Путин спечели много от интервюто, което даде на Карлсън

Кеворкян: Карлсън и нашите храбреци. Смъртта на Навални

Путин завоюва доста от изявлението, което даде на Карлсън – това е несъмнено.

И до момента в който то към момента му носеше дивиденти, Навални умря в една от най-зловещите сибирски затворнически колонии.

Няма по-ефектен метод да се отстраняват изгодите от изявлението.

Най-вероятно става дума за инцидентно съвпадане.

В днешната гласност, която постоянно доближава до откровени форми на налудност, тайните теории обаче с лекост опустошават рационалните доводи, в тях няма място за случайности.

Какви теории могат да изпълзят?

Ето една: съперници на Путин са ликвидирали Навални.

Като се имат поради предстоящите негативи за Путин, всеки пандизчия на драго сърце ще се нагърби с ролята на главорез.

Никой не има вяра на руснаците – обаче гибелта на Навални в действителност може да е ненасилствена.

Тя обаче ще изиграе ролята на тромб, който ще „ запуши “ сериозните преимущества, които Путин получи в пропагандната война след изявлението с Карлсън.

Отделен е въпросът, че тя ще подчертае чувството за безспорната му цялост.

А съветските вождове постоянно са държали Света да е наясно с това.

Световните „ водачи “ ще се задоволят със общоприетите за такива случаи вопли – кухи, колкото се поставя.

Няма да тръгнат на кръстоносен поход против Руснака.

…

Сега за изявлението.

Интересен ми беше Карлсън. С Путин има кой да се занимава – изключително напористи са всякакви тукашни медийни пеперуди, също и някои ударници на политическото проституиране. Да си се оправят.

Карлсън си свърши работата. Имах шанса да направя много от

най-знаменитите изявленията на последните близо петдесетина години – така че, този поминък ми е явен, въпреки че човек постоянно може да открие още нещо ново за него.

Сега изявленията прави всяка силиконова цица. Разговорния род го изтърбушиха всевъзможни случайници, най-много тия с гръбнаците от желе.

И някои от тях също измрънкаха нещо против изявлението на Карлсън.

Българското отказване е нещо садистично.

Като цяло, през последните години журналистическата „ гилдия “ последователно бе превърната в някаква безволева сбирщина.

И тя така и не посмя даже да изскимти, когато репортерите ги възвеличиха като „ мисирки “ – а на тях това май даже им хареса, някак приласкани се почувстваха.

Само малко на брой от занаята още не са се предали – назовавам ги „ Ротата на смъртниците – към момента не съумяват да ги подчинят или най-малко да им запушат устите и сетне да ги отведат нанякъде.

Но и това ще се случи, неизбежно е.

И тогава ще стартира новата епоха – на малеби публицистиката.

Карлсън направи положително изявление.

Според един, който се самообгрижва от години за медиен специалист, това не било „ публицистика “.

Разбира се, че не е – за него публицистика е Памперсът, който би трябвало да почиства постоянно зацапания гъз на Властта.

Когато застанеш против човек като Путин, би трябвало да си наясно, че той знае всичко за теб. И номерът е ти да научиш нещо ново за него и то по допустимо най-ненатрапчив метод, а не да се охрабряваш комично – тогава изявление няма да има, най-вече да те изхвърлят през някоя от кулите на Кремъл.

Впрочем, Путин подметна по някое време, че Карлсън е кандидатствал за Централно разузнавателно управление на САЩ, само че не го приели. „ Трябва да благодарите на Бог, че не са ви завели там “ – добави Путин.

След изявлението, Карлсън пък призна, че от три години се опитвал да го направи, само че – откъс – „ напъните му са били осуетявани от американските разследващи служби, които шпионирали текстовите му известия и ги предоставяли на „ Ню Йорк Таймс “, провокирайки по този метод съветските управляващи да анулират изявлението “. Ето такива игрички са се въртели към Карлсън.

Още с първия си въпрос Карлсън получи известно преимущество – усъмни се в едно по-раншно изказване на Путин, той пък явно се подразни и не скри това: „ Ток шоу ли ще вършим или сериозен диалог “.

И сетне се потопи в един нескончаем монолог.

Карлсън пък рационално отстъпи самодейността.

Довери се на интуицията си и завоюва.

Карлсън рядко прекъсваше събеседника си – само че с въпроси, които бяха задоволително предизвикателни.

Например: „ Не е скучно/това, което казвате, просто не съм сигурен какъв брой е подходящо “; „ Защо не доказахте през първите си 22 години като президент, че Украйна не е същинска страна “; „ Казахте ли на Виктор Орбан, че може да получи част от Украйна?; „ Как можете да унищожите една идеология в страна, която не контролирате? “/за денацификацията.

И още: „ Как един водач, който убива, може да е християнин, по какъв начин се примиряваш със себе си? “ – един въпрос с остротата на кинжал.

„ Остави го да сбърка “ – по този начин споделям за такива случаи, – остави го самичък да се удави в монолога, захласнатият от словохотливостта си ще допусне неточности, това е неизбежно.

Но Карлсън нямаше и различен избор. Само нашите тахтаби си показват, по какъв начин гневно прекъсват и опровергават Путин, даже някой обръща масата върху него – по този начин излиза от мненията им в този момент.

И упорстват да им повярваме, въпреки че сме очевидци, по какъв начин тиквеници от друг диаметър непрестанно минават на конвейер през малките екрани ни, напълно необезпокоявани, а въпросните храбреци постоянно са подготвени с памперсите.

В нашия поминък би трябвало непрестанно да си казваш, че работиш за Времето, че си чирак на Паметта.

Карлсън това и направи: остави съветският цар да приказва.

За доброжелателния, само че и разумен „ елементарен “ фен несъмнено е било забавно да научи, какво е отношението му към Ленин; към разпадането на Съветския съюз, което, в действителност е инициирано от съветското управление – Путин призна, че не схваща, какво го е стимулирало тогава, с изключение на вярата, че цивилизованият Запад ще одобри това като покана за съдействие и асоцииране.

И още: за обещанието, че НАТО няма да се уголемява на Изток, само че все пак има пет талази на разширяване; за предлагането Съединени американски щати, Русия и Европа да основат взаимно система за противоракетна защита. И, най-много, по какъв начин излъгаха, с услугите на Горбачов, Съветската империя. Впрочем, Путин не загатна името на Горбачов – само че беше ясно, кого има поради.

Имам едно удивително, по личните му самопризнания, изявление с Горбачов. Продължават да го гледат в Мрежата – и не престават да го ругаят. Интересно е да се проучва отношението на нашата аудитория към двете изявленията – с Путин и с Горбачов. Но тахтабите няма да имат куража да го създадат.

От тези стотици милиони, които са наблюдавали изявлението на Карлсън, никой, който е с целия си, не е очаквал той да се надругава с Путин – с изключение на нашите перушани.

Те са си такива: опикано врабче се ежи против пастта на крокодил.

Странно е, авторитетна медия като Би Би Си да твърди, че изявлението на Карлсън било „ комфортно “. То по никакъв начин не беше комфортно, в това число и за англичаните, изключително след припомнянето, че Борис Джонсън е упорствал украинците да не договарят и кланицата да продължава.

Ами, ролята на гарантите на Минските съглашения – тя е не по-малко позорна.

Впрочем, в нашите разправии с Македония, поръчител за правилно отношение на скопяни към историческите обстоятелства би трябвало да е френският президент Макрон.

Той обаче от дълго време е не запомнил това си обвързване.

Трябва да се гледат пределно деликатно сходни изявленията – от време на време те се трансформират във Вестители на Съдбата.

Такова провиждане имаше в изявлението ми с Ванче Михайлов – то си остана първо и само, взето е на 23 май 1990 година в Рим и е излъчено във „ Всяка неделя “ на 24 юни и на 1 юли същата година.

Думи на Ванче:

К.К.: Доволен ли сте от това, което постигнахте?

В.М.: Щом в Македония българщината, българското не цари, бих споделил, че не ми се спи като помисля по това. Толкова жертви, България три войни води и прочие, и прочие, и до такава степен пристигнаха работите, че да не можеш в този момент в Скопие ти да кажеш, че си българин свободно… “.

Ванче ни сподели това още през 1990 година – 32 години преди да ни натирят от Македония дефинитивно. Но кой да го чуе. Нашите глухари направиха друго – затичаха се първи да признаят Македония.

Първите ни хора отхвърлиха да чуят предизвестията на Ванче за коварството на скопяни – в най-важните моменти ушите на властниците ни все се оказват непочистени.

Българската аудитория, в огромната си част, е трезвомислеща – за нея е извънредно значимо да научи, какво предлага Бъдещето, съгласно Путин.

Той е захласнат обаче повече от въпроса „ Откъде пристигна Украйна? “.

Това малко интересува Запада.

Но явен отговор на въпроса – накъде се е запътила Украйна, също липсва.

Путин единствено посочи, че войната е почнала в 2014 година.

Нито един факт от изявлението, отнасящ се до наши дни, не може да бъде елементарно опроверган.

Злото е напълно обособен въпрос – някой го е продуцирал преди години, комфортно и преференциално за себе си, по този начин най-малко се е надявал.

Но Злото си е зло – то няма опрощение.

А доста постоянно има и няколко татковци.

***

*Коментарът ми за изявлението е писан при започване на седмицата.

***