Путинова Русия цели фрагментирането на Европейски Съюз посредством разединение на източната му външна страна. С дейностите си Стефан Янев, а евентуално и президентът Радев, към този момент загатнаха, че подобен проблем може да се яви. Четири неотложни задания.
2022 година ще стартира с извънредно високо интернационално напрежение наоколо до българските граници, основано и поддържано най-много от Владимир Путин. Светът чака Русия да предприеме експанзия по отношение на Украйна в надалеч по-големи размери от случилото се през 2016 година. Неизвестността е огромна и мнозина към момента се надяват, че съветските дейности са по-скоро военизиран спектакъл, целящ изтръгване на дипломатически взаимни отстъпки от страна на Запада.
Но
залагането само на тази карта би било безконтролно, тъй като Русия към този момент мина границата на нужното за един достоверен спектакъл. Подготовката за нападателна война наподобява приключена и всекидневно съветски високопоставени лица изострят тона, като главният им мотив е да трансферират виновността за възможна експанзия върху самата Украйна и НАТО. По думите на Путин:
“Това, което се случва в този момент, напрежението, трупащо се в Европа - това е тяхна виновност. На всяка крачка Русия беше принуждавана някак да отговори, на всяка крачка обстановката се утежняваше, утежняваше, утежняваше - деградираше и деградираше. И ето през днешния ден сме в обстановка, в която сме принудени нещо да решим: не можем да допуснем да се развива обстановката, за която приказвам. Какво, на някого нещо не му е ясно ли? Трябва да му е ясно. ”
Какви сметки си прави Путин
Ултиматумът - или както се назовават сходни думи - в действителност е явен, а “ситуацията ” доста припомня за Европа от 1938 год., когато Чембърлейн се е надявал да умиротвори Германия с парче хартия. Разлики с навечерието на Втората международна, несъмнено, има. Основната е, че опасността от нуклеарно заличаване на света прави неосъществим краен победител от огромен боен спор. Но пък калкулацията на Путин е, че Западът няма да рискува нуклеарна ескалация поради Украйна, което би му развързало ръцете за стандартна експанзия.
Редакцията предлага
През идващите шест месеца може да ескалира и различен спор, който частично да засенчи Украйна – нуклеарната стратегия на Иран напредва и е евентуално да се развие оттатък сериозната точка. Това би провокирало дейности от страна на Израел и съдружниците му. неслучайно съответствува с тези развития. А в един световен свят, където евентуално се отварят два огромни фронта против Запада, Китай с огромна възможност ще търси военно решение на претенциите си над Тайван. Всички тези незнайни вършат опортюнизма на Владимир Путин вероятен.
Русия, несъмнено, не може стопански да си разреши нескончаем спор със Запада. Но преценката на режима може да е, че се отваря комфортен прозорец на деяние за относително къс и съдбоносен удар по Украйна. Финансовите и икономическите наказания ще са тежки, само че предизвиквайки газова рецесия в Европа и разчитайки на увеличени газови доставки за Китай, Москва може да си завоюва известно време. Ако през него се разпрострат други спорове по света, дейностите на Путин може и да се слеят с общия пейзаж.
Този тъмен сюжет не е единственият вероятен. Но въпросът си остава - какъв би трябвало да е отговорът на Запада и в частност на България, в случай че въпреки всичко той се осъществя. През тази седмица българският боен министър. Кирил Петков реагира задоволително бързо, с цел да подчертае, че това не е държавната позиция, само че един от резултатите, който Путин цели с дейностите си, беше към този момент реализиран - да се сътвори усещане за разнобой и вътрешна липса на кохерентна политика в страните от НАТО. Затова дейностите на Янев бяха сериозна политическа неточност. А тя пристигна в миг, в който сътрудник на Янев - новият външен министър - се оказа оборудван с куриозни съветници с Държавна сигурност минало. Руският тим по хокей неотдавна излезе с екип на Съюз на съветските социалистически републики в мач против Финландия: и у нас наподобява някои хора си носят сърповете и чуковете в сърцата.
Какво е значимо за българската позиция
Когато се обмисля българската позиция по обстановката в Украйна, като се изключи че солови осъществявания и Facebook импровизации би трябвало да се заобикалят, добре би било да се вземат поради и следните аспекти на казуса:
1. Путиновото държание е несъмнено опортюнистично и хазартно, само че това не значи, че зад него не стои дълготраен проект. Напротив, в случай че нещо е несъмнено, то това е, че Путинова Русия цели фрагментирането на Европейски Съюз и обезсилването на НАТО посредством де факто разединение на източната му външна страна. В една такава среда Русия би се трансформирала още веднъж в (поне регионална) суперсила, която има решителен глас във връзка с Европа. От тази позиция Украйна не е значима за Русия нито толкоз като територия (Русия си има предостатъчно), нито като запаси, нито даже като стратегически буфер. Агресия против Украйна би основала огромно напрежение в Европейски Съюз и НАТО и Путин залага, че то ще докара до липса на единна позиция в тези организации в дефинирането на отговор.
Даниел Смилов
С дейностите си Стефан Янев, а посредством него евентуално и, към този момент загатнаха, че подобен проблем може да се появи. А най-хубавият и възпиращ отговор от страна на Европейски Съюз и НАТО би бил еднопосочни, единни и общи позиции. И Европейски Съюз, и НАТО би трябвало ясно да показват, че една съветска експанзия по отношение на Украйна единствено ще ги консолидира. Една такава консолидация би обезсмислила и самата агресия;
2. Консолидацията на Европейски Съюз е изключително значима в енергийната сфера. Ако вследствие на възможна експанзия Европейски Съюз се снабди с енергиен съюз, при който всички страни дружно договарят доставки на газ и първични материали от Русия, Путиновият гамбит ще се окаже несполучлив. Русия освен рискува да затъне в дълготраен спор в Украйна, само че би се изправила и против координирани политики на европейските страни в енергийната сфера. Тези координирани политики ще създадат невероятно изнудването на обособени страни като България, която в действителност построи на Газпром газопровод за милиарди левове, които не е ясно по какъв начин ще се изплащат, изключително в случай че спорът в Украйна в действителност се разгори.
3. България най-сетне би трябвало да пристъпи към действителна диверсификация в енергетиката си и да прекъсне съвсем цялостната взаимозависимост от Русия. Заветният интерконектор е единствено една от стъпките - милиардите от възстановителния проект на Европейски Съюз най-добре ще се употребяват, в случай че се влагат в постигането на действителна диверсификация.
4. И най-после, България би трябвало да се стреми да консолидира Европейски Съюз и района на Балканите, а не да става генератор на раздори. Историческите ни разногласия със Северна Македония могат да си продължат и в теоретичен формат (където им е мястото), а двете страни да помислят за значително възстановяване на комерсиалните, инфраструктурните, културните и информационните си връзки.
Всъщност, тези четири неща е добре да се случат без значение от това дали ще има съветска инвазия в Украйна или не. Предколедно е редно да си пожелаем, че разсъдъкът въпреки всичко ще надделее и светът няма да се впусне във военни случки. Но виновните политици би трябвало да приготвят страната и за възможни неприятни сюжети.
* Този коментар отразява персоналното мнение на създателя и може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.
