Затворник от Освиенцим разказва за ужасите в концентрационния лагер
Разказът на пандизчия от Освиенцим, заставен да оказва помощ в нацистките убийства, най-накрая е бил разкодиран, с помощта на работата на откривателите и на компютърното моделиране.
На листове хартия Марсел Наджари, гръцки евреин, разказва по какъв начин хиляди евреи са били хвърляни в газовите камери всекидневно, по думите му "опаковани като сардини ", оповестява DailyMail.
Наджари написа историята за живота си в известния лагер на гибелта през 1944 година и го скрива в термос, който заравя покрай Крематориум III, а самият крематориум е разказан от него по този начин:
"Крематориумът е огромна постройка с необятен комин и 15 пещи. Има две големи изби. В едното от тях хората се събличат, а в другото се намира камерата на гибелта. Хората влизат в нея едновременно по три хиляди, затварят ги и включват газта. След шест или седем минути мъчения те умират ".
Записките са направени на гръцки език и са били открити през 1980 година, само че в продължение на 36 години хартията е била развалена от влагата и можела да бъде прочетена единствено дребна част от написаното.
Възстановяването на писмения роман е станало допустимо благодарение на компютърно моделиране едвам след съвсем 40 години. От записаното излиза наяве, че Наджари е бил един от близо 2200-те членове на Sonderkommando - еврейски пандизчии, които са били употребявани от Секретен сътрудник, с цел да съпроводят съотечествениците си в газовите камери.
"Често ми минаваше през мозъка да потегли дружно с другите и всичко да завърши. Но всякога мисълта за възмездие ме стопира. Исках и желая да пребивавам, да отмъстя за гибелта на татко ми, майка ми и скъпата ми сестра ", написа Марсел.
В своите ръкописи той споделя и по какъв начин нацистите вкарват тръби в помещението, с цел да може газовата камера да наподобява като душ. Той написа, че "контейнерите с газ постоянно се докарват с кола на немския Червен кръст, съпроводен от двама есесовци ". Също по този начин в бележките му се споделя, че пепелта след изгарянето на тялото на жертва нормално тежи към 640 грама.
"Те разтоварват контейнерите и след час и половина започваме. Плъзгаме телата на тези почтени дами и деца в асансьора, който ги вкарва в пещта. "
Преди да зарови записките си, Наджари написал увод на немски, полски и френски, в които се обръща към индивида, който откри ръкописа с молба да го съобщи на гръцкото посолство на името на неговия другар Димитрос Стефанидис.
Наджари е един от дребното пандизчии, които оцеляват в Освиенцим и е трансфериран в концентрационния лагер Маутхаузен в Австрия, когато Третият Райх се срутва.
След това се оженил и се преместил в Ню Йорк през 1951 година, където работил като шивач и имал две деца със брачната половинка си Роза. Наджари е умрял през 1971 година, девет години преди бележките му да бъдат открити.
На листове хартия Марсел Наджари, гръцки евреин, разказва по какъв начин хиляди евреи са били хвърляни в газовите камери всекидневно, по думите му "опаковани като сардини ", оповестява DailyMail.
Наджари написа историята за живота си в известния лагер на гибелта през 1944 година и го скрива в термос, който заравя покрай Крематориум III, а самият крематориум е разказан от него по този начин:
"Крематориумът е огромна постройка с необятен комин и 15 пещи. Има две големи изби. В едното от тях хората се събличат, а в другото се намира камерата на гибелта. Хората влизат в нея едновременно по три хиляди, затварят ги и включват газта. След шест или седем минути мъчения те умират ".
Записките са направени на гръцки език и са били открити през 1980 година, само че в продължение на 36 години хартията е била развалена от влагата и можела да бъде прочетена единствено дребна част от написаното.
Възстановяването на писмения роман е станало допустимо благодарение на компютърно моделиране едвам след съвсем 40 години. От записаното излиза наяве, че Наджари е бил един от близо 2200-те членове на Sonderkommando - еврейски пандизчии, които са били употребявани от Секретен сътрудник, с цел да съпроводят съотечествениците си в газовите камери.
"Често ми минаваше през мозъка да потегли дружно с другите и всичко да завърши. Но всякога мисълта за възмездие ме стопира. Исках и желая да пребивавам, да отмъстя за гибелта на татко ми, майка ми и скъпата ми сестра ", написа Марсел.
В своите ръкописи той споделя и по какъв начин нацистите вкарват тръби в помещението, с цел да може газовата камера да наподобява като душ. Той написа, че "контейнерите с газ постоянно се докарват с кола на немския Червен кръст, съпроводен от двама есесовци ". Също по този начин в бележките му се споделя, че пепелта след изгарянето на тялото на жертва нормално тежи към 640 грама.
"Те разтоварват контейнерите и след час и половина започваме. Плъзгаме телата на тези почтени дами и деца в асансьора, който ги вкарва в пещта. "
Преди да зарови записките си, Наджари написал увод на немски, полски и френски, в които се обръща към индивида, който откри ръкописа с молба да го съобщи на гръцкото посолство на името на неговия другар Димитрос Стефанидис. Наджари е един от дребното пандизчии, които оцеляват в Освиенцим и е трансфериран в концентрационния лагер Маутхаузен в Австрия, когато Третият Райх се срутва.
След това се оженил и се преместил в Ню Йорк през 1951 година, където работил като шивач и имал две деца със брачната половинка си Роза. Наджари е умрял през 1971 година, девет години преди бележките му да бъдат открити.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ