Разговор с Цветелина Пенкова - евродепутат от Групата на прогресивния

Разговор с Цветелина Пенкова - евродепутат от Групата на прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент пред * Кои са главните стълбове в законодателния акт за индустрия с нулеви чисти излъчвания и с какви ограничения Европейска комисия ще поддържа разгръщането на чистите технологии в страните от Общността? Най-общо казано предлагането за правилник за индустрия с нулеви чисти излъчвания дефинира посоката за връщане на индустриалното произвеждане назад на Европейския съюз (ЕС). Основният фокус е, първо, да се разпознават секторите за предстоящ стопански напредък и второ, тези браншове да се трансфорат в стратегически цели, в които европейските компании да влагат в нови индустриални бази в Европа. Технологиите за възобновими енергийни източници и нуклеарната сила попадат точно в тази сфера. По-подробно можем да посочим, че бъдещият правилник за индустрия с нулеви чисти излъчвания се основава на шест стълба, включващи и ограниченията, свързани с разгръщането на чистите технологии в границите на Европейския съюз. Още по тематиката АЕЦ 12 окт 2023 АЕЦ 11 окт 2023 Първият е основаване на удобни условия. Бъдещото законодателство ще усъвършенства изискванията за вложение в технологии с нулеви чисти излъчвания посредством ограничения за възстановяване на достъпа до информация, понижаване на административната тежест за основаване на планове и опростяване на процесите за издаване на разрешителни. Също по този начин регламентът предлага да се приоритизират стратегическите планове, които се смятат за основни за подсилване на устойчивостта и конкурентоспособността на промишлеността на Европейски Съюз, в това число обекти за безвредно хващане и запазване на въглероден диоксид. Те ще могат да се възползват както от по-кратки периоди за издаване на разрешителни, по този начин и от по-ефективни процедури за пускане на даден план. Вторият е ускорение на улавянето и съхранението на въглеродния диоксид. Законодателният акт дефинира цел на Европейски Съюз за постигане на 50 милиона тона годишен потенциал за предпазване на въглеродния диоксид до 2030 година и вкарва условия производителите на петрол и газ в Европейски Съюз да способстват за постигането на тази цел. Следва улеснение на достъпа до пазари. Предложението за правилник има за цел да подтиква диверсификацията на технологиите с нулеви чисти излъчвания посредством въвеждане на критерии за резистентност в публичните поръчки и търговете, както и дейности в поддръжка на частното търсене. Важно е и подобряването на уменията. Законодателният акт има за цел да подсигурява съществуването на квалифицирана работна мощ за прехода към чиста сила чрез ограничения и поддръжка за основаването на профилирани европейски академии. Европейската комисия ще работи с страните членки, представителите на промишлеността и индустрията, обществените сътрудници и други заинтригувани страни за създаване на курсове за образование за преквалификация и повишение на квалификацията на служащите. Следващият дирек е поддръжка за нововъведенията. В законодателния акт се предлага основаването на пробни нормативни среди за изпитване на реформаторски технологии за нулеви чисти излъчвания по следен метод за стеснен интервал от време. Шестият дирек от акта е създаване на промишлени партньорства. За да се проправи път за приемане на технологии за нулеви чисти излъчвания в международен мащаб, в акта се планува, че Европейски Съюз може да си сътрудничи с страни със сходни възгледи и да взе участие в промишлени партньорства за нулеви чисти излъчвания, които ще спомогнат за нашарване на търговията и вложенията в технологии с нулеви чисти излъчвания. Като докладчик от социалистите по това основно за Европейски Съюз законодателство поставих огромни старания, които се дефинират с триумф в няколко съществени посоки. На първо място включих нуклеарната енергетика и нейното развиване като част от стратегическите планове. Също по този начин увеличихме целенасоченото финансиране в технологиите, които са в обсега на досието. Сега финансирането включва неизползваните средства от Механизма за възобновяване и резистентност (т.нар. Национални планове), специфични схеми за финансиране през Европейската капиталова банка и стимулиране на частни финансови вложения. Друг главен миг е, че сложих сериозен акцент върху нуждата от подготовка на фрагменти и експерти, обмяна на опит в рамките и Съюза и финансиране в тези посоки.  Заложено е опростяване на регулаторната рамка за вложителите в технологии с нулеви чисти излъчвания. Как със средствата на европейската законодателна рамка ще бъде понижена административната тежест за бизнесмените в зелени технологии? В оферти правилник има заложена уговорка, която планува нужните разрешителни за създаване на нови индустриални мощности в страни от Европейски Съюз да бъдат фрапантно съкратени. Според предлагането за създаване на заводи за произвеждане на чисто нулева технологии с годишен индустриален потенциал по-малък от 1 GW, срокът за издаване на всички нужни разрешителни би трябвало да бъде не повече от 1 година. За заводи, които ще имат по-голям от този потенциал, плануваният период е 18 месеца. Това включва всички съгласувателни процедури, общински разрешителни и оценка на въздействието върху околната среда. Сред сътрудниците в Европейския парламент, с които работим по законодателството, се вижда консенсус за налагане на даже по-амбициозни периоди от тези - надлежно 9 и 12 месеца. В работната версия на текста, която обсъждаме, съумях да наложа уговорка, че административните органи би трябвало да бъдат подкрепени, даже и с европейски средства, в случай че това се постанова, с цел да могат да привлекат повече експерти, с цел да се осъществят тези периоди. Целта е ясна - да се улесни процесът по издаване на разрешителни, с цел да могат вложителите доста по-бързо да изградят своите производства и да основат качествени и високоплатени работни места. На срещите ми с разнообразни промишлености получих стряскаща информация, че за някои планове в този момент се чака по 5-10 години, с цел да се получат всички разрешителни преди да се стартира същинската работа за построяването на фабриката. В нашия конкурентен и отворен световен пазар това значи, че всеки, който желае да създава нещо, ще избра Съединени американски щати или Китай, а ние ще загубим стратегически браншове от стопанската система си. Съществен миг в този акт е определянето на нуклеарните технологии като стратегически енергиен източник. Проядрените европейски страни, сред които е и България, упорстват за равно отнасяне на атомните и ВЕИ технологии.  Какви решения на европейско равнище очаквате в тази посока и ще бъдат ли чути причините на страните, подкрепящи развиването на нуклеарната енергетика? Категорично декларирам, че нуклеарната технология е стратегическа за бъдещето на Европа. Без базови мощности, каквато е и тя, е невероятно да реализираме задачите на Зелената договорка, да покрием потребностите на европейските жители и да предоставим нужната налична сила до промишлеността и индустрията. Успях да се преборя в предлагането нуклеарната енергетика да бъде включена като стратегическа технология, която способства за достигането на чистата индиферентност. Очаква се гласуването на законопроекта в Комисията по индустрия, проучвания и енергетика в Екологичен потенциал да бъде през октомври. Възможна дата е 25-ти октомври. Гласуването пък в пленарна зала би трябвало да бъде през ноември 2023 г. Очаквам на равнище европейски институции да дадем опция на европейските технологии в областта на нуклеарната енергетика да се развиват, да не разпростирам зависимостта си отново към трети страни, отвън Съюза. Важно е да отбележим, че Европа има доста съществено конкурентно преимущество в нуклеарния бранш и е належащо да продължим да влагаме целево, тъй че то да се резервира. Усилията следва да се насочат в дейности за рационализация и консолидиране на новите технологии в сферата (пример са дребните модулни реактори), ръководство на рисковите фактори (третирането и складирането на радиоактивни отпадъци), подготовката, развиването и инвестицията в по този начин нужните фрагменти за сферата. Колкото до причините в поддръжка на нуклеарната сила – те към този момент се чуват ясно. Неслучайно измежду страните членки има смяна по отношение на твърдите позиции против нуклеарната енергетика. Държави като Италия и Нидерландия трансформираха мненията си и към този момент не са срещу развиването на този вид технология. В рамките на Европейски Съюз се възнамеряват над 20 нови плана, свързани с построяването на нуклеарни реактори - 6 във Франция и над 15 в останалите страни членки. Как кореспондират тези европейски упоритости с проектите на България за разрастване на нуклеарните мощности и за продажбата на оборудването за АЕЦ „ Белене “? Темата с продажбата на българското съоръжение от АЕЦ „ Белене ” е много спорна. В обстановка, когато пазарът и търсенето се пренасища с нови планове, България декларира, че желае да продава основен запас, който би подсигурил енергийната ни сигурност, самостоятелност и електрическа енергия на налична цена. Вече загатнах, че настройките в границите на Европейски Съюз и Европа към нуклеарната технология се трансформират. Тоест има разминаване сред обстановката в Европейски Съюз и дейностите на страната ни. До този миг имаме стратегическо преимущество поради това съоръжение. Очакванията на пазара са, че цената на сходна технология ще се покачва съществено в идващите години, поради невъзможността от бързо произвеждане и нуждата да се задоволи увеличеното търсене. Припомням, че всички планове, свързани с построяването на нуклеарни централи имат своя дълготраен темперамент (между 10 и 12 години). А ние вместо да увеличим стратегическото си преимущество в сферата, се опитваме да се лишим от към този момент разполагаем запас, освен това без явен плани тактика какви ще бъдат енергийните ни цели през идващите години. Ясен образец са и желанията на прилежащите за нас Турция и Румъния, които занапред стартират с проектирането и построяването на нови нуклеарни реактори наоколо до България. България не трябва да губи преимуществото си! Има ли опция на атомната сила като базова в подтекста на Териториалните проекти за обективен преход и поетапното прекратяване на работата на въглищните централи? Много се веселя, че най-накрая имаме тези проекти. Хубаво би било да погледнем и по-голямата картина на енергетиката у нас. Какъв енергиен микс желаеме да имаме? Категорично мога да кажа, че в България няма ясна енергийна политика все още. Първият и най-съществен детайл е правенето на дълготрайна енергийна тактика с явен проект за развиване. Енергиен съвет от експерти към Министерството на енергетиката, да вземем за пример, би бил доста потребен. Индустрията, университетските среди и неправителственият бранш имат какво да кажат. Що се отнася до базовите мощности както в бъдещата тактика, по този начин и в последващия проект за реализация главно място би трябвало да откри нуклеарната енергетика. Каква е Вашата визия и рекомендации за трансформацията на въглищните райони у нас, предвид на европейските цели за декарбонизация на стопанската система и енергетиката, тъй че ограниченията да бъдат обществено допустими и гарантиращи стабилно развиване? Засилване на производството на зелени технологии. Радвам се, че и териториалните проекти вървят в тази посока. Законодателният акт за индустрия с нулеви чисти излъчвания цели да поддържа тъкмо такива стратегически технологии като слънчеви панели и колектори, електролизьори, ветрогенератори, биогаз, биометан, акумулатори, геотермална сила, нуклеарни технологии за произвеждане на електрическа енергия. Също и технологии за електроенергийните мрежи. Това са нови и високоплатени работни места. Каква поддръжка се планува на европейско равнище за развиване на електропреносните мрежи и за увеличение на междусистемната съгласуваност, с цел да бъде обезпечено оптимално дейно шерване и оползотворяване на електрическата енергия, създадена от ВЕИ? Механизмът за съгласуваност на Европа е основан тъкмо с тази цел. Вашето сдружение извърши пет плана от общ европейски интерес и построи нови електропроводи, с които се обезпечи увеличение потенциала на електропреносната система за консолидиране на новите зелени генериращи мощности. В Плана за възобновяване и резистентност също има планувани средства за възстановяване на енергийната съгласуваност. Зная, че ЕСО има визия за създаване на трансграничен кулоар за шерване на зелената електрическа енергия сред Югоизточна и Северозападна Европа, чиято реализация ще способства за усъвършенстване преноса и използването на ВЕИ сила. Вярвам, че този план ще срещне поддръжката на европейските институции. Когато приказваме за съгласуваност на европейско равнище, има още какво да се работи. Определено тематиката за общоевропейска съгласуваност за транспорт на електрическа енергия стартира да става основна. Тук би трябвало да поставим старания за обновяването на електропреносната мрежа в целия Съюз и да стартираме да работим интензивно за по-добра координацията сред операторите в обособените страни.   * Интервюто е взето преди решението на държавното управление да спре процедурата за избор на вложители за АЕЦ „ Белене “ и да анулира решението си, че площадка „ Белене “ е обект от национално значение.   ________________________________________________________________________________________ Цветелина Пенкова е родена на 19 февруари 1988 година в София. Завършва магистърска степен по финансова стопанска система в университета Оксфорд, Англия. Защитава две бакалавърски степени – в университета Бокони в Милано, Италия и в Централния европейски университет в Будапеща, Унгария, обменна стратегии в Университета Мак Гил в Монреал, Канада. Професионалният ѝ опит е насъбран като финансов експерт в капиталов фонд в Лондон, капиталов банкер в Кралската банка на Шотландия и анализатор в Егон Зендер. Цветелина Пенкова е евродепутат от Групата на социалистите и демократите в Европейския парламент, член на Комисията по индустрия, проучвания и енергетика (ITRE), Комисия по районно развиване (REGI), Комисия по бюджетен надзор (CONT), Комисияпо вътрешен пазар и отбрана на потребителите (IMCO). Член на делегациите за връзки със Сърбия, Япония и страните от Югоизточна Азия.