Минният бранш през 2021: Повече добив, приходи и платени концесии
Ръст на добивите с 10 %, на приходите с 16 на 100 и на платените на страната концесионни такси със 17% през предходната 2021 година по отношение на миналата, регистрира Българската минно-геоложка камара (БМГК) обичайно в Деня на миньора, празнуван на 18 август, когато църквата уважава Св. Иван Рилски. Браншът е понижил леко заетостта за сметка на модернизацията, през цялата година не се е случил нито един смъртен случай в рудниците, а случаите като цяло са намалели с 15 %. Индустрията продължава да влага в автоматизацията и дигитализацията си, както и в рекултивацията на свои терени и екологизацията на производството си, въпреки и вложенията за запазване на околната среда да бележат спад от 13 на 100.
Действащите концесии за рандеман на подземни благосъстояния у нас са 533, а разрешителните за търсене и изследване за такива – 214.
България се подрежда на първите места по рандеман на мед, злато и лигнитни въглища. Всъщност точно добивът на въглища способства към растежа на приходите в бранша, само че главната причина за това са поскъпналите метали на международните тържища.
Добитата от минния отрасъл продукция през предходната година е за близо 3.6 милиарда лева , което с 16 % аповече от 20202 година и доближава най-високото си равнище от последните няколко години. Ръстът в производството на въглища е 27 %, само че евтината продукция обезпечава оборот от едвам 28.5 млн. лева Нарастване има и при добива на индустриални минерали и добива на инертни и строителни материали, надлежно с 16% и с 13%.
Общо изкопаните подземни благосъстояния са 117 млн. т, което е с 10 % повече спрямо 2020 година
През 2021 година едва понижение се регистрира при добива на петрол и газ, както и при скално-облицовъчни материали. Това не дава значително отражение върху резултатите за бранша, заради дребния условен дял на тези подбраншове.
Най-голям дял в разпределението на добива на потребни изкопаеми в натура през 2021 година имат инертните материали с 33%. Следва рудодобивът с дял от 31%. Въпреки растежа си през годината, въгледобивът към момента остава на трето място в разпределението с дял от 24%.
Браншът регистрира спад на износа от 10% , като най-съществено е понижението при горивата, които имат най-голям дял в експорта. Продуктите на минерално-суровинната промишленост през отчетния интервал образуват над 3 милиарда евро експорт, като този индикатор се усилва с 32% спрямо миналата година. Това се дължи на забележителното покачване на цените на суровините, главно на металните потребни изкопаеми и горивата.
Индустрията е платила в бюджета концесионни такси за 95,3 млн. лева . (без ДДС), което е със 17% по отношение на година по-рано. Ръстът се дължи на по-високите заплащания от всички подотрасли на сектора, като се изключи добива на енергийни първични материали, показва се в отчета на БМГК.
С 3 % са намалели заетите в промишлеността до 19 690 души,, което се дължи на въвеждането на нови и съвременни технологии. В същото време един служащ е почнал да създава повече и продуктивността остава 2,5 пъти по-висока от междинната за индустриалния бранш.
Средната годишна заплата на заетите в бранша през 2021 година, по предварителни данни на Национален статистически институт, е 25 796 лева, което е с 12% повече. Заплащането в сектора се резервира високо – 40% над междинното за страната и е на четвърто място от икономическите действия след IT бранша, финанси и енергетика.
В същото време минният бранш регистрира спад с 13 % в разноските за запазване и възобновяване на околната среда. Те възлизат на 37.8 млн. лева и макар понижението равнището име е над междинното за последните 10 години.
Случили са се 95 злополуки през предходната година, което е с 15% по.малсо в срявнение с миналата година. Това е най-ниското равнище на този индикатор през последното десетилетие.
Най-много са трудовите злополуки в подотраслите Рудодобив и Въгледобив, защото заетите там са доста повече.
За пръв път браншът не регистрира нито една смъртна акцидент , изгубените работни дни поради произшествия са намалели със 17 %.
Трите водещи компании в дигитализацията, енергийната си успеваемост, екологизацията и дарителството в интерес на обществено виновни акции са " Дънди Прешъс Металс, " Асарел-Медет " и " Елаците Мед ", сочат още данните на минната камара.
От " Асарел-Медет " са вложили над 57 млн. лева през 2021 година за повишение на индустриалната и енергийната си успеваемост, за запазване на околната среда, сигурност на труда и развиване на човешкия капитал и корпоративно развиване. Предприятието има и мощна стипендиантска стратегия. Студентката Карина е една от получилите стипендия и участвалите в стажантската стратегия на " Асарел-Медет " и демонстрира по какъв начин.
Кампанията " Българските добродетели " на " Геотехмин " и подкрепя реализирането на значими обществени, инфраструктурни, просветителни и екологични планове.
Безспорен водач в позеленяването и дигитализацията на българските мини е " Дънди Прешъс Металс ", в чиито подземни рудници има wi-fi, служащите от дълго време са не запомнили какво е кирка, ръководят машините в профил, с джойстик, като на игра, а всички процеси автоматизирано се кнотролират и проучват. Според шефа на златните мини на " Дънди " в Челопеч и Крумовград Илия Гърков и не може да се случи без добивната промишленост.
Действащите концесии за рандеман на подземни благосъстояния у нас са 533, а разрешителните за търсене и изследване за такива – 214.
България се подрежда на първите места по рандеман на мед, злато и лигнитни въглища. Всъщност точно добивът на въглища способства към растежа на приходите в бранша, само че главната причина за това са поскъпналите метали на международните тържища.
Добитата от минния отрасъл продукция през предходната година е за близо 3.6 милиарда лева , което с 16 % аповече от 20202 година и доближава най-високото си равнище от последните няколко години. Ръстът в производството на въглища е 27 %, само че евтината продукция обезпечава оборот от едвам 28.5 млн. лева Нарастване има и при добива на индустриални минерали и добива на инертни и строителни материали, надлежно с 16% и с 13%.
Общо изкопаните подземни благосъстояния са 117 млн. т, което е с 10 % повече спрямо 2020 година
През 2021 година едва понижение се регистрира при добива на петрол и газ, както и при скално-облицовъчни материали. Това не дава значително отражение върху резултатите за бранша, заради дребния условен дял на тези подбраншове.
Най-голям дял в разпределението на добива на потребни изкопаеми в натура през 2021 година имат инертните материали с 33%. Следва рудодобивът с дял от 31%. Въпреки растежа си през годината, въгледобивът към момента остава на трето място в разпределението с дял от 24%.
Браншът регистрира спад на износа от 10% , като най-съществено е понижението при горивата, които имат най-голям дял в експорта. Продуктите на минерално-суровинната промишленост през отчетния интервал образуват над 3 милиарда евро експорт, като този индикатор се усилва с 32% спрямо миналата година. Това се дължи на забележителното покачване на цените на суровините, главно на металните потребни изкопаеми и горивата.
Индустрията е платила в бюджета концесионни такси за 95,3 млн. лева . (без ДДС), което е със 17% по отношение на година по-рано. Ръстът се дължи на по-високите заплащания от всички подотрасли на сектора, като се изключи добива на енергийни първични материали, показва се в отчета на БМГК.
С 3 % са намалели заетите в промишлеността до 19 690 души,, което се дължи на въвеждането на нови и съвременни технологии. В същото време един служащ е почнал да създава повече и продуктивността остава 2,5 пъти по-висока от междинната за индустриалния бранш.
Средната годишна заплата на заетите в бранша през 2021 година, по предварителни данни на Национален статистически институт, е 25 796 лева, което е с 12% повече. Заплащането в сектора се резервира високо – 40% над междинното за страната и е на четвърто място от икономическите действия след IT бранша, финанси и енергетика.
В същото време минният бранш регистрира спад с 13 % в разноските за запазване и възобновяване на околната среда. Те възлизат на 37.8 млн. лева и макар понижението равнището име е над междинното за последните 10 години.
Случили са се 95 злополуки през предходната година, което е с 15% по.малсо в срявнение с миналата година. Това е най-ниското равнище на този индикатор през последното десетилетие.
Най-много са трудовите злополуки в подотраслите Рудодобив и Въгледобив, защото заетите там са доста повече.
За пръв път браншът не регистрира нито една смъртна акцидент , изгубените работни дни поради произшествия са намалели със 17 %.
Трите водещи компании в дигитализацията, енергийната си успеваемост, екологизацията и дарителството в интерес на обществено виновни акции са " Дънди Прешъс Металс, " Асарел-Медет " и " Елаците Мед ", сочат още данните на минната камара.
От " Асарел-Медет " са вложили над 57 млн. лева през 2021 година за повишение на индустриалната и енергийната си успеваемост, за запазване на околната среда, сигурност на труда и развиване на човешкия капитал и корпоративно развиване. Предприятието има и мощна стипендиантска стратегия. Студентката Карина е една от получилите стипендия и участвалите в стажантската стратегия на " Асарел-Медет " и демонстрира по какъв начин.
Кампанията " Българските добродетели " на " Геотехмин " и подкрепя реализирането на значими обществени, инфраструктурни, просветителни и екологични планове.
Безспорен водач в позеленяването и дигитализацията на българските мини е " Дънди Прешъс Металс ", в чиито подземни рудници има wi-fi, служащите от дълго време са не запомнили какво е кирка, ръководят машините в профил, с джойстик, като на игра, а всички процеси автоматизирано се кнотролират и проучват. Според шефа на златните мини на " Дънди " в Челопеч и Крумовград Илия Гърков и не може да се случи без добивната промишленост.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ