Десислава Дончева: Китай има редкия шанс да се управлява от лидер с държавническо мислене
Разговор особено за КМГ с една от най-успешните и най-известни в България бизнес-дами госпожа Десислава Дончева, Председател на Българо-китайската камара за индустриално развиване.
В. Г-жо Дончева, Вие прогнозирахте преди две години, че Председателят на ККП Си Дзинпин ще трансформира Китай в „ перлата на международната стопанска система ”. Сега, няколко години по-късно, по какъв начин оценявате развиването на българо-китайското икономическо и комерсиално съдействие през последните 10 години?
О. През последното десетилетие Китай и България направиха удивително разрастване на двустранните стопански, търговски, културни и обществени връзки. Този интервал и този напредък се отразиха извънредно удобно на доближаването сред бизнеса и предприемачеството, сред индустриалните и пазарните фактори в двупосочен модел. Отварянето на Китай, и по-специално забележителната мегаинициатива „ Един пояс, веднъж ”, бяха главен мотор за реализиране на позитивните резултати и доближаването на двете страни в стопански и търговски аспект.
Благодарение на китайските стопански начинания и административното им застраховане, българските бизнесмени и производители имат опция да видят и проучват нови подходи и механизми за осъществяване на покупко-продажби и основаване на трайни партньорски взаимоотношения с китайски компании. Засилената комерсиална връзка донесе нова и скъпа информация за развиването на китайския вътрешен пазар, за високата покупателна дарба, за потребностите на потребителите и бизнес-плановете за интернационалните вложения.
С други думи, последното десетилетие беше интервал на мощно доближаване, опознаване и доброжелателност от икономическа и комерсиална позиция сред Китай и България. Установени бяха устойчиви търговски партньорства, основани на сериозен стопански разбор и мотивация за двустранен потребен развой.
В. Каква е ролята на Китайската комунистическа партия и особено на нейния председател Си Дзинпин за развиването на китайската стопанска система и търговия, както и в битката против епидемията от COVID-19?
О. Както означих към този момент, позитивният резултат за двустранните стопански и търговски връзки от отварянето на Китай нямаше да бъде допустимо без далновидната политика на Китайската комунистическа партия. Неведнъж в редица мои изявленията съм споделяла мнението си, че Китай има редкия късмет да се ръководи от водач с държавническо мислене, нещо, което не се среща постоянно. Всяка икономическа самодейност, всеки проект за развиване, всяка промяна показват един забележителен лидерски метод ориентиран напълно към националните ползи на Китай, към просперитета на нацията и благосъстоянието на всеки един китайски жител. Този необичаен късмет прави китайците „ галеници на ориста ”. Председателят Си Дзинпин трансформира Китай в действителност в перлата на международната стопанска система, перла до която всеки желае да се допре.
Винаги съм споделяла, както в България, по този начин и в доста други страни, по какъв начин удивително се оправи китайското управление с провокациите от COVID-19-кризата. През първичния стадий на пандемията, на Китай му бяха задоволителни три месеца, с цел да овладее пандемията. Това в действителност беше впечатляващо за страна, в която живее повече от 1/7 от популацията на света. По мое мнение, можеше да избегнем двугодишната COVID-19-криза, в случай че и останалите страни бяха приложили методът на Китай за справяне с пандемията. Считам, че цялата международна общественост трябваше да последва образецът на Китай за преодоляване на пандемията. Това щеше да минимизира икономическите вреди и най-много да резервира живота на доста хора. За страдание обаче, това не се случи.
Предизвикателства и компликации има пред всяка една страна. Въпросът е какви са политиките и политическите решения за справяне с тях. Как страната и ръководещите ще оказват помощ на бизнеса, на стопанската система и на жителите. Как ще запазят достолепието на жителите и ползите на нацията. И до момента в който някои от нас се лутат в търсене на излаз или са просто в невъзможност, то в Китай не е по този начин. През годините на работа с нашите сътрудници се убедих, че партията и страната генерират забележителни решения и модели за справяне с спешни обстановки.
В началото на COVID-19-кризата и огромния локдаун, естествено пострадаха доста стопански браншове. Икономическите индикатори на автомобилостроенето бяха останали надалеч от прогнозните за тримесечието. Решението на Китайските водачи бе да разгласят огромни инфраструктурни планове за такива с национална значителност. Това освен форсира построяването им, само че и реализира един стопански феномен, а точно повишение на растежа на автомобилостроенето по време на пандемия. Положителният резултат пристигна от потребността и производството на товарни и профилирани коли за строителният бранш.
По време на последния локдаун в Шанхай ме попитаха по време на изявление в една телевизия: „ Как в този момент ще се оправи Шанхай стопански в тази обстановка “. Моят отговор беше: „ Не мислете за това, техните водачи към този момент са го измислили и ще забележим напълно скоро едно решение, което евентуално ще изненада още веднъж света “. И тъкмо по този начин се случи. Същият ден, след обяд, китайските медии разпространиха информацията, че прелокират служащи от други провинции, които да подкрепят работата на огромните Шанхайски производители и логистични компании. Това в действителност беше удивително управническо решение, което смятам че не може да се осъществя при нас.
В. Какво предвиждате и очаквате за бъдещото развиване на българо-китайските стопански и търговски връзки, и по-специално, под управлението на ККП и Си Дзинпин?
О. Изграденият двустранен стопански капацитет, основаните търговски и културни партньорства, работещите модели на продан на информация би трябвало да продължат да се развиват. Китай изкачи изключителни стопански и научни върхове под управлението на Председателя Си Дзинпин и считам, че ще е важен принос за света шерването на този опит. България и Китай имат неразвит към момента капацитет в региона на науката, технологиите и изкуствения разсъдък. Мисля, че в тази сфера би трябвало да бъдат ориентирани напъните. Това ще докара до нова парадигма на двустранното партньорство и ще даде подтик на развиването на доста стопански, културни и обществени бранша.
България е на източната „ Порта “ на Европейския Съюз, една огромна опция, към момента не употребена от Китай. Убедена съм, че китайското управление ще предложи една взаимноизгодна тактика за развиване на този капацитет.
Темите, по които можем да работим са доста, само че би трябвало да дадем преимущество на нашите ползи и задължения по „ Зелената договорка ”, енергийна обезпеченост и нововъведенията. Българският бизнес и бизнесмените чакат задълбочаване на двустранните стопански връзки.
В. Какво бихте споделили на българските и китайските предприемачи, които желаят да развиват или задълбочават комерсиалните си връзки и съдействие с Китай? Има ли някои съответни артикули, които България би могла да предложи на китайския пазар?
О. Това, което членовете на нашата Камара следят през последните години е извънредно прецизната поредност в построяването на стопански модели на съдействие и напъните на управлението на Китайската комунистическа партия за основаване на условия за това развиване. Работим в тясно съдействие с Отделите за промотиране и развиване на интернационалната търговия в редица китайски области и градове, с икономическият отдел на Китайското посолство в София, с Китайския културен център в София, с Асоциацията на дамите бизнесмени в Китай, с Федерацията на дамите и с редица други организации. Взаимните ни ползи в бизнеса построиха устойчиви партньорства и другарства през годините и ние ясно идентифицираме обстоятелството, че този прогрес нямаше да бъде вероятен без мощната поддръжка на Китайската комунистическа партия и нейния водач - Председателя Си Дзинпин.
Това, в което България има дългогодишни обичаи и положителни достижения, е несъмнено „ емблемата ” на страната ни – българската роза и всички артикули, създадени от нея и от българското розово масло. Но това, което бихме могли да доразвием, тъй като имаме към този момент потвърдени триумфи, е винената промишленост и винопроизводството. С удобното си географско разположение, България има изключителни тероари /терени/, спрямо други европейски страни, които също са производителки на виновност. Затова, ние притежаваме редкия късмет да отглеждаме върху тези тероари изключителни и характерни винени сортове грозде, което ни дава и опцията да произвеждаме специфични винени артикули. Имаме да вземем за пример, многогодишни обичаи в производството на няколко типа червени виновност, част от които са в малки количества - не повече от 50 000 бутилки годишно. Това са „ виновност за ценители ”. Но имаме и други изключителни виновност, които имат прелестен характерен усет и мирис – те са особено за „ винолюбители ”. Тези виновност могат да бъдат препоръчани на феновете на вино в Китай. Мисля, че това е едно предизвикателство и модел, който може да бъде win-win, защото ние ще дадем от този артикул на Китай и от своя страна, ще получим признанието на китайския консуматор!
В. Г-жо Дончева, Вие прогнозирахте преди две години, че Председателят на ККП Си Дзинпин ще трансформира Китай в „ перлата на международната стопанска система ”. Сега, няколко години по-късно, по какъв начин оценявате развиването на българо-китайското икономическо и комерсиално съдействие през последните 10 години?
О. През последното десетилетие Китай и България направиха удивително разрастване на двустранните стопански, търговски, културни и обществени връзки. Този интервал и този напредък се отразиха извънредно удобно на доближаването сред бизнеса и предприемачеството, сред индустриалните и пазарните фактори в двупосочен модел. Отварянето на Китай, и по-специално забележителната мегаинициатива „ Един пояс, веднъж ”, бяха главен мотор за реализиране на позитивните резултати и доближаването на двете страни в стопански и търговски аспект.
Благодарение на китайските стопански начинания и административното им застраховане, българските бизнесмени и производители имат опция да видят и проучват нови подходи и механизми за осъществяване на покупко-продажби и основаване на трайни партньорски взаимоотношения с китайски компании. Засилената комерсиална връзка донесе нова и скъпа информация за развиването на китайския вътрешен пазар, за високата покупателна дарба, за потребностите на потребителите и бизнес-плановете за интернационалните вложения.
С други думи, последното десетилетие беше интервал на мощно доближаване, опознаване и доброжелателност от икономическа и комерсиална позиция сред Китай и България. Установени бяха устойчиви търговски партньорства, основани на сериозен стопански разбор и мотивация за двустранен потребен развой.
В. Каква е ролята на Китайската комунистическа партия и особено на нейния председател Си Дзинпин за развиването на китайската стопанска система и търговия, както и в битката против епидемията от COVID-19?
О. Както означих към този момент, позитивният резултат за двустранните стопански и търговски връзки от отварянето на Китай нямаше да бъде допустимо без далновидната политика на Китайската комунистическа партия. Неведнъж в редица мои изявленията съм споделяла мнението си, че Китай има редкия късмет да се ръководи от водач с държавническо мислене, нещо, което не се среща постоянно. Всяка икономическа самодейност, всеки проект за развиване, всяка промяна показват един забележителен лидерски метод ориентиран напълно към националните ползи на Китай, към просперитета на нацията и благосъстоянието на всеки един китайски жител. Този необичаен късмет прави китайците „ галеници на ориста ”. Председателят Си Дзинпин трансформира Китай в действителност в перлата на международната стопанска система, перла до която всеки желае да се допре.
Винаги съм споделяла, както в България, по този начин и в доста други страни, по какъв начин удивително се оправи китайското управление с провокациите от COVID-19-кризата. През първичния стадий на пандемията, на Китай му бяха задоволителни три месеца, с цел да овладее пандемията. Това в действителност беше впечатляващо за страна, в която живее повече от 1/7 от популацията на света. По мое мнение, можеше да избегнем двугодишната COVID-19-криза, в случай че и останалите страни бяха приложили методът на Китай за справяне с пандемията. Считам, че цялата международна общественост трябваше да последва образецът на Китай за преодоляване на пандемията. Това щеше да минимизира икономическите вреди и най-много да резервира живота на доста хора. За страдание обаче, това не се случи.
Предизвикателства и компликации има пред всяка една страна. Въпросът е какви са политиките и политическите решения за справяне с тях. Как страната и ръководещите ще оказват помощ на бизнеса, на стопанската система и на жителите. Как ще запазят достолепието на жителите и ползите на нацията. И до момента в който някои от нас се лутат в търсене на излаз или са просто в невъзможност, то в Китай не е по този начин. През годините на работа с нашите сътрудници се убедих, че партията и страната генерират забележителни решения и модели за справяне с спешни обстановки.
В началото на COVID-19-кризата и огромния локдаун, естествено пострадаха доста стопански браншове. Икономическите индикатори на автомобилостроенето бяха останали надалеч от прогнозните за тримесечието. Решението на Китайските водачи бе да разгласят огромни инфраструктурни планове за такива с национална значителност. Това освен форсира построяването им, само че и реализира един стопански феномен, а точно повишение на растежа на автомобилостроенето по време на пандемия. Положителният резултат пристигна от потребността и производството на товарни и профилирани коли за строителният бранш.
По време на последния локдаун в Шанхай ме попитаха по време на изявление в една телевизия: „ Как в този момент ще се оправи Шанхай стопански в тази обстановка “. Моят отговор беше: „ Не мислете за това, техните водачи към този момент са го измислили и ще забележим напълно скоро едно решение, което евентуално ще изненада още веднъж света “. И тъкмо по този начин се случи. Същият ден, след обяд, китайските медии разпространиха информацията, че прелокират служащи от други провинции, които да подкрепят работата на огромните Шанхайски производители и логистични компании. Това в действителност беше удивително управническо решение, което смятам че не може да се осъществя при нас.
В. Какво предвиждате и очаквате за бъдещото развиване на българо-китайските стопански и търговски връзки, и по-специално, под управлението на ККП и Си Дзинпин?
О. Изграденият двустранен стопански капацитет, основаните търговски и културни партньорства, работещите модели на продан на информация би трябвало да продължат да се развиват. Китай изкачи изключителни стопански и научни върхове под управлението на Председателя Си Дзинпин и считам, че ще е важен принос за света шерването на този опит. България и Китай имат неразвит към момента капацитет в региона на науката, технологиите и изкуствения разсъдък. Мисля, че в тази сфера би трябвало да бъдат ориентирани напъните. Това ще докара до нова парадигма на двустранното партньорство и ще даде подтик на развиването на доста стопански, културни и обществени бранша.
България е на източната „ Порта “ на Европейския Съюз, една огромна опция, към момента не употребена от Китай. Убедена съм, че китайското управление ще предложи една взаимноизгодна тактика за развиване на този капацитет.
Темите, по които можем да работим са доста, само че би трябвало да дадем преимущество на нашите ползи и задължения по „ Зелената договорка ”, енергийна обезпеченост и нововъведенията. Българският бизнес и бизнесмените чакат задълбочаване на двустранните стопански връзки.
В. Какво бихте споделили на българските и китайските предприемачи, които желаят да развиват или задълбочават комерсиалните си връзки и съдействие с Китай? Има ли някои съответни артикули, които България би могла да предложи на китайския пазар?
О. Това, което членовете на нашата Камара следят през последните години е извънредно прецизната поредност в построяването на стопански модели на съдействие и напъните на управлението на Китайската комунистическа партия за основаване на условия за това развиване. Работим в тясно съдействие с Отделите за промотиране и развиване на интернационалната търговия в редица китайски области и градове, с икономическият отдел на Китайското посолство в София, с Китайския културен център в София, с Асоциацията на дамите бизнесмени в Китай, с Федерацията на дамите и с редица други организации. Взаимните ни ползи в бизнеса построиха устойчиви партньорства и другарства през годините и ние ясно идентифицираме обстоятелството, че този прогрес нямаше да бъде вероятен без мощната поддръжка на Китайската комунистическа партия и нейния водач - Председателя Си Дзинпин.
Това, в което България има дългогодишни обичаи и положителни достижения, е несъмнено „ емблемата ” на страната ни – българската роза и всички артикули, създадени от нея и от българското розово масло. Но това, което бихме могли да доразвием, тъй като имаме към този момент потвърдени триумфи, е винената промишленост и винопроизводството. С удобното си географско разположение, България има изключителни тероари /терени/, спрямо други европейски страни, които също са производителки на виновност. Затова, ние притежаваме редкия късмет да отглеждаме върху тези тероари изключителни и характерни винени сортове грозде, което ни дава и опцията да произвеждаме специфични винени артикули. Имаме да вземем за пример, многогодишни обичаи в производството на няколко типа червени виновност, част от които са в малки количества - не повече от 50 000 бутилки годишно. Това са „ виновност за ценители ”. Но имаме и други изключителни виновност, които имат прелестен характерен усет и мирис – те са особено за „ винолюбители ”. Тези виновност могат да бъдат препоръчани на феновете на вино в Китай. Мисля, че това е едно предизвикателство и модел, който може да бъде win-win, защото ние ще дадем от този артикул на Китай и от своя страна, ще получим признанието на китайския консуматор!
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ