Райските водопади над град Рила оправдават името си
Райските водопади край град Рила са желано място за разходка по празници, споделя кореспондентът на БГНЕС за района.
Към водопадите води екопътека „ Бохемия “, която е трасирана от туристическото сдружение в град Рила през 2011 година Тя стартира след скалния параклис „ Св. Неделя “ на изхода на града в посока Рилския манастир. След 5 минути вървене се доближава на равна площадка, намираща се на върха на скалата над скалния параклис. Там туристите са построили беседка, има бунгало за заслон, а край него - пейки и маси за 20 индивида, ситуирани в габеровата горичка. Към местата за отдих водят издълбани стъпала. В работен ден туристите липсват, компания ни вършат 7-8 безстопанствени козички.
По пътеката
могат да се видят 11 водопада , като височините им варират от 2 до 30 метра. Най-висок е първият водопад, който е директно до пътя. С изключение на първия и последния водопад прекосяването им не е мъчно с построените стълби и защитни парапети. В началото на екопътеката се намира скалният параклис " Света Неделя ". В дребната ниша има икони, както и място за палене на свещи. На върха на лявата канара се извисява 2-метров железен кръст.
Пътеката към водопадите потегля от бунгалото, табелата предизвестява, че маршрутът е рисков. Чак пък толкоз не е, само че има заплаха от подхлъзвания, изключително напролет.
Тясната пътека е обрисувана със синя маркировка, вие се нагоре, спуска се надолу и след десетина минути се доближава до втория водопад.
Наводнение през зимата е отнесло дървеното мостче, а в този момент скалите са хлъзгави.
Водопадът се процежда в тесния каньон, след което водата изчезва в скалите сходно на пещера. Достъпът до него е сложен, минава се през стеснен процеп, а водата мокри крепко. За да излезе още веднъж, скачайки от десетина метра до пътя към светата Рилска обител.
От площадката с беседката се открива панорама към двете големи 50-метрови скали, върху които са сложени стоманени кръстове. Тези две скали ги има на стенна живопис в намиращия се на 500 метра по-нагоре метох „ Орлица “. В него са снимани подиуми от „ Козия рог “, а в двора се намира параклисът „ Свети Петър и Павел “.
В параклиса има сцена по какъв начин на едната канара е застанал цар Петър, а на другата - небесният настойник на българския народ. Според легендата царят молел светеца да се върне към светския живот.
Водопадите се посещават най-много през лятото, само че най-зрелищни са при пролетното снеготопене, когато дерето, приток на река Рилска, усилва размера си.
В метоха
Метохът „ Орлица ” отстои на 18 км западно от Рилската света обител и е едно от нейните най-стари владения. За първи път е упоменат в грамотата на цар Иван Шишман от 1378 година, която понастоящем се намира в библиотеката на Рилския манастир. През Възраждането Орличкият метох е един от към 50-те метоси на Рилската света обител в цяла България.
Монасите, които живеели в метоха, правили своите богослужения в дребната еднокорабна черква „ Св. св. апостоли Петър и Павел ”, съградена през 1469 година, по времето на свещеник йеромонах Давид - един от тримата братя обновители на светата обител след нейното запустение по време на турското иго по нашите земи, в края на XIV и началото на XV в. Давид бил родом от с. Граница, Кюстендилско. В тази черква на 29 юни 1469 г. на път от Търново за Рилския манастир пренощувала раклата с нетленните мощи на преподобния Йоан Рилски Чудотворец - основателя на Рилската света обител през X в. и пръв неин свещеник.
В своята повест за връщането на честните мощи на св. Йоан Рилски от град Търново в неговата Рилска обител, средновековният литератор дякон Владислав Граматик, който бил и свидетел на описаните от него събития, споделя следното: „ После, като станаха оттова, пристигнаха в манастирския метох, наименуван " Орлица ", и в църквата „ Свети Апостоли ", която самичък игуменът на манастира - Давид, бе издигнал от основи на това място, поставиха честния ковчег на преподобния, тъй като на другия ден беше празникът на първовърховните апостоли Петър и Павел. И тържествуваха с народа, и деня уважиха, и на Бога въздадоха благодарствена хвала. Като станаха на другия ден, който е 30 юни, отново игуменът със свещениците и с Крупнишкия свещеник господин Йосиф, който беше също по този начин негов брат по плът, взе ковчега и го носеше, а народът следваше пешком и викаше " Господи, помилуй ", чак до самия мост над метоха ”.
Няколко години по-късно част от храма била изографисана, а окончателното му накичване станало през 1491 година със средствата на Крупнишкия свещеник Яков, по време на известния Рилски свещеник Теоктист. Преизписването на църквата било осъществено от Никола Образописов от Самоков през 1863 година, чиято тържествена комбинация „ Връщане мощите на св. Йоан Рилски Чудотворец ” се намира в притвора на храма. Стенописи от XV в. са непокътнати в олтара и над вратата в наоса на църквата.
Убежище и протекция
Метохът „ Орлица ” е имал доста селскостопански здания, в които е съхранявана добитата селскостопанска продукция от манастирските земи, както и закупеното жито. Предоставял е опция за отмора и заслон на пътуващите от по-далечни краища на България поклонници към Рилската света обител. Част от намиращата се там манастирска стража е съпровождала тези поклонници към светата обител в размирни години, като ги охранявала от разбойнически банди. Във фурната, която е непокътната и до през днешния ден, са се пекли вкусни хлябове за живеещите в метоха монаси и чиновници, както и за отсядащите посетители. В северния зид в двора на метоха е вградена красива каменна чешма, направена през 1812 година
За тогавашния метох „ Орлица ” написа огромният български преподавател и литератор йеромонах Неофит Рилски в своето „ Описание болгарскаго священнаго монастиря Рилскаго ” от 1879 година: „ Той метох е като един дребен монастирец, тъй като има всичките такъми на един (мал) монастир. Сиреч има церква, келии за братството, софра обща, магерница, воденица, градина пространна и всички други използва. В него живеят ония индивиди, които са избрани да имат надзирателството над тамошните лозя и ниви, и ливади и да дочакват другите пасажери монастирски и външни, които или остават да пренощуват, или наминуват тамо от пътя и заминуват, един йеромонах (който служи в церквата) и един иконом со спомощниците му и други служащи ”.
След като през 1961 година Рилската света обител е национализирана, а рило-манастирското приятелство прокудено от комунистите, метохът остава дълго време без нравствен контрол. Днес метохът „ Орлица ” се поддържа от миряни, назначени от светата Рилска обител. Те се грижат за храма, постройките и за зеленчуковата манастирска градина наоколо до обителта. Посрещат поклонници и фенове на тази българска реликва. Богослужение тук се прави единствено един път годишно, на празника на светите първовърховни апостоли Петър и Павел (29 юни).
Към водопадите води екопътека „ Бохемия “, която е трасирана от туристическото сдружение в град Рила през 2011 година Тя стартира след скалния параклис „ Св. Неделя “ на изхода на града в посока Рилския манастир. След 5 минути вървене се доближава на равна площадка, намираща се на върха на скалата над скалния параклис. Там туристите са построили беседка, има бунгало за заслон, а край него - пейки и маси за 20 индивида, ситуирани в габеровата горичка. Към местата за отдих водят издълбани стъпала. В работен ден туристите липсват, компания ни вършат 7-8 безстопанствени козички.
По пътеката
могат да се видят 11 водопада , като височините им варират от 2 до 30 метра. Най-висок е първият водопад, който е директно до пътя. С изключение на първия и последния водопад прекосяването им не е мъчно с построените стълби и защитни парапети. В началото на екопътеката се намира скалният параклис " Света Неделя ". В дребната ниша има икони, както и място за палене на свещи. На върха на лявата канара се извисява 2-метров железен кръст.
Пътеката към водопадите потегля от бунгалото, табелата предизвестява, че маршрутът е рисков. Чак пък толкоз не е, само че има заплаха от подхлъзвания, изключително напролет.
Тясната пътека е обрисувана със синя маркировка, вие се нагоре, спуска се надолу и след десетина минути се доближава до втория водопад.
Наводнение през зимата е отнесло дървеното мостче, а в този момент скалите са хлъзгави.
Водопадът се процежда в тесния каньон, след което водата изчезва в скалите сходно на пещера. Достъпът до него е сложен, минава се през стеснен процеп, а водата мокри крепко. За да излезе още веднъж, скачайки от десетина метра до пътя към светата Рилска обител.
От площадката с беседката се открива панорама към двете големи 50-метрови скали, върху които са сложени стоманени кръстове. Тези две скали ги има на стенна живопис в намиращия се на 500 метра по-нагоре метох „ Орлица “. В него са снимани подиуми от „ Козия рог “, а в двора се намира параклисът „ Свети Петър и Павел “.
В параклиса има сцена по какъв начин на едната канара е застанал цар Петър, а на другата - небесният настойник на българския народ. Според легендата царят молел светеца да се върне към светския живот.
Водопадите се посещават най-много през лятото, само че най-зрелищни са при пролетното снеготопене, когато дерето, приток на река Рилска, усилва размера си.
В метоха
Метохът „ Орлица ” отстои на 18 км западно от Рилската света обител и е едно от нейните най-стари владения. За първи път е упоменат в грамотата на цар Иван Шишман от 1378 година, която понастоящем се намира в библиотеката на Рилския манастир. През Възраждането Орличкият метох е един от към 50-те метоси на Рилската света обител в цяла България.
Монасите, които живеели в метоха, правили своите богослужения в дребната еднокорабна черква „ Св. св. апостоли Петър и Павел ”, съградена през 1469 година, по времето на свещеник йеромонах Давид - един от тримата братя обновители на светата обител след нейното запустение по време на турското иго по нашите земи, в края на XIV и началото на XV в. Давид бил родом от с. Граница, Кюстендилско. В тази черква на 29 юни 1469 г. на път от Търново за Рилския манастир пренощувала раклата с нетленните мощи на преподобния Йоан Рилски Чудотворец - основателя на Рилската света обител през X в. и пръв неин свещеник.
В своята повест за връщането на честните мощи на св. Йоан Рилски от град Търново в неговата Рилска обител, средновековният литератор дякон Владислав Граматик, който бил и свидетел на описаните от него събития, споделя следното: „ После, като станаха оттова, пристигнаха в манастирския метох, наименуван " Орлица ", и в църквата „ Свети Апостоли ", която самичък игуменът на манастира - Давид, бе издигнал от основи на това място, поставиха честния ковчег на преподобния, тъй като на другия ден беше празникът на първовърховните апостоли Петър и Павел. И тържествуваха с народа, и деня уважиха, и на Бога въздадоха благодарствена хвала. Като станаха на другия ден, който е 30 юни, отново игуменът със свещениците и с Крупнишкия свещеник господин Йосиф, който беше също по този начин негов брат по плът, взе ковчега и го носеше, а народът следваше пешком и викаше " Господи, помилуй ", чак до самия мост над метоха ”.
Няколко години по-късно част от храма била изографисана, а окончателното му накичване станало през 1491 година със средствата на Крупнишкия свещеник Яков, по време на известния Рилски свещеник Теоктист. Преизписването на църквата било осъществено от Никола Образописов от Самоков през 1863 година, чиято тържествена комбинация „ Връщане мощите на св. Йоан Рилски Чудотворец ” се намира в притвора на храма. Стенописи от XV в. са непокътнати в олтара и над вратата в наоса на църквата.
Убежище и протекция
Метохът „ Орлица ” е имал доста селскостопански здания, в които е съхранявана добитата селскостопанска продукция от манастирските земи, както и закупеното жито. Предоставял е опция за отмора и заслон на пътуващите от по-далечни краища на България поклонници към Рилската света обител. Част от намиращата се там манастирска стража е съпровождала тези поклонници към светата обител в размирни години, като ги охранявала от разбойнически банди. Във фурната, която е непокътната и до през днешния ден, са се пекли вкусни хлябове за живеещите в метоха монаси и чиновници, както и за отсядащите посетители. В северния зид в двора на метоха е вградена красива каменна чешма, направена през 1812 година
За тогавашния метох „ Орлица ” написа огромният български преподавател и литератор йеромонах Неофит Рилски в своето „ Описание болгарскаго священнаго монастиря Рилскаго ” от 1879 година: „ Той метох е като един дребен монастирец, тъй като има всичките такъми на един (мал) монастир. Сиреч има церква, келии за братството, софра обща, магерница, воденица, градина пространна и всички други използва. В него живеят ония индивиди, които са избрани да имат надзирателството над тамошните лозя и ниви, и ливади и да дочакват другите пасажери монастирски и външни, които или остават да пренощуват, или наминуват тамо от пътя и заминуват, един йеромонах (който служи в церквата) и един иконом со спомощниците му и други служащи ”.
След като през 1961 година Рилската света обител е национализирана, а рило-манастирското приятелство прокудено от комунистите, метохът остава дълго време без нравствен контрол. Днес метохът „ Орлица ” се поддържа от миряни, назначени от светата Рилска обител. Те се грижат за храма, постройките и за зеленчуковата манастирска градина наоколо до обителта. Посрещат поклонници и фенове на тази българска реликва. Богослужение тук се прави единствено един път годишно, на празника на светите първовърховни апостоли Петър и Павел (29 юни).
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ