Как Украйна и Полша успяха да заровят томахавката от Студената война
Разделянето на леви и десни, на правилни и погрешни, на огромни и дребни. Всичко това оказва помощ единствено на страничните наблюдаващи да вършат чудеса, когато става въпрос за надзор. Философите от дълго време са забелязали по какъв начин е задоволително да се начертае линия – дали това ще е алена или синя, няма никакво значение – работи от самото начало.
Работи и в този момент, само че с някои изключения. Хората са обществени същества, които могат да преценят дребното и по-голямото зло, а в случаи на рецесия ще успеем да стигнем до едно изключително умозаключение – положителното има шансове да победи. Един взор към границите на Украйна и Полша демонстрира тъкмо това и може би тъкмо тази война ни потвърждава, че очевидно е пристигнало времето да приказваме за края на една омраза, начертана още през 1939 година
В началото на Втората Световна война ще открием сериозна експанзия и принуждение тъкмо по границите на тези две страни. Патрулите – представители на Съюз на съветските социалистически републики и Германия ще покажат по какъв начин се взема решение ориста на милиони, освен това без необикновен опит да се мисли. Самият Хитлер е споделил, че е доста хубаво по какъв начин хората не мислят. След като в Полша стартира огромният лов на вещици, множеството евреи и политически фигури бягат към Украйна.
Надеждата е, че там най-малко ще бъдат избавени, до момента в който не се оказва, че Хитлер има други проекти и стартира да се движи точно натам. Украинското малцинство, което бяга още през 30-те години ще даде началото на всеобщо пречистване. Крайно десните организации на Украйна също ще последват образеца и ще отвърнат с експанзия. След 1945 година Съюз на съветските социалистически републики ще помогне за депортирането на поляци от Западна Украйна към Източна Полша. Хитлер и Сталин ще съумеят да сложат завършек на една от мулти-етническите граници, с цел да може да са сигурни, че в никакъв случай повече няма да има каквито и да е връзки, засявайки единствено ненавист.
Дори и след войната ще открием, че комунистите на Източна Европа ще продължат да поддържат разделянето сред Украйна и Полша. Не инцидентно продължава да се приказва по какъв начин Русия би трябвало да продължи да въздейства и управлява своята съседка, следвайки доста добре познатите остарели митове в това отношение. Според новата и пренаписана история, Москва постоянно е защитавала Украйна от Полша и този тип ненавист продължава да се насажда нападателно. През 80-те години локалните феодали на новата идеология няма да не помнят да вършат разнообразни срещи и да приказват за „ идиотите от Полша “, за „ Нацията на хулиганите “ и още доста други.
Полските туристи също не остават длъжни и постоянно ще припомнят по какъв начин в миналото Лвов е бил точно полски град. Налични са и доста разлики от страна на литературата. Украинците превеждат полска литература и я популяризират, прочее полските книги са допустимо най-вече, по отношение на всяка една друга страна в Съюз на съветските социалистически републики. Въпреки това ще открием, че няма нито една преведена книга от украински на полски. Този феномен се появява едвам след първите месеци на ръководство на Никита Хрушчов, който бърза да отстрани дейностите на Сталин, дейни от 1956 година
По това време Варшава към този момент желае да открие мост до Киев и да реши този проблеми, размразявайки нулевите връзки. При това го прави доста преди благословията от Кремъл. Междувременно в Москва продължава да се приказва за ксенофобия и качество на расите. Според някогашния полски външен министър Радослав Сикорски, в Кремъл постоянно ще се приказва за изкуствената страна „ Украйна “, която е почнала своето битие едвам от 2008 година и с плаването на тази концепция ще открием и съществуването на разнообразни полски ухажвания, че тогавашната Източна Полша ще бъде в този момент Западна Полша.
Дори и сега се употребяват най-различни пропаганди и опити към Полша освен да изясни и оправдае войната, само че даже и да затвори граници. След като тези опити се провалят, скоро ще се прекомерно, че Полша е хиена, която чака да ръфа костите на натрупа на Украйна. Оказва се, че материалите от март не могат да оказват помощ и тъкмо затова се откриват нови и още по-интересни способи. Въпреки огромният напън за реализиране на нова разграничителна линия, двете страни демонстрират невероятна опозиция и в някои от най-тежките моменти на потребност, подадоха ръце. Смята се, че първите контакти се реализират след гибелта на Сталин.
Дори и Полша да остава под катинара на Съюз на съветските социалистически републики, локалните водачи понижават доста цензурата и стартират да работят в вярната посока, пробвайки се да разрешат малко по-голяма независимост на своите жители. Оказва се, че точно там се разясняват тематики, които са неразрешени в Съюз на съветските социалистически републики. По това време полското издание „ Приятелство “ пуска някои забавни публикации по отношение на репресиите, които са осъществявани от сталинисти върху украинската интелигенция.
Полските издателства сътрудничат с украинските интелектуалци и им оказват помощ да се борят с репресиите, издавайки техните книги. Поетът Лина Костенко, който разгласява някои забавни гледни точки за Съветска Украйна през 60-те години на предишния век ще даде явен сигнал, че от ден на ден хора осъзнават по какъв начин горивото за тази подправена провокация не може да работи по този начин, както е било преди. Малко по-късно ще открием, че когато войната стартира, вратите бяха отворени, а остарялата ненавист и машинация изгоря с първите ракетни удари.
Освен това не е мъчно да забележим, че през последните няколко години започна да се работи с локалната стопанска система, която по това време разрешава по-добро обучение и замяна на богатства от другите производства. В този интервал имаше даже културна замяна, тъй като групи от едната и другата страна се събираха за общи концерти, възстановявайки счупеното, пробвайки се да реализират съгласие. Бавно и несъмнено стартира да се вижда и малко повече развиване в забравения бранш, като връзките се затопляха.
По време на Студената война, пътуващите от Полша и Украйна ще носят разнообразни материали, които са неразрешени от цензурата и ще демонстрират истината. Обявяването на самостоятелност прави връзките още по-добри, тъй като двете страни ще смъкват по-сериозните условия за прекосяването на граници и самите поляци ще побързат да се откажат от всевъзможни териториални ползи. Днес същите връзки са извънреден образец, където езикът на омразата не е нужен.
Демокрацията там прави работа, само че все пак не би трябвало да забравяме, че и историята не е забравена. Този път, когато завалят всички обиди и обвинявания, получателят се интересува от източника на изсипваната ненавист. След 2014 година дейното изковаване на положителни връзки със западните съседи също дава позитиви. Връзката се гради на обществено, културно, икономическо и политическо отношение и прави партньорства, които потвърждават, че експанзията не е нужна, когато има ясно сложени претенции и връзки.
До февруари 2022 година ще открием, че украинци работят в Полша и поляци работят в Украйна. С експлоадирането на войната нямаше никакво подозрение, че всички порти ще бъдат отворени. Опитите да се приказва за етнос, вяра, отношение или история, на практика водят до един изключително добър и рационален отговор на финала.
