Ошо: Как бракът се превръща в математика, която убива любовта, а ние ставаме супер нещастни
Раджниш Чандра Модхан Джаин (11 декември 1931 – 19 януари 1990), по-известен като Ошо, е известен актуален нравствен преподавател и мъдрец, живял в Индия и Съединени американски щати, създател на духовно и философско придвижване „ Ошо-Раджниш “, чието обучение разделя обкръжението му на два полярни лагера.
Колкото обожаван, толкоз и отричан, той отхвърлял всички религии като ненужни и ограничаващи човешкото схващане, смятайки, че съществува божествено наличие в природата и на всички места към нас.
Учението на Ошо се корени в Хинду Адвайта веданта, която приема, че всяка действителност произтича от една-единствена божествена същина. Беседите му не се провеждали в суха академична конюнктура, били постоянно примесени със занимателни анекдоти, смешки. Те били разказвани с такова ораторско майсторство, че бързо стигали до сърцата на слушателите.
Снимка: Wikipedia
Будният му и иноваторски разум го вкарва в спорове с откритите публични правила и даже с околните му съподвижници, пораждайки голям брой разногласия към неговото обучение.
Сред тях е концепцията му за образование на децата. Под въздействие на баба си той пораства без ограничавания, забрани и обучение. По-късно, нашумял към този момент под името Ошо, той декларира, че точно това е верният способ за развъждане на деца – насилственото обучение и възпитаване по дадени стандарти в тази възраст оказва неподходящо въздействие върху развиването на личността и достолепието.
Много от беседите си той посвещава на тематиката за любовта. По-долу ви сервира откъс от сказка, в която той дефинира женитбата като математика и рутина, цялостна с упования, които убиват любовта:
Обичаш някого и в първия миг, за малко време, мозъкът ти стопира. След това се жениш. Защо се жениш?
За да може да повтаряш тези прелестни моменти още веднъж и още веднъж. Но когато те се случиха, не беше женен, а те не могат да се случат в съпружеския живот, тъй като се е трансформирала цялата обстановка.
Когато двама души се срещнат за първи път, обстановката е напълно нова.
Техните мозъци не могат да работят в нея. Те са по този начин погълнати от нея – по този начин претъпкани от новите усещания, от новия живот, от новото разцъфтяване!
След това мозъкът стартира да работи и те си мислят: „ Това е прелестен миг! Искам да го дублирам всеки ден, по тази причина ще се оженя. “
Умът ще скапе всичко. Любовта е спонтанна; женитбата е изчисление. Да се ожениш е нещо математическо. Тогава ще чакаш тези моменти, само че те в никакъв случай няма да се случат още веднъж.
Затова всеки женен мъж и всяка омъжена жена са разочаровани – тъй като чакат неща, които са се случили в предишното. Защо да не се случат още веднъж?
Не могат да се случат, тъй като ти си отвън цялата обстановка. Сега не си свеж; в този момент липсва спонтанността. Сега любовта е рутина. Сега всичко е очакване и търсене. Сега любовта се е трансформирала в дълг, а не в веселба.
В началото беше веселба, в този момент е обвързване. А задължението не може да ти обезпечи това благополучие, което ти обезпечава заниманието. Невъзможно е!
Цялата работа се дължи на мозъка. Сега непрестанно очакваш, а колкото повече е упованието, толкоз по-малка е опцията то да се случи…
Малко по малко настава разочарованието, тъй като си трансформирал всичко в обвързване, рутина. Сега същото това преживяване ще отсъства. Тогава ще мислиш, че този човек те е измамил, или че си обезумял. Тогава си мислиш:
Първото преживяване беше една заблуда. Трябва да съм бил замаян или нещо сходно. То не беше действително.
Всъщност беше действително. Твоят обикновен разум го прави нереално. След това мозъкът ти чака, само че първия път стана, когато не очакваше. Дойде без никакво очакване. Беше просто открит да възприемеш това, което се случи.
Сега всеки ден пристигаш с упования, със затворен разум. Не може да се случи. Винаги става в един открит ум; постоянно става в нови обстановки.
Това не значи, че всеки ден би трябвало да променяш обстановката. Означава единствено, че не би трябвало да разрешаваш на мозъка да основава схеми. Тогава жена ти ще бъде нова за теб всеки ден.
Не позволявай на мозъка да основава схеми на очакване; не позволявай на мозъка да отива в бъдещето.
Тогава твоят гуру всеки ден ще бъде нов, твоят другар всеки ден ще бъде нов. И всичко в света е ново, като се изключи мозъка. Умът е единственото нещо, което остава непроменяемо. Той постоянно е същият.
Колкото обожаван, толкоз и отричан, той отхвърлял всички религии като ненужни и ограничаващи човешкото схващане, смятайки, че съществува божествено наличие в природата и на всички места към нас.
Учението на Ошо се корени в Хинду Адвайта веданта, която приема, че всяка действителност произтича от една-единствена божествена същина. Беседите му не се провеждали в суха академична конюнктура, били постоянно примесени със занимателни анекдоти, смешки. Те били разказвани с такова ораторско майсторство, че бързо стигали до сърцата на слушателите.
Снимка: Wikipedia
Будният му и иноваторски разум го вкарва в спорове с откритите публични правила и даже с околните му съподвижници, пораждайки голям брой разногласия към неговото обучение.
Сред тях е концепцията му за образование на децата. Под въздействие на баба си той пораства без ограничавания, забрани и обучение. По-късно, нашумял към този момент под името Ошо, той декларира, че точно това е верният способ за развъждане на деца – насилственото обучение и възпитаване по дадени стандарти в тази възраст оказва неподходящо въздействие върху развиването на личността и достолепието.
Много от беседите си той посвещава на тематиката за любовта. По-долу ви сервира откъс от сказка, в която той дефинира женитбата като математика и рутина, цялостна с упования, които убиват любовта:
Обичаш някого и в първия миг, за малко време, мозъкът ти стопира. След това се жениш. Защо се жениш?
За да може да повтаряш тези прелестни моменти още веднъж и още веднъж. Но когато те се случиха, не беше женен, а те не могат да се случат в съпружеския живот, тъй като се е трансформирала цялата обстановка.
Когато двама души се срещнат за първи път, обстановката е напълно нова.
Техните мозъци не могат да работят в нея. Те са по този начин погълнати от нея – по този начин претъпкани от новите усещания, от новия живот, от новото разцъфтяване!
След това мозъкът стартира да работи и те си мислят: „ Това е прелестен миг! Искам да го дублирам всеки ден, по тази причина ще се оженя. “
Умът ще скапе всичко. Любовта е спонтанна; женитбата е изчисление. Да се ожениш е нещо математическо. Тогава ще чакаш тези моменти, само че те в никакъв случай няма да се случат още веднъж.
Затова всеки женен мъж и всяка омъжена жена са разочаровани – тъй като чакат неща, които са се случили в предишното. Защо да не се случат още веднъж?
Не могат да се случат, тъй като ти си отвън цялата обстановка. Сега не си свеж; в този момент липсва спонтанността. Сега любовта е рутина. Сега всичко е очакване и търсене. Сега любовта се е трансформирала в дълг, а не в веселба.
В началото беше веселба, в този момент е обвързване. А задължението не може да ти обезпечи това благополучие, което ти обезпечава заниманието. Невъзможно е!
Цялата работа се дължи на мозъка. Сега непрестанно очакваш, а колкото повече е упованието, толкоз по-малка е опцията то да се случи…
Малко по малко настава разочарованието, тъй като си трансформирал всичко в обвързване, рутина. Сега същото това преживяване ще отсъства. Тогава ще мислиш, че този човек те е измамил, или че си обезумял. Тогава си мислиш:
Първото преживяване беше една заблуда. Трябва да съм бил замаян или нещо сходно. То не беше действително.
Всъщност беше действително. Твоят обикновен разум го прави нереално. След това мозъкът ти чака, само че първия път стана, когато не очакваше. Дойде без никакво очакване. Беше просто открит да възприемеш това, което се случи.
Сега всеки ден пристигаш с упования, със затворен разум. Не може да се случи. Винаги става в един открит ум; постоянно става в нови обстановки.
Това не значи, че всеки ден би трябвало да променяш обстановката. Означава единствено, че не би трябвало да разрешаваш на мозъка да основава схеми. Тогава жена ти ще бъде нова за теб всеки ден.
Не позволявай на мозъка да основава схеми на очакване; не позволявай на мозъка да отива в бъдещето.
Тогава твоят гуру всеки ден ще бъде нов, твоят другар всеки ден ще бъде нов. И всичко в света е ново, като се изключи мозъка. Умът е единственото нещо, което остава непроменяемо. Той постоянно е същият.
Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ