БНБ: Растежът на БВП на България ще продължи да се забавя и ще премине в спад
Растежът на Брутният вътрешен продукт на България ще продължи да се забавя при започване на 2023 година и ще премине в слаб спад през второто тримесечие на годината.
" За това ще способства както плануваното продължаващо намаляване на запасите в стопанската система, по този начин и предстоящият по-слаб експорт на артикули поради влошаващата се световна икономическа интензивност ", се споделя в Икономическия обзор на Българска народна банка.
Банката основава прогнозата си както на предстоящото продължаващо намаляване на запасите в стопанската система, по този начин и на упования по-слаб експорт на артикули поради влошаващата се световна икономическа интензивност. В допълнение на това са и характерни за България фактори - като възбраната за експорт на страни, разнообразни от Украйна, на нефтопродукти от съветски нефт, както и планувани ремонтни действия във значими за износа предприятия в страната.
Въз основа на упованията на мениджърите за продажните цени, на допусканията ни за изменението на цените на суровините на интернационалните пазари и в изискванията на пазара на труда банката чака инфлацията през първото шестмесечие продължи гладко да се забавя.
В същото време има фактори, които ще продължат да я подтикват - плануваният значителен напредък на разноските за труд на единица продукция и на частното ползване, запазването на висока инфлация при промишлените артикули в главните търговски сътрудници на България, както и отпадането на някои от въведените от държавното управление фискални ограничения.
" Фактори, свързани с вътрешната макроикономическа среда, които допринасяха за образуването на висока инфлация през цялата 2022 година, бяха повишаването на разноските за труд на единица продукция и растежът на разноските за извънредно ползване на семействата ", сочи анализът на институцията.
Към ноември 2022 година брутният външен дълг на България възлезе на 43.8 милиарда евро (54.2% от БВП), което съставлява нарастване с 2.3 милиарда евро по отношение на декември 2021 година (58.4% от БВП).
„ Повишение на външния дълг се наблюдаваше при всички съществени стопански браншове, като като се изключи бранш „ държавно ръководство " това се дължеше на смяна в пазарната цена на дълговите принадлежности ", означават от Българска народна банка.
Преди два дни от финансовото министерство регистрираха, че дългът на страната ни към края на януари е с 2,9 милиарда лева повече спрямо декември 2022 година и към този момент е малко над 40 милиарда лева
Календарът на заплащанията за тази година и следващата година е доста под напрежение и е прекомерно евентуално да се тегли нов с цел да се покрият заплащанията.
За тази година през март следва погасяване на 1,14 милиарда лева външен дълг, а през юли - 350 млн. лева вътрешен. За 2024 година изтичат падежите на левови облигации за 380 млн. лева и още 1,5 милиарда евро по еврооблигации.
От Института за пазарна стопанска система предизвестяват, че бюджетен недостиг от 10 милиарда лв. и повече всяка година ще сътвори голяма потребност от финансиране, което може да бъде поправено единствено с закостенял режим на обществените разноски.
От финансовото министерство също предизвестяват, че при опазване на обрисувалите се трендове в приходите и разноските е допустимо да възникне риск от несъразмерен недостиг от над 3% от прогнозния Брутният вътрешен продукт. Това можело да попречи на България да вкара еврото. При приемането на бюджета за 2023 година трябвало да бъдат разисквани ограничения, които да доведет да повече доходи и да се резервира устойчивостта на обществените финанси.
Българска народна банка чака търсенето на български артикули и услуги да се утежни при започване на тази година поради утежняване на конюнктурата в главните търговски сътрудници. Заради високия дял на износа в Брутният вътрешен продукт може да се чака утежняването на външното търсене да се отрази в забележителна степен върху действителната икономическа интензивност в страната, се добавя в разбора.
След забавянето на годишния ритъм на напредък на депозитите на семействата през първата половина на 2022 година тази наклонност бе прекратена от началото на третото тримесечие и растежът на депозитите стартира да се форсира, като доближи 8.3% през декември, регистрира Българска народна банка.
Сред факторите за това показва анулацията от страна на огромните търговски банки на таксата за поддържане на парични наличия над избран размер през третото тримесечие на годината, както и почналото последователно повишение на лихвените проценти по депозитите.
Отмяната на тази такса е евентуална причина приносът на най-големите по мярка депозити за годишния напредък на депозитите на семействата да стане позитивен през третото тримесечие на 2022 година (при негативен принос на най-големите депозити през второто тримесечие на годината).
Българска народна банка показва, че покачването на лихвите от страна на ЕЦБ се придвижва по-ограничено върху лихвите по депозитите спрямо това при лихвените проценти на междубанковия пазар. Причината е във високата ликвидност на банките в България и в забележителния приток на притеглен запас.
От средата на 2022 година се следи наклонност към гладко повишение на среднопретегления лихвен % по нови срочни депозити на нефинансовите предприятия и семействата, който към декември 2022 година възлезе на 1.01% при -0.13% през юни.
В бранша на семействата покачването на среднопретегления лихвен % е по-слабо - до 0.94% през декември по отношение на 0.12% през юни, като по-съществено повишаване има при депозитите в долари.
" Влияние за следената динамичност евентуално оказва по-бързото и по-значителното стягане на паричната политика на Федералния запас в Съединени американски щати по отношение на стягането на паричната политика в еврозоната ", показва Българска народна банка.
Наблюдаваната през първите осем месеца на 2022 година наклонност към едва намаление на лихвените проценти по новоотпуснати заеми на компаниите и семействата спря в края на третото тримесечие на годината. В интервала септември - декември се наблюдаваше гладко повишаване на лихвените проценти, което бе по-силно изразено при заемите за предприятия и при потребителските заеми за семействата, до момента в който при жилищните заеми покачването бе нищожно, показва банката.
Потенциални фактори за последователното преместване на резултатите от повишението на лихвените проценти от ЕЦБ върху лихвените проценти по заемите в България са мощната конкуренция в банковия бранш и огромният размер на привлечения запас от банките.
В бранша на семействата годишният % на разноските (ГПР) по потребителските заеми се увеличи до 10.1% към декември 2022 година (8.7% през август), което се дължи напълно на възходящата динамичност на лихвените проценти.
Резултатите от Анкетата за кредитната активност измежду банките сочат, че те стягат изискванията при по-рискови заеми през третото тримесечие на 2022 година Възможно е този фактор да оказва въздействие за покачването на лихвените проценти по потребителските заеми и през четвъртото тримесечие. При жилищните заеми покачването на ГПР бе несъществено и към декември 2022 година този индикатор възлиза на 2.9% (при 2.8% през август 2022 г.), сочат данните.
" За това ще способства както плануваното продължаващо намаляване на запасите в стопанската система, по този начин и предстоящият по-слаб експорт на артикули поради влошаващата се световна икономическа интензивност ", се споделя в Икономическия обзор на Българска народна банка.
Банката основава прогнозата си както на предстоящото продължаващо намаляване на запасите в стопанската система, по този начин и на упования по-слаб експорт на артикули поради влошаващата се световна икономическа интензивност. В допълнение на това са и характерни за България фактори - като възбраната за експорт на страни, разнообразни от Украйна, на нефтопродукти от съветски нефт, както и планувани ремонтни действия във значими за износа предприятия в страната.
Въз основа на упованията на мениджърите за продажните цени, на допусканията ни за изменението на цените на суровините на интернационалните пазари и в изискванията на пазара на труда банката чака инфлацията през първото шестмесечие продължи гладко да се забавя.
В същото време има фактори, които ще продължат да я подтикват - плануваният значителен напредък на разноските за труд на единица продукция и на частното ползване, запазването на висока инфлация при промишлените артикули в главните търговски сътрудници на България, както и отпадането на някои от въведените от държавното управление фискални ограничения.
" Фактори, свързани с вътрешната макроикономическа среда, които допринасяха за образуването на висока инфлация през цялата 2022 година, бяха повишаването на разноските за труд на единица продукция и растежът на разноските за извънредно ползване на семействата ", сочи анализът на институцията.
Към ноември 2022 година брутният външен дълг на България възлезе на 43.8 милиарда евро (54.2% от БВП), което съставлява нарастване с 2.3 милиарда евро по отношение на декември 2021 година (58.4% от БВП).
„ Повишение на външния дълг се наблюдаваше при всички съществени стопански браншове, като като се изключи бранш „ държавно ръководство " това се дължеше на смяна в пазарната цена на дълговите принадлежности ", означават от Българска народна банка.
Преди два дни от финансовото министерство регистрираха, че дългът на страната ни към края на януари е с 2,9 милиарда лева повече спрямо декември 2022 година и към този момент е малко над 40 милиарда лева
Календарът на заплащанията за тази година и следващата година е доста под напрежение и е прекомерно евентуално да се тегли нов с цел да се покрият заплащанията.
За тази година през март следва погасяване на 1,14 милиарда лева външен дълг, а през юли - 350 млн. лева вътрешен. За 2024 година изтичат падежите на левови облигации за 380 млн. лева и още 1,5 милиарда евро по еврооблигации.
От Института за пазарна стопанска система предизвестяват, че бюджетен недостиг от 10 милиарда лв. и повече всяка година ще сътвори голяма потребност от финансиране, което може да бъде поправено единствено с закостенял режим на обществените разноски.
От финансовото министерство също предизвестяват, че при опазване на обрисувалите се трендове в приходите и разноските е допустимо да възникне риск от несъразмерен недостиг от над 3% от прогнозния Брутният вътрешен продукт. Това можело да попречи на България да вкара еврото. При приемането на бюджета за 2023 година трябвало да бъдат разисквани ограничения, които да доведет да повече доходи и да се резервира устойчивостта на обществените финанси.
Българска народна банка чака търсенето на български артикули и услуги да се утежни при започване на тази година поради утежняване на конюнктурата в главните търговски сътрудници. Заради високия дял на износа в Брутният вътрешен продукт може да се чака утежняването на външното търсене да се отрази в забележителна степен върху действителната икономическа интензивност в страната, се добавя в разбора.
След забавянето на годишния ритъм на напредък на депозитите на семействата през първата половина на 2022 година тази наклонност бе прекратена от началото на третото тримесечие и растежът на депозитите стартира да се форсира, като доближи 8.3% през декември, регистрира Българска народна банка.
Сред факторите за това показва анулацията от страна на огромните търговски банки на таксата за поддържане на парични наличия над избран размер през третото тримесечие на годината, както и почналото последователно повишение на лихвените проценти по депозитите.
Отмяната на тази такса е евентуална причина приносът на най-големите по мярка депозити за годишния напредък на депозитите на семействата да стане позитивен през третото тримесечие на 2022 година (при негативен принос на най-големите депозити през второто тримесечие на годината).
Българска народна банка показва, че покачването на лихвите от страна на ЕЦБ се придвижва по-ограничено върху лихвите по депозитите спрямо това при лихвените проценти на междубанковия пазар. Причината е във високата ликвидност на банките в България и в забележителния приток на притеглен запас.
От средата на 2022 година се следи наклонност към гладко повишение на среднопретегления лихвен % по нови срочни депозити на нефинансовите предприятия и семействата, който към декември 2022 година възлезе на 1.01% при -0.13% през юни.
В бранша на семействата покачването на среднопретегления лихвен % е по-слабо - до 0.94% през декември по отношение на 0.12% през юни, като по-съществено повишаване има при депозитите в долари.
" Влияние за следената динамичност евентуално оказва по-бързото и по-значителното стягане на паричната политика на Федералния запас в Съединени американски щати по отношение на стягането на паричната политика в еврозоната ", показва Българска народна банка.
Наблюдаваната през първите осем месеца на 2022 година наклонност към едва намаление на лихвените проценти по новоотпуснати заеми на компаниите и семействата спря в края на третото тримесечие на годината. В интервала септември - декември се наблюдаваше гладко повишаване на лихвените проценти, което бе по-силно изразено при заемите за предприятия и при потребителските заеми за семействата, до момента в който при жилищните заеми покачването бе нищожно, показва банката.
Потенциални фактори за последователното преместване на резултатите от повишението на лихвените проценти от ЕЦБ върху лихвените проценти по заемите в България са мощната конкуренция в банковия бранш и огромният размер на привлечения запас от банките.
В бранша на семействата годишният % на разноските (ГПР) по потребителските заеми се увеличи до 10.1% към декември 2022 година (8.7% през август), което се дължи напълно на възходящата динамичност на лихвените проценти.
Резултатите от Анкетата за кредитната активност измежду банките сочат, че те стягат изискванията при по-рискови заеми през третото тримесечие на 2022 година Възможно е този фактор да оказва въздействие за покачването на лихвените проценти по потребителските заеми и през четвъртото тримесечие. При жилищните заеми покачването на ГПР бе несъществено и към декември 2022 година този индикатор възлиза на 2.9% (при 2.8% през август 2022 г.), сочат данните.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ