истории “. Едно е несъмнено – тези разкази са пронизани от безкомпромисното наблюдаване, че „ една книга не може да се чете, тя може единствено да се препрочита “.
Музикалната тематика дава звук на сборника, проехтява и мелодията на дъжда, прекъсвана от музикални паузи. Следват тематиката за инцидентното, ролята на ориста и лъжливото благополучие и за писането, мистифицираното авторство, връзките с рецензията и читателя.
Своеобразна поанта на първата дузина в подбора се явява дванайсетият роман, „ Рождество “, след което игривата „ Приказка “ превключва стрелката на релсите с тематиките за диктатора, насилието в идната група разкази.
В благозвучие с Набоковото гледище, че човек не чете, а постоянно препрочита, разказът „ Кръг “ се явява финално превръщане към началото и в същото време циклично напомня фантазията на тринайсетото, което се оказва още веднъж първото: „ Моля, заповядайте: в един парещ летен ден в средата на юни… “
За създателя:
Владимир Набоков е знаково име в модерната прозаичност на XX век – паралелно с Джойс и Кафка.
Забележителен романист, стихотворец, книжовен критик и преводач, той е роден в аристократично семейство в Санкт Петербург, по-късно емигрира с родителите си в Владимир Набоков.
Известен като космополитна фигура с ярка характерност, Набоков се отличава с благосъстоянието и дълбочината на лингвистичното си умеене, с ерудитския си жанр и необикновени креативен инвенции.
Произведения като „ Вълшебникът “, „ Лолита “, „ Смях в тъмното “ и „ Покана за екзекуция “ го утвърждават като един от най-авторитетните и авторитетни стилисти на нашето съвремие.
„ Машенка “ е публикуван през 1926 година под псевдонима В. Сирин и екранизиран във Англия през 1987 година от режисьора Джон Голдшмит.
