Разбереш ли врага си – печелиш войната! Нека излезем от

Разбереш ли врага си – печелиш войната! Нека излезем от това факсимиле и си дадем сметка, че би трябвало да сме признателни, че имаме врагове, тъй като те могат да ни научат да осмисляме по-добре живота и да опознаем в дълбочина самите себе си, да стартираме да одобряваме хората такива, каквито си. Без врагове няма да можем да получим уроците, които ще ни създадат по-добри.

Ето няколко значими аргументи за какво би трябвало да обичаме враговете си

1. Те ни оказват помощ да управляваме отрицателните страсти

Враговете са тези, които ще ви оказват помощ да откриете и измерите вашето възприятие за гняв и да се научите да се владеете. Управлението на гнева е по-ефективно, когато се овладява в практиката, а не на доктрина.

2. Правят ни по-силни

Врагове имат единствено мощните персони, сцена на съперничеството тук е правото да бъдеш едни гърди напред. Понякога човек може и да не подозира, че е конкурентоспособен, до момента в който не се сблъска със противник. Такива дуели раждат правилната мотивация да бъдеш по-добър.

3. Критиката им може да бъде градивна

Критиката на врага носи повече изгоди от възторжените похвали на приятелите. Врагът няма да ви ласкае. Дори и когато приказва от позицията на злоба, в думите му постоянно можете да откриете частици истина.

4. Могат да ви станат съдружник

Да се научиш да обичаш враговете си също по този начин значи да се опитваш да установяваш взаимоотношение с тях. В последна сметка, в случай че намерите общ език и създадете удобна атмосфера за другарство, ще спечелите още един другар. А това работи за вас в дълготрайна вероятност и усъвършенства уменията ви за другарство с хората.