„Ако искаш да попаднеш в рая, не изоставяй приятелите си!“ Мъдра „инструкция“ за това, как да попаднеш в рая
Разхождал се един дъртак с кучето си в безлюдния ярък град. Пред него се отворила една врата, зад която животът бил в разгара си: песни, танци, цветя, потоци, славеи пеели…
– Какво е това? – попитал старецът.
– Добре пристигнал в парадайса. Вече не си жив, в този момент можеш да си починеш тук.
– А вода има ли тук?
– Колкото искаш. Тук са най-чистите фонтани и студени кладенци!
– А храна?
– Всичко има тук, единствено да поискаш.
– Нали нямате нищо срещу, че моето малко кученце е с мен?
– Сър, кучетата не са разрешени. То не може да влезе вътре.
Пътникът погледнал кучето. Помислил си и си тръгнал назад с него. След час стигнали друга врата. Старецът споделил на пазача:
– Много съм жаден!
– Разбира се, влез, виждаш ли оня бунар там?
– Може ли да вляза с кучето?
– До кладенеца има поилка за кучета.
– Мога ли да се нахраня тук?
– Ще те почерпя с нещо!
– А кучето може ли и то да хапне нещо?
– Ще намерим кокалче и за него.
– А това място…къде съм?
– Ти си в парадайса.
– Не може да бъде, на предходната врата ми споделиха, че съм в парадайса.
– Това е неистина. Там е пъкълът.
– Защо търпите всичко това?
– Всичко това е в наша изгода. До нас стигат единствено тези, които не оставят приятелите си…
