Пустинята Сариесик Атирау се намира в централната част на Балхашско-Алаколската

Пустинята Сариесик Атирау се намира в централната част на Балхашско-Алаколската котловина (Алматинска област, Казахстан), южно от езерото Балхаш, сред долините на реките Или и Каратал.

Тук през IX-XII в. живели племена, които я употребявали за зимни пасища, за което свидетелстват следите от многочислени разрушени зимовища, разхвърляни измежду пясъците на пустинята.

При разглеждане на фотоси западно от селището Уштобе са открити огромно количество геоглифи във тип на разнородни линии, фигури, кръгове и спирали.

При детайлното им проучване е маркирано, че линиите имат следните особености – множеството са прокарани на стотици метри и пренебрегват формите на релефа.

Тяхната широчина се колебае сред 1,5 до 3-4 метра и от повърхността припомнят на черни пътища. Част от линиите образуват комплицирани спирални геометрични фигури, чиито краища са успоредни между тях и не трансформират свята широчина.

Кой е основал геоглифите в Сариесик Атирау?

Геоглифите в пустинята Сариесик Атирау имат известно подобие с известните линии на пустинята Наска. Единствената разлика сред тях е сложността на геометричните фигури, в които доминират спирали с огромно количество линии и разнородни примки.

Тези геоглифи съгласно някои откриватели са били основани от представители на извънземна цивилизация от въздуха, вследствие на придвижването на летателен обект, който е въздействал върху земята с поток ориентирана сила с незнайна природа, оставяйки след себе си самобитни геометрични линии.

Ако се прегледат сателитни фотоси на площадката с геоглифите, то те доста припомнят на геофизични карти в изолинии, употребявани от геолозите за проучване на горните пластове на Земята, както и за търсене на потребни изкопаеми.

Възможно е тези пустинни площадки в миналото да са употребявани от извънземни откриватели като полигони.

Източник