Адриан Николов, ИПИ: Работещите българи обедняха
Разходите на семействата порастват по-бързо от приходите
Това сочат последните данни на Национален статистически институт. Общият приход приблизително на човек от домакинство през второто тримесечие е 2 207 лв. и за година нараства с 16,5%, съобщи
В същия интервал общият разход на разположение от домакинство е 1 962 лева и се усилва с близо 18% или с съвсем % повече от растежа на заплатите.
Според данните разноските ни за храна и безалкохолни питиета не престават да се усилват. За храна към този момент заделяме към една трета от прихода (31,2 на сто). Следват разноските за жилището - 17.3%, за налози и осигуровки 12,8% и за превоз 12,3%.
Атанас, който пазари всеки понеделник плодове и зеленчуци, споделя, че увеличената пенсия не компенсира растежа в цените: „ има повишение на цената, всеки идващ понеделник сред 20 и 30% по-скъпо. “
Хората, които разчитат на заплати, също регистрират, че обедняват. На този декор статистиката регистрира, че потреблението на множеството съществени хранителни артикули понижава по отношение на година по-рано. Най-голям спад има в потреблението на хляба и тестените произведения, както и при зеленчуците и плодовете. Без смяна е при месото, сирене, яйца и захар.
Според синдикатите, откакто минималната заплата пораства единствено един път годишно и то от април, е предстоящо разноските да изпреварват приходите при висока инфлация.
"Голямата част от хората са в долната част на доходната ранглиста, в случай че можем по този начин да я назовем. Т.е. те изразходват всички приходи за ежедневни потребности, което довежда до това инфлацията да им се отразява доста по-тежко “, съобщи Ваня Григорова от КТ „ Подкрепа “.
Икономистите пък регистрират, че откакто разноските порастват, семействата режат харчовете си за всички артикули, които не са от първа нужда.
„ По-бързо обедняване там, където имаме работещи и по-голямо опазване на прихода при пенсионерите това е нещо ново за нас “, добави икономистът от Институт за пазарна стопанска система Адриан Николов.
Според икономистите това е обяснимо с доходната политика на последния постоянен кабинет, който насочи обилни средства в помощ на пенсионерите.
Това сочат последните данни на Национален статистически институт. Общият приход приблизително на човек от домакинство през второто тримесечие е 2 207 лв. и за година нараства с 16,5%, съобщи
В същия интервал общият разход на разположение от домакинство е 1 962 лева и се усилва с близо 18% или с съвсем % повече от растежа на заплатите.
Според данните разноските ни за храна и безалкохолни питиета не престават да се усилват. За храна към този момент заделяме към една трета от прихода (31,2 на сто). Следват разноските за жилището - 17.3%, за налози и осигуровки 12,8% и за превоз 12,3%.
Атанас, който пазари всеки понеделник плодове и зеленчуци, споделя, че увеличената пенсия не компенсира растежа в цените: „ има повишение на цената, всеки идващ понеделник сред 20 и 30% по-скъпо. “
Хората, които разчитат на заплати, също регистрират, че обедняват. На този декор статистиката регистрира, че потреблението на множеството съществени хранителни артикули понижава по отношение на година по-рано. Най-голям спад има в потреблението на хляба и тестените произведения, както и при зеленчуците и плодовете. Без смяна е при месото, сирене, яйца и захар.
Според синдикатите, откакто минималната заплата пораства единствено един път годишно и то от април, е предстоящо разноските да изпреварват приходите при висока инфлация.
"Голямата част от хората са в долната част на доходната ранглиста, в случай че можем по този начин да я назовем. Т.е. те изразходват всички приходи за ежедневни потребности, което довежда до това инфлацията да им се отразява доста по-тежко “, съобщи Ваня Григорова от КТ „ Подкрепа “.
Икономистите пък регистрират, че откакто разноските порастват, семействата режат харчовете си за всички артикули, които не са от първа нужда.
„ По-бързо обедняване там, където имаме работещи и по-голямо опазване на прихода при пенсионерите това е нещо ново за нас “, добави икономистът от Институт за пазарна стопанска система Адриан Николов.
Според икономистите това е обяснимо с доходната политика на последния постоянен кабинет, който насочи обилни средства в помощ на пенсионерите.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ