Гръцкият пристан на императрица Сиси
Райският остров Корфу притегля освен ценители на безпределно красивите гледки, уютните плажове и кристалните води на Йонийско море. Именно това място в Гърция е доказателство, че южните ни съседи не просто умеят да трансформират в забележителност всеки камък, а в действителност доста от впечатляващите кътчета, привличащи безчет туристи в страната, са свързани с действителни исторически случки, които по-скоро наподобяват на легенди и митове от Древна Елада.
Една от най-популярните забележителности на Корфу е Паркът-музей " Ахилион ", ситуиран в селцето Гастури, което се намира едвам на десетина километра от столицата Керкира. На туристите импозантната постройка се показва и като Дворецът на Сиси, защото австрийската императрица Елизабет Баварска в края на ХIХ век купува парче земя на хълма, от който се открива неповторима панорама както към северната част на града, по този начин и към южния ареал на острова.
За да се реализира грандиозният план и вилата, принадлежала на локален мъдрец и посланик, да се трансформира в екзотична задгранична резиденция на Нейно величество, се купуват и прилежащи парцели. Императорът Франц Йосиф взема решение, че за задачата 200 хиляди квадратни метра са изцяло задоволителни и строителството стартира. Продължава близо 3 години, само че няколко месеца преди да завърши, умира синът на Елизабет - престолонаследникът Рудолф. Затова брачният партньор й се надява, че надалеч от родината Сиси ще успее най-малко за малко да се изолира на Корфу от мъчителните мемоари за детето си...
Тъй като главната тематика, която служи за лайтмотив при оформянето на тази резиденция, е един от основните настоящи лица на " Илиада ", назовават двореца " Ахилион ". Ако при визитата му си вземете аудиогид (има на български, както и на още десетина езика), ще разберете, че архитектурата му е издържана в така наречен помпейски жанр. Впечатляващите картини, украсяващи стените на постройката, самоуверено могат да бъдат наречени самобитен живописен летопис на героично-трагичната Троянска война. А " Умиращият Ахил " на популярния немски ваятел Ернст Хертер заема централно място във величествената градина, отличаваща се освен с постоянно зелени растения, само че и с безчет бронзови скулптури.
Твърди се, че императрица Сиси откровено обича това изтънчено място, възхищава се на хубостта и спокойствието му, а и постоянно посещава перлата на Корфу - всяка пролет и есен. Идилията обаче продължава по-малко от десетилетие - до 1898 година, когато Елизабет става жертва на италиански анархист по време на визитата си в Женева...
Но дворецът не остава дълго без собственик и при започване на ХХ век е платен от последния немски император и крал на Прусия Вилхелм II, който също не пропуща да прекарва летата си край Керкира. Но и той не съумява да опази " Ахилион " от печалната орис да служи за санитарен пункт по време на Първата международна война и да се употребява като подслон за сираци през 20-те години на предишното столетие. После става армейски щаб, само че след Втората международна - минава под покровителството на Гръцката национална туристическа организация. Същевременно се разпродават някои от най-големите полезности на резиденцията. А през 1962 година частна компания я трансформира в казино. Повече от две десетилетия тук цари хазартът, до момента в който не е взето решение да се направи музей...
Още преди влизането в главната му постройка, се усеща величието на комплекса. Украсеният със скулптури двор, закътани измежду буйна растителност, която го обкръжава, както и огромните терасовидни градини сякаш още с екстериора си приготвят посетителите за достолепието на двореца. След като се усети доминирането на деветте вдъхновения, претворени в мраморни скулптури, съпроводени от Аполон и Трите грации, въпреки всичко се схваща коя е същинската господарка на всичко: туристите са посрещнати от фигурата на Елизабет, чийто поглед е насочен в посока към празния гроб на сина й Рудолф, построен в гората на " Ахилион ". В самобитната покрита колонада на Перистила, известна като " Стоа (от гр. - изложба, място за срещи) на мъдреците ", са непокътнати и 13 бюста на антични философи.
Още на прага на самия замък очите като с магнит са привлечени от фронталното, постлано с червен килим стълбище, превърнато в скъпо произведение на изкуството. Украсено със скулптури на Зевс и Хера, както и с по-малки статуи, то по безгласен метод подсказва неподправената респект към гръцката митология. Отдясно е ситуиран портрет на императрица Сиси. Няма по какъв начин да се подмине и мраморната камина. А щом погледът стигне тавана, дъхът стопира поради типа на голяма фреска, алегорично изобразяваща четирите сезона. Задължително е да се влезе и в католическия параклис на Елизабет, чийто купол впечатлява с изображение на процеса против Исус. Документи, картини, персонални предмети, движимости и мебели, оживели от войната и промяната на притежатели, са единствено част от богатата експозиция на музея...
Шестте евро, които се заплащат за входен билет, изцяло си заслужават. Но са нужни най-малко два часа, с цел да разгледате умерено комплекса. И да се насладите на магичната атмосфера, която като че ли с машина на времето съумява да придвижи сетивата в от дълго време отминала ера...
Една от най-популярните забележителности на Корфу е Паркът-музей " Ахилион ", ситуиран в селцето Гастури, което се намира едвам на десетина километра от столицата Керкира. На туристите импозантната постройка се показва и като Дворецът на Сиси, защото австрийската императрица Елизабет Баварска в края на ХIХ век купува парче земя на хълма, от който се открива неповторима панорама както към северната част на града, по този начин и към южния ареал на острова.
За да се реализира грандиозният план и вилата, принадлежала на локален мъдрец и посланик, да се трансформира в екзотична задгранична резиденция на Нейно величество, се купуват и прилежащи парцели. Императорът Франц Йосиф взема решение, че за задачата 200 хиляди квадратни метра са изцяло задоволителни и строителството стартира. Продължава близо 3 години, само че няколко месеца преди да завърши, умира синът на Елизабет - престолонаследникът Рудолф. Затова брачният партньор й се надява, че надалеч от родината Сиси ще успее най-малко за малко да се изолира на Корфу от мъчителните мемоари за детето си...
Тъй като главната тематика, която служи за лайтмотив при оформянето на тази резиденция, е един от основните настоящи лица на " Илиада ", назовават двореца " Ахилион ". Ако при визитата му си вземете аудиогид (има на български, както и на още десетина езика), ще разберете, че архитектурата му е издържана в така наречен помпейски жанр. Впечатляващите картини, украсяващи стените на постройката, самоуверено могат да бъдат наречени самобитен живописен летопис на героично-трагичната Троянска война. А " Умиращият Ахил " на популярния немски ваятел Ернст Хертер заема централно място във величествената градина, отличаваща се освен с постоянно зелени растения, само че и с безчет бронзови скулптури.
Твърди се, че императрица Сиси откровено обича това изтънчено място, възхищава се на хубостта и спокойствието му, а и постоянно посещава перлата на Корфу - всяка пролет и есен. Идилията обаче продължава по-малко от десетилетие - до 1898 година, когато Елизабет става жертва на италиански анархист по време на визитата си в Женева...
Но дворецът не остава дълго без собственик и при започване на ХХ век е платен от последния немски император и крал на Прусия Вилхелм II, който също не пропуща да прекарва летата си край Керкира. Но и той не съумява да опази " Ахилион " от печалната орис да служи за санитарен пункт по време на Първата международна война и да се употребява като подслон за сираци през 20-те години на предишното столетие. После става армейски щаб, само че след Втората международна - минава под покровителството на Гръцката национална туристическа организация. Същевременно се разпродават някои от най-големите полезности на резиденцията. А през 1962 година частна компания я трансформира в казино. Повече от две десетилетия тук цари хазартът, до момента в който не е взето решение да се направи музей...
Още преди влизането в главната му постройка, се усеща величието на комплекса. Украсеният със скулптури двор, закътани измежду буйна растителност, която го обкръжава, както и огромните терасовидни градини сякаш още с екстериора си приготвят посетителите за достолепието на двореца. След като се усети доминирането на деветте вдъхновения, претворени в мраморни скулптури, съпроводени от Аполон и Трите грации, въпреки всичко се схваща коя е същинската господарка на всичко: туристите са посрещнати от фигурата на Елизабет, чийто поглед е насочен в посока към празния гроб на сина й Рудолф, построен в гората на " Ахилион ". В самобитната покрита колонада на Перистила, известна като " Стоа (от гр. - изложба, място за срещи) на мъдреците ", са непокътнати и 13 бюста на антични философи.
Още на прага на самия замък очите като с магнит са привлечени от фронталното, постлано с червен килим стълбище, превърнато в скъпо произведение на изкуството. Украсено със скулптури на Зевс и Хера, както и с по-малки статуи, то по безгласен метод подсказва неподправената респект към гръцката митология. Отдясно е ситуиран портрет на императрица Сиси. Няма по какъв начин да се подмине и мраморната камина. А щом погледът стигне тавана, дъхът стопира поради типа на голяма фреска, алегорично изобразяваща четирите сезона. Задължително е да се влезе и в католическия параклис на Елизабет, чийто купол впечатлява с изображение на процеса против Исус. Документи, картини, персонални предмети, движимости и мебели, оживели от войната и промяната на притежатели, са единствено част от богатата експозиция на музея...
Шестте евро, които се заплащат за входен билет, изцяло си заслужават. Но са нужни най-малко два часа, с цел да разгледате умерено комплекса. И да се насладите на магичната атмосфера, която като че ли с машина на времето съумява да придвижи сетивата в от дълго време отминала ера...
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ